От първия допир с хватката до най-голямата катерачна зала на Балканите

Деница Мирчева е една от водещите фигури в българското скално катерене

Планинар и активен член на Българската асоциация по ски свободен и екстремен стил (БАССЕС), където е и секретар, инструктор по лавинна безопасност и член на управителния съвет. Тя също така е част от управителния съвет на Българската федерация по катерене и алпинизъм (БФКА).

Деница съчетава спортната страст с дълбока любов към природата и силно усещане за приключение. Катерила е на множество места както в България, така и извън страната, като във всяко изкачване намира нова перспектива за връзката между човека и природата. 

- Как започна всичко – как попадна в катеренето?

- Започнах да се катеря случайно. Малко на късмет. Идвам от малък град, където родителите тогава можеха да те запишат на две активности - футбол или балет. Аз ходех и на двете. Нямаше спортна гимнастика, катерене, ски или изобщо каквото и да е поне малко по-интересно.

Когато се преместих в София бях на 14 години, си мислех, че всичко ще е различно. Вместо това прекарах тийнейджърските си години, без да намеря „моите хора“ или „моето място“. Всички около мен си имаха своите групички, своите хобита, а аз продължавах да търся нещо, което самата аз не можех дори да назова.

После дойде първата ми година в университета - и с нея обрат, който не очаквах. Част от програмата ми беше да избера спорт. Списъкът беше дълъг, но пълен основно със спортове.. с топка. 

Като дете обичах да играя баскетбол. После всички изведнъж пораснаха, освен мен. Майка ми все ми казваше, че „ей сега това лято и ти ще дръпнеш“, но това така и не стана, останах си 1.50 м. Същото се случи и с волейбола, бях прекалено ниска и винаги извън играта. Футбол? Още по-зле. Постоянно ме питаха чия сестра съм и защо изобщо съм там. С времето развих алергия към всичко с топка. И тогава видях нещо в списъка, за което никога не бях чувала: спортно катерене. Нямах идея какво е това, но реших да пробвам. Записах се.

- Помниш ли първия път, когато се качи на стена?

- Още от първия урок бях запленена. Всичко изведнъж си дойде на мястото. Започнах да ходя всеки ден. Тогава катерачната общност в България беше толкова малка, че можеше лесно да се окажеш на една стена с някои от най-добрите в страната. Чувствах се сякаш съм попаднала в нова вселена.

Намерих приятели, напредвах бързо, поканиха ме на първото ми катерене на скали, а малко след това - на първото ми катерачно пътуване в чужбина. Изведнъж не бях просто в зала, а в цял нов свят. Да се запиша на катерене беше без съмнение най-доброто решение, което съм взимала.

- Имало ли е момент, в който си се съмнявала, че си закъсняла с началото?

- Ще бъда честна - дълго време ми беше криво, че открих катеренето толкова късно. Че открих планините толкова късно.
Когато стигнах до тях, вече носех със себе си куп страхове, съмнения и предразсъдъци. Мислех си, че никога няма да стана „истински добра“, защото не съм започнала като дете. 

С времето разбрах, че съм гледала на всичко много грешно. В катеренето не е важно кога си започнал или колко си „добър“. Въпросът е какво ти дава. А на мен ми даде всичко.

- Какво ти дава катеренето днес?

- Изкара ме навън - далеч от екрани, коли и шум. Даде ми усещането, че тялото ми се движи в свои води, сякаш танцува. Даде ми планините, слънцето по кожата, вятъра в косата, миризмата на борови иглички по пътеката към скалите. Даде ми пътувания и приятелства. Даде ми места, на които иначе никога нямаше да отида, държави, до които нямаше да стигна, пътеки, които нямаше да извървя, скали и реки, без които сега не мога да си представя живота си.

- Какви уроци ти е дало катеренето извън спорта?

- Даде ми спокойствие. Онези редки мигове на стената, когато нищо друго не съществува - нито тревоги, нито шум, нито мисли. Само дъхът ми и следващото движение.

Даде ми уроци, каквито никое училище или университет не можаха. Как да посрещам провалите и да се изправям още по-силна след тях. Как да се изправям срещу страховете си, вместо да бягам от тях. Как да рискувам и да преценявам кой риск си струва. Как да намирам красота в малките неща - едно движение, лъч светлина, споделена бира след катерене.

За разлика от спортове с топка, които ме караха да се чувствам прекалено ниска, прекалено „момиче“, прекалено „не на място“, катеренето никога не се е интересувало от това. Да, ръстът може да помогне за някои движения, но винаги има и друг начин. На стената има значение не колко си висок, а как мислиш, колко си упорит и как решаваш пъзела пред теб.

- Какво те кара да продължаваш, дори в най-трудните дни?

- Катеренето ми даде радост. Чиста, детска радост. Радостта да се движа нагоре, дори когато предмишниците ми горят. Радостта да стигна хватка, която ми е изглеждала невъзможна.

В катеренето винаги започваш отначало. Дори най-силните катерачи се изправят срещу маршрути, които ги връщат в ролята на начинаещи. Всеки проект започва от нулата. Всяко падане те връща обратно долу. Катеренето е поредица от първи стъпки - отново и отново. Така че защо да има значение кога съм направила „най-първата“? Катеренето няма крайна дестинация. То постоянно те смирява, рестартира, кара те да започнеш наново. Някога мислех, че съм започнала да катеря прекалено късно.

Сега знам, че съм огромна късметлийка, че изобщо съм започнала.

Днес Деница не просто катери, а изгражда пространство, което обединява катерачната общност в България. Тя е част от екипа и управител на Balkan Climbing – най-голямата зала за катерене на Балканите, истински дом за любителите на височините.

Със своите над 3000 кв.м катерачна площ, вътрешни и външни стени до 17 метра височина, повече от 300 маршрута, TRUBLUE системи за самостоятелно катерене, специална боулдър зона с над 240 маршрута, детска зона, фитнес, ресторант и бар, залата е много повече от спортен център — това е място, където хората намират общност, вдъхновение и свобода.

Balkan Climbing не просто дава сцена за спорт, а създава култура — такава, в която катеренето е начин на живот. И в сърцето на тази култура стои Деница Мирчева — човек, който доказва, че понякога едно случайно решение може да изкачи човек до най-високите върхове.

Контакт зала за катерене Balkan climbing:

ул. „187-ма“ 9, 1756 София, България

https://balkanclimbing.com/