Стефан Димитров: Напоследък съм песимист за всичко в родната политика

Стефан Димитров е от композиторите, чиито песни се превърнаха в евъргрийни и се пеят вече от няколко поколения българи. Няма човек, който да не може да си затананика: „По първи петли“, „Сбогом, моя любов“, „Нека да е лято“, „Дано“, „Моя любов“, „Болката отляво“, „Там преди 100 лета“, „Нова година“, „Иване, Иване!“, „Тежък характер“, „Пролетна умора“, „И замирисва на море“... Негови песни са печелили две Първи и две Втори награди от най-известния ни музикален форум „Златният Орфей“. В последните години той е насочил творческата си енергия към писане на музикални произведения в друг жанр, като детските мюзикъли „Котешката банда“ и „Вълшебната корона“, както и балетът „Сънят на Пилат“, който бе приет с големи овации от зрителите. С голямата му любов Богдана Карадочева споделят не само живота, но и сцената. Тази година двамата се завръщат с голям концерт, след паузата, която пандемията наложи на всички изпълнители. През 2019 г., Стефан Димитров бе удостоен с отличието „Златен век“ с огърлие, за приноса му в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

- Г-н Димитров, на 7-ми август в Античния театър в Пловдив, ще се състои големият ви концерт с Богдана Карадочева „Безнадежден случай“. Какво ви коства организирането му и  какво ще разкриете за това музикално събитие?
- Много нерви ни коства, защото времето наближава и има доста неща да се вършат, за да се получи един много хубав концерт. Освен нас, ще участват и много други изпълнители, ще има и изненади. Пловдивската публика винаги е топла и дано времето да е подходящо и да не е страшна жега, но Античният театър е омайващо място и там винаги изпадам в страхотно настроение. 

- Специални гости на вашия концерт ще бъдат Васил Найденов и братя Аргирови. Участието на г-н Найденов не е изненада, но как се спряхте на братя Аргирови, от всичките звезди, с които сте работили?
- С братя Аргирови сме приятели. Още навремето, като тръгваха в този бизнес, им протегнах ръка с песента „Пролетна умора“, която е по текст на Миряна Башева. Тя спечели радио конкурса „Пролет“ и всички знаят рефрена: „Как си ти, как си ти?...“. Написах за тях и една друга песен „И замирисва на море“, по текст на Георги Борисов. И двете парчета станаха много популярни, а нашето приятелство с братя Аргирови продължава и се радвам за техния ренесанс в момента, а освен това са и пловдивчани.

- А можете ли да кажете, че приятелството ви с Васил Найденов е калено както в трудни, така и в хубави моменти?
- О, да, разбира се! С Васил сме приятели от много години и сме минали през доста неща. С него сме пътували много, навремето бяхме и на „Дрезден шлагер фестивал“, където беше много приятно, ходили сме и на почивки заедно. Всеки ден сме си гостували - в тях, или у нас и сме много близки. Радвам се, че песните, които съм му написал, станаха популярни, да не кажа хитове и няколко поколения ги пеят, което е прекрасно. Той има много участия в пиано барове пред всякаква публика и млади хора пеят: „Болката отляво“, Сбогом, моя любов“, „По първи петли“ и „Там преди 100 лета“ – една пловдивска песен от филма на Иван Ничев „След края на света“. По всяко време се чуваме с Васил, а Богдана, като той замине някъде и го кара да ѝ се обади още като пристигне, защото се притеснява и го мисли.

- На пети и шести август в Пловдив, с Богдана ще представите и вашата биографична книга „Безнадежден случай“. Кои са най-хубавите отзиви, които получихте за нея от колеги и приятели?
- Много отзиви получихме и се радвам, че книгата се харесва. Казват ни, че е много любопитна и забавна. В нея сме описали неща, които сме преживели заедно - пътували сме по света, познаваме много известни хора... Някои случки са едни и същи, но аз ги описвам по един начин, а тя по друг и това е интересно за хората. Спонтанно решихме книгата да е обща. В началото Богдана започна да пише и аз й викам: „Чакай, може да стане любопитно едни и същи истории да се разкажат по два начина“. Нейната част е по-романтична, а моята по-смешна и бих казал, че се получи. Редактор е Георги Тошев, който написа и обединителна част в книгата, за да могат и двата разказа да се видят в едно. Издателството е много готино и всичко е изпипано. Процесът на създаването на нещо е приятен, но и малко уморителен. Както когато писах музиката за „Сънят на Пилат“ и през тези няколко години умът ми беше абсолютно блокиран за друго. 

- А според вас, българите „безнадежден случай“ ли сме, на фона на всичко което се случва в страната ни, или виждате някаква надежда?
- Напоследък станах малко песимист за всичко, което се случва в политиката в България. Аз съм за да се правят компромиси, ама чак толкова и то уж в името на народа – „колко обичаме българския народ и колко сме загрижени“... Вече не вярвам на никой от политиците, всичко се прави заради високата заплата, за това, че имат имунитет и политическото им поведение е неистинско и фалшиво, няма категоричност и идеология. Общо взето са доста зле нещата, а хората обедняват и живота става все по-труден, на фона на всичко това, както и на тази война, която е толкова немислима  и абсурдна! В 21-ви век да се води война, при това толкова близо до нас – въобще глобално нещата не вървят добре... Виждам, че особено у нас хората са озлобени и агресивни, би трябвало по някакъв начин да се намери рецепта това да престане, но не виждам как! Песимист съм, обаче нашият народ има качествата да е прагматичен и да оцелява по някакъв начин. Във всеки народ има боклуци, но има и добри хора, дори се надявам, че повечето са добри - живот и здраве ще видим как ще се развият нещата.

- Вие сте печелили много награди на „Златният Орфей“. Бихте ли споделили някой ваш ярък спомен от този обичан фестивал?
- С „Ладо ле“ и „Моя любов“ имам Първа награда от „Орфея“, а с „По първи петли“ и „Нека да е лято“ -Втора награда... Сещам се, че през 77-ма година, с цялото ми уважение към журито тогава, но те не дадоха „Златен Орфей“ на мен, или на Найден Андреев, а с него разделихме Втора награда - той с „Устрем“, а аз с „Нека да е лято“. Не ми е ясно защо не дадоха „Златен Орфей“, но тези две песни са знакови, продължават да звучат и хората ги харесват, въпреки че взеха Втора награда – това ако не е аномалия! Аз го приех леко, но Найден, Бог да го прости, се обиди и се качи на колата и си тръгна. Абсурдно е, че журито тогава не даде „Златен Орфей“, при положение, че имаше такива песни?!

- Вие сте написал и повечето от големите хитове на Клуб НЛО. Кой от артистите в шоуто беше най-забавен?
- Всичките бяха забавни. Имаше един период, в който отношенията бяха много добри и с тях беше наистина весело. Самият процес на писане на песни също беше много приятен, защото всички измисляха допълнителни неща и се получаваше много готино. Спомням си, че като правихме първия концерт в Зала 1 - „Бейби Блу“ и тогава решихме да пеем „Ех, Канада“. Аз викам: „Чакай, да се обадя на Велко!“ Знаех, че нещо е болен и му звъня, а той ми каза: „ Аз съм в болница в Германия и за съжаление няма да мога да дойда на концерта, обаче ти разрешавам да бъдеш Велко на сцената!“, и така пяхме Попандов, Мамалев и аз. Голям актьор – бяхме приятели с него и жалко че ни напусна!  

- А близки ли бяхте с друг наш голям актьор – Стефан Данаилов и имате ли някой незабравим спомен с него?
- Като се върна назад във времето и се сещам как веднъж си седим със Стефан Данаилов, а той ми вика: „Стьопа, ще ти кажа нещо. Толкова съм ти обиден, защото много исках аз да изпея тази песен „Там преди 100 лета“... Аз много се учудих и му казах, че никога не ми го е казвал, а той: „Беше ми неудобно, но много съм си я тананикал!“ Каза го като на шега, но явно наистина много харесваше тази песен.

- Тъжно ли ви е, че песента ви с Клуб НЛО -„Ех, Канада“ и днес звучи все така актуално?
- Да! Пътували сме много по чужбина и навсякъде сме виждали сънародници, особено в Щатите, но българинът си остава българин, не се приобщава и не свиква с другите, сякаш по-трудно се получава преливането в друга нация. Може би децата им вече ще бъдат по-различни - за съжаление. Преди месец ми пратиха едно видео на вокална група от 7-8-годишни българчета в Чикаго, които пеят „Дано“! Всичките българо-американчета пееха „Дано, дано дано...“ с английски акцент – беше много мило и ми дава смисъл на това, което правя. Явно има полза от нещата, които съм написал!

- Имате ли обяснение, че българите в чужбина спазват правилата, а у нас карат като състезатели на пътя и правят катастрофи?
- Забелязал съм, че като отидат в Гърция и спазват правила, защото глобите са зверски, а като му бръкнеш в джоба на българина.... Ужасно са злокобни тези неща – млади момчета карат хубави коли и катастрофират. Не знам, какво е това желание на родителите да купуват такива коли на децата си – безсмислено е да отгледаш дете и така да го убиеш... А често карат пияни и дрогирани...  Състезават се кой има най-бързия и мощен автомобил, това пак е комплекс някакъв, защото да не се лъжем – българинът има комплекси. Тези, които живеят на запад бързо се научават на техните закони – не карат бързо, не хвърлят фасове по улиците и т.н. Имам един случай в Лозана, когато бяхме там. Сутрин излизаме и докато чакаме автобус аз си запалвам цигара, после като няма къде да я хвърля и малко просташки я хвърлих на земята. Така един ден, втори ден.., но на четвъртия видях, че при цялата чистота на улицата само моите фасове стоят... Викам си: „Какъв съм простак, как е възможно да правя това?“ Събрах фасовете и ги изхвърлих. Самата държава и ред те учат да бъдеш като тях.

- А имате ли още доверие в правосъдната ни система, след като излезе решението по вашето дело за съсобственост на хотел в Слънчев бряг?
- Как ще имам доверие?! Ние дори обмисляме да съдим държавата, защото нашето дело наистина е показно. То седя 17 години и накрая вече била изтекла давността - не ми се мисли и говори за това... Ние с тези хора бяхме партньори и каквото съм дал аз, това и той – всичко е по равно и в един момент да ти кажат - ти кой си?! Това си е българска андрешковска черта – ха, сега да те излъжем и измамим! Тежко го понесохме и трябва да има някакво възмездие, защото разчитайки на нашия безкористен съд и какво стана – нищо! Имам надежда, че може да осъдим държавата, защото трябва да има възмездие и сигурно ще има.

- С вашата половинка Богдана Карадочева чувствате ли се вече „като чифт обувки“, както в песента ви? Хармонично ли се живее с известната ни певица, или има и искри на моменти?
- Да, хармонично се живее с Богдана и се чувстваме като чифт обувки. (Смее се.) Има и искри - да, в такава дълга връзка няма как да няма, но ние ги преодоляваме. Минали сме през различни перипетии, но сме заедно благодарение на това, че имаме естетика, която си съвпада - харесваме еднакви неща в изкуството и това ни облекчава живота.

- В какво вярвате и ви дава надежда в тези абсурдни времена, в които живеем?
- Аз все пак вярвам в доброто, вярвам в Господ и в хората. Вярвам в тези думи – „не си правете планове, защото не зависи от вас!“ Вярвам във философията на живота и според мен разумът ще надделее.