Симфоничен оркестър превърна тренировка в спектакъл

Симфоничен оркестър вдъхнови стотици трениращи - тази история звучи дотолкова внушителна, че човек спокойно би си представил, че действието се развива във Виена, Амстердам или Ню Йорк. Учудващо или не, но всичко това се случва на броени метри от ул. „Морски звуци“ в черноморското курортно село Равда с население от едва 3500 души. Именно тази дестинация избира Светлин Спасов, за да реализира своята идея, върху която работи в продължение на 2 години. Това пък е гвоздеят на Tabata Camp 12 – лагер за любители на спорта, който треньорът организира всяка година.

В деня на голямото събитие на сцената се качва не само той, но и Тайният оркестър, който набира все по-голяма популярност у нас и вече бе част от финала на „Капките“, проведен на националния стадион „Васил Левски“. Зад гърба си Спасов има група музиканти, а пред себе си – над 400 трениращи. Останалото е история, която трудно може да бъде разказана по друг начин, защото не само у нас, но и в цял свят подобно събитие не се е случвало в този си вариант. Подобно на много други идеи, тази също се оказва от трудните, а за реализирането й са нужни близо 24 месеца и няколко неуспешни опита да намери оркестър, който да се съгласи.

„Исках да направя нещо наистина различно, а основният акцент бе хората да изпитат нов вид удоволствие. Канил съм различни изпълнители и все български, защото комбинацията е повече от успешна - България и спорт е живот.  Защо да не се докоснем до нещо още по-дълбоко, до сърцата на хората. Държах да е симфоничен оркестър и да съумее да изсвири и изпее с помощта на певица народна и естрадна музика. Различен прочит на вече познатото. Два оркестъра ми отказаха, а от трети чуха идеята и казаха, че ще се обадят. Така и не го направиха. Но не се отказах. Попаднах на „Тайният оркестър“, а за мое щастие Ники (б.а диригентът Николай Стоев) ме погледна, замисли се за секунди и каза, ще го направят. И то стана. Стана и то какво…“

Логично изплува въпросът защо точно симфоничен, а не духов оркестър? Спасов има отговор и на този въпрос и нито за миг не е раздвоен по темата.
„Симфоничният оркестър внесе различно усещане. Внесе дух, внесе емоция. Извади сърцата и душите на хората в друго измерение. Те се откъснаха от света, в който бяха, за да се потопят в това преживяване и после всичко бе различно. Нямаше я онази тежест от ежедневните проблеми, нямаше го негативното усещане от напрегнатите времена, в които живеем.“

За да бъде една симфония успешна, тя трябва да бъде репетирана десетки, дори стотици пъти. Подобно е обаче и при движенията, за да може музика и спорт да бъдат едно цяло.
На сцената редом до Светлин Спасов се качват още няколко треньори, за да бъде максимално въздействащо. До него застават Диди Иванова от Варна, Гери Господинова, Ася Пиронова, Александра Матеска.

„Ние инструкторите знаем, че без хората срещу нас сме за никъде. Това, което правят тези Табата кампове е да сплотяват, да обединяват, да живеем заедно, макар и за кратко, и да си помагаме за дълго. Игрите на титаните в последния ден дадоха отговор на много въпроси, а един от тях бе, че българите можем да си подаваме ръка.“

Обратно на сцената, Спасов излиза с тениска на националния отбор на България, където работи в продължение на година като част от щаба на Младен Кръстаич. На гърба му обаче не носи своето име, а това на национала Андриан Краев. Двамата работят съвместно по пътя на футболиста към Португалия, а след това и към Израел.

„Играех футбол с баща му. Анди бе някак си изключен извън сметките на футбола, но той живее с тази игра. Замина в държава, в която се води война, за да играе. Исках просто да му кажа, че където и да е - няма да го изоставя. Колкото мога и знам за тренировките - ще му подавам ръка винаги.“