След успешното стартиране на операция „Паяжина“ от украинската СБУ в следобедните часове на 1 юни, при която бяха извършени мащабни удари от камиони в Русия срещу множество големи бомбардировачни бази, едно от най-значимите постижения на операцията беше безпрецедентният удар по авиобазата "Белая" в Иркутска област, Сибир, пише Military Watch Magazine. Разположена на повече от 4000 километра от Украйна и на приблизително 300 километра от руско-монголската граница, способността да се държи авиобазата под риск послужи за подчертаване на ограниченията на високо ценената стратегическа дълбочина на Русия и повишава потенциала на големи промишлени съоръжения, като например Иркутския авиационен завод, където се произвеждат изтребителите Су-30, да бъдат цел на бъдещи атаки. Авиобаза „Белая” е построена в края на 40-те години на миналия век, за да приема прехващачи за задачи по противовъздушна отбрана под егидата на 350-и изтребителен авиационен полк, като част от по-широки усилия за повишаване на сигурността на съветското въздушно пространство. Свиването на тактическия флот на бойната авиация след края на Студената война обаче означава, че в момента съоръжението не разполага с бойни самолети, различни от бомбардировачите Ту-22М3.
Авиобаза „Белая” започва да служи като площадка за разполагане на стратегически бомбардировачи Ту-4 в Китай през 1954 г., непосредствено след Корейската война.
Производството на подобрения Ту-22М3 от 1989 до 1997 г. позволява всички по-стари бомбардировачи със среден обсег да бъдат постепенно изведени от експлоатация, като Ту-22М3 е разположен в „Белая” в някакъв момент през този период. Новият бомбардировач е задвижван от по-модерни двигатели НК-25 и има променени въздухозаборници и крила с по-голяма максимална скорост, наред с други модификации, които значително подобряват летателните му характеристики. Тези подобрения също така увеличават обхвата му с една трета в сравнение с Ту-22М2, докато авиониката е значително подобрена.
Въпреки че са били авангардни при въвеждането си в края на 80-те години на миналия век, възможностите на Ту-22М3, разположени в авиобаза Белая под егидата на 200-ти гвардейски тежък бомбардировъчен полк, се считат за все по-остарели. Редица източници сочат, че руското Министерство на отбраната е планирало постепенно да изведе самолетите от експлоатация около 2030 г. и да ги замени с изтребители Су-34М , преди те да демонстрират своята уникална стойност по време на бомбардировки срещу подкрепяни от Турция джихадистки бойци в Сирия от 2016 г. насам.
Ниският приоритет, отдаден на Ту-22М3, беше подчертан в края на 2010-те години, когато беше разкрито, че плановете за модернизация на самолета до стандарта Ту-22М3М са били значително намалени, като се очаква само малка част от флота да бъде обновена. Параметрите на пакета за модернизация също бяха намалени, като плановете за интегриране на нови двигатели НК-32-02, същите като двигателите, използвани в новия бомбардировач Ту-160М, бяха отменени. Пакетът за модернизация обаче остава скъп и включва подмяна или модернизация на 80 процента от авиониката, както и интегриране на бомбови мерници СВП-24-22, навигационна система ГЛОНАСС, модерна цифрова стъклена кабина, нови системи за електронна война и фазирана решетъчна радарна решетка НВ-45, като същевременно удължава експлоатационния живот на бомбардировачите до 45 години. Без тези модернизации загубите сред бомбардировачите в авиобаза "Белая" остават сравнително лесни за възстановяване, като се очаква над 50 самолета Ту-22М3 да бъдат на склад. Отдалечеността на авиобаза „Белая” я прави една от по-малко значимите бомбардировачни бази за Русия, както се вижда от отдалеченото ѝ местоположение и липсата на по-големи междуконтинентални бомбардировачи на базата.