Крилатата мисъл на Ото фон Бисмарк, че най-много се лъже след лов, по време на война и преди избори трябва да бъде написана на табелата на Стара Загора. Надали някога в историята на българските политически кампании са изричани толкова много лъжи, неистини, манипулации и откровени щуротии както през последните седмици в града на липите относно затварянето на ТЕЦ-овете в Маришкия басейн.
Работещите в старозагорско и особено работещите в Мини „Марица Изток“ и централите бяха засипани с всевъзможни сценарии и обяснения на какво трябва да се случи, не трябва да се случи и ще се случи - от обещания как ще се копае кюмур до 2050 г. напук на брюкселци, през обяснения как TESLA ще прави електромобили край Ески джамия та чак до изграждане на ядрени централи и гигаватови батерии.
Всичко това са лъжи. Лъжи, които лъсват при 2 клика в Google, без значение дали идват от кандидати на опозицията, управляващите, предните управляващи или още по-предните управляващи.
Румънският въглищен комплекс на CE Oltenia.
А за да разберем каква е истината, трябва просто да погледнем оттатък Дунав при комшиите:
1. Румънският въглищен комплекс на CE Oltenia е почти идентичен като размер, технологии, заетост, производство, финансови резултати и замърсяване с „Марица Изток“.
2. Румънското правителство от 2 години изработва планове за преструктуриране, така че производството да премине към ВЕИ и природен газ с инвестиции от 1.5 милиарда евро като в замяна иска удължаване на живота на въглищния комплекс и разрешение за оказване на държавна помощ.
3. Европейската Комисия все още не е одобрила плана, а той става все по-амбициозен с всяка редакция. Към момента CE Oltenia предлага да построи осем соларни парка с мощност от над 700 MW.
4. Ако планът не бъде одобрен, CE Oltenia ще фалира до 2-3 години, цялото въглищно производство в Румъния ще бъде затворено, всичките 13 000 миньора ще загубят работата си и 30% от производството на електроенергия в северната ни съседка ще изчезне.
Пренасяйки се на юг от Дунава, виждаме България, която:
1. Даже не е заявила желание да предлага план за преструктуриране и не е започвала да изготвя такъв.
2. Няма никакъв консенсус какъв енергиен микс може да замести въглищния.
3. В Плана си за възстановяване залага ту кражбалъци като обучения на миньори в програмисти, ту глупости като построяване на гигаватови батерии за съхранение на ток, които са 50 пъти по-големи от най-големите в света (друг въпрос, че ние няма да имаме ток, който да съхраняваме).
4. По време на текущата кампания се обяснява масово на миньорите, че всякакви планове за преструктуриране на Маришкия басейн всъщност не са добре-дошли, защото това ще затвори въглищните мини. А ако не правим нищо, те щели да си копаят...
Тоест, или българските политици смятат България за толкова любима на Брюксел, че за няколко месеца да u се разрешават нечувани и невиждани компромиси, каквито на Румъния не се дават вече 3 години при 30 пъти повече свършена работа, или не им мигва окото да разпространяват най-брутални лъжи сред старозагорци?
Ако България смята да запази комплекса „Марица Изток“ като енергиен център и желае да запази работата на миньорите през следващите 10-15 години, докато те се пенсионират по естествен начин, входирането на предложения за преструктуриране на басейна, въз основа на които да се започнат преговори с Европейската Комисия е незаобиколим начин.
Дори най-лошите и калпави предложения всъщност са по-добри от бездействията и празните приказки, при които в следващите 4 години със 100% сигурност трите големи въглищни ТЕЦ-а и въглищните мини ще спрат работа - ТЕЦ 1 и 3 през 2026 и 2024, поради изтичане на договорите с НЕК, а ТЕЦ 2 най-много през 2025 поради невъзможност за оказване на държавна помощ, а вероятно и много по-рано, заради фалит.
Разбира се, препоръчително е предложенията ни да бъдат поне технологично изпълними, ако не икономически оптимални и ефективни. Но и да предложим глупости от порядъка на батерии за съхранение с капацитет 1-2 GW каквито няма в теоретичните планове на американската DARPA и в главата на Илън Мъск, насреща ще получим „набиване на канчета“ и ще влезем в правия път.
Но трябва да предложим нещо. Защото както е казал Конфуций, човекът, който бутна планината започна с преместването на малки камъчета. А в Стара Загора има да се мести не само планина от въглища, но и планина от човешки съдби.