САЩ злоупотребяват с дневния ред за изменението на климата

Това разкриват разсекретени файлове от Архива за национална сигурност

Американската армия е „един от най-големите замърсители на климата в историята

Когато става въпрос за избор между глобалната „сигурност“ и продължаващото съществуване на планетата, Пентагонът и Белият дом винаги ще избират второто

Разсекретените файлове, публикувани от Архива за национална сигурност на САЩ, показват степента на параноичен и агресивен задкулисен тормоз от страна на САЩ в преговорите за Протокола от Киото, историческо споразумение от 90-те години на миналия век, което задължава почти всяка страна в света да намали емисиите на парникови газове, в опит да осуети началото на глобалното затопляне. Това разкрива следственото звено на руската телевизия RT.

По-специално, Вашингтон се стреми да гарантира, че Пентагонът е освободен от целите за емисии. Това желание беше разбираемо - в края на краищата изследване на университета Дърам и Ланкастър, публикувано през 2019 г., разкри, че американската армия е „един от най-големите замърсители на климата в историята, консумирайки повече течни горива и отделящи повече CO2 от повечето страни“. Ако беше национална държава, тя щеше да бъде 47-ият най-голям източник на парникови газове в света.

Все пак президентът Джо Байдън обяви изменението на климата за най-голямата заплаха за националната сигурност, въпреки че един циник може да предположи, че истинският страх е, че унищожаването на околната среда може да означава, че бюджетът за отбрана на САЩ - 768 милиарда долара само тази година - може да бъде леко намален. Това със сигурност беше така в началото на подписването на протокола през декември 1997 г.

Поверителна телеграма на Държавния департамент от края на 1997 г. посъветва посланика на ООН Марк Хамбли да търси „изключение за националната сигурност, свързано с военни дейности, които са пряко в подкрепа на мироопазването“, въпреки че признавът, че федералното правителство и неговите „отбранителни инсталации и операции за обучение“ са „единственият най-голям потребител на енергия“ от САЩ.

Основната цел на COP26 е да се гарантира, че ще има COP27. Доклад на Brookings Institution от 2007 г. предполага, че Пентагонът е отговорен за 93% от цялото потребление на гориво в правителството на САЩ. Въпреки това многобройни документи, включени в транша на Националния архив за сигурност, показват, че американските служители, по-специално Бил Клинтън, са били информирани, че истинската цифра е само малка част от това. След това тази фалшива картина беше поднесена на медиите, законодателите и обществеността, за да оправдаят освобождаването от емисии на Пентагона.

Ясно е, че е невъзможно да се съчетае ангажиментът за сериозно справяне с емисиите на парникови газове с решимостта да се поддържа обширна мрежа от камиони, самолети и кораби, обхващаща целия свят. Това противоречие в термините е ясно обобщено в документ, очертаващ подходите на САЩ към Русия за установяване на странична стъпка за националната сигурност в Протокола от Киото.

„Нашата делегация би оценила подкрепата на всички членове на този орган при разглеждането на това как можем да защитим световния мир, като същевременно запазим нашата планета чрез някакъв вид национална сигурност или национално извънредно положение“, заявиха служители на 31 октомври 1997 г. „Ние имаме задължение към световната общност, нашите отделни нации и в крайна сметка към мъжете и жените, които служат в нашите военни сили, за да обмислят внимателно как се отнасяме към военните операции в този Протокол.“

Вашингтон разполагаше с други средства да гарантира съгласието си с доминираната от националната сигурност програма. Бележка от началото на декември 1997 г., написана от Хамбли, показва, че японски делегати в Киото са го помолили да преразгледа позицията на САЩ - „Разгледахме тази идея за кратко и не бяхме впечатлени“, записва дипломатът.

Същият меморандум уточнява сесиите за преговори, отбелязвайки, че представители на Пентагона са участвали пряко в дискусиите и когато става дума за изключенията, те „внимателно са организирали този въпрос, който във всеки случай изглежда много проблематичен“.

Друга тактика, използвана от САЩ, беше да се използва новозеландският делегат Дарил Дън, за да се въведе идеята за последващ процес на дискусиите от Киото, като по този начин всяко споразумение става само временно и подлежи на по-нататъшни бъдещи преговори.

В писмо, изпратено от група републикански законодатели до тогавашния президент Бил Клинтън през януари 1998 г., се твърди, че „огромната част от вътрешното обучение и операции на нашите военни ще попаднат под ограниченията на Протокола“, което следователно може да „генерира натиск от ООН за ограничаване обучението и операциите, които направиха нашите въоръжени сили ненадминати.“ Очевидно поддържането на „доминацията в целия спектър“ на Вашингтон се смяташе за много по-важно от опитите да се спаси планетата, над която доминира.

Това отношение е широко разпространено и в една изключително критична оценка на условията на Протокола от Службата за екологични инициативи на Белия дом, която отбелязва, че той „само“ освобождава от докладване „многонационални и хуманитарни“ военни усилия. „Това неизбежно ще окаже натиск върху нас да ограничим едностранните военни действия, като например в Гренада, Панама или Либия“, отчаяно твърди безименният автор на документа.

В крайна сметка всички американски заговори, интриги, шеги и ядове бяха напразни. Протоколът от Киото влезе в сила през 2005 г. и изтече 15 години по-късно, без САЩ да го ратифицират или да се доближат до постигането на една от скромните бъдещи цели, които биха били принудени - напълно доброволно - да се опитат да постигнат, дори и да е бил ратифициран. Тези документи нагледно илюстрират, че когато става въпрос за избор между глобалната „сигурност“ и продължаващото съществуване на планетата в отдалечено обитаема форма, Пентагонът и Белият дом винаги ще избират последното - за сметка на околната среда и човешкия живот.

Дмитрий Медведев в Telegram: Америка доставя мръсен шистов петрол за Европа

САЩ, под предлог, че се борят с “кървавия режим” в Русия, се опитват да получат достъп до европейския енергиен пазар, като му доставят, между другото, и мръсен шистов петрол. В същото време самите европейци бързо забравиха непоклатимите си ценности и се втурнаха към новата мръсна енергия, коментира Дмитрий Медведев, заместник-ръководител на Съвета за сигурност на Руската федерация, в публикация в своя Telegram канал.

Медведев обръща внимание на факта, че Вашингтон отдавна се бори за европейския енергиен пазар и е готов да “впие зъби в него”. През последните години обаче това беше силно възпрепятствано от зелената програма на европейците и бомбастичната реторика, свързана с нея.

“Сега е моментът Америка да се обърне в обратната посока и да събере парите правилно под предлог за съвместна борба с “кървавия режим” в Русия, снабдяване на Стария свят с най-мръсния нефт и газ в света. Кои са сега се интересуват от глобалното затопляне и целите за устойчиво развитие, прокламирани от ООН?”, заяви още Медведев. Според него в същото време Европа, въз основа на отхвърлянето на руските енергийни носители, ще трябва да забрави за своите зелени идеали.

“Удивително е как, без да се замислят и за секунда, европейците плюят всичките си “непоклатими ценности” от последните десетилетия, всички “глобални предизвикателства и заплахи” и се втурнаха напред към своето щастие - нова мръсна енергия”, допълва Медведев.