Китайски учени разсекретиха подробности за един от най-големите научни проекти на десетилетието – създаването на Crimson Skyblade. Или "Пурпурното небесно острие" - реактор за синтез на свръхпроводяща плазма, съобщават руски медии. Повечето журналисти го наричат просто и ясно: изкуствено слънце.
То беше запалено в Хефей, град в Югоизточен Китай, който е дом на гигантски ускорител на частици (токамак). Вярно е, че такава инсталация сама по себе си не е интересна. Това е просто предшественик на създаването на много по-голям термоядрен реактор.
Хефейското острие в момента е необходимо за тестване на здравината на авангардни строителни материали. А те от своя страна ще бъдат използвани за изграждането на първия термоядрен реактор на планетата.
Създателите на устройството черпят вдъхновение от древната китайска легенда за император Гаодзу, основател на династията Хан, управлявал от 202 до 195 г. пр.н.е. Императорът е бил собственик и на чудотворен меч, който блестял като слънце и поразявал враговете като метеор.
Създаването на термоядрен реактор е отдавнашна мечта на учени от цял свят, не само китайски. Но за да разрешите този проблем, ще ви трябват стени, изработени от специални материали, които могат да издържат на невероятни условия. Почти като вътре в звезда.
За разлика от ядреното делене, което разделя атомите, за да произведе енергия, ядреният синтез, напротив, комбинира атомни ядра. Това е подобно на процеса, който осигурява енергия на звездите, включително Слънцето.
Професор Е Миню от Университета за наука и технологии на Китай казва, че Китай е втората страна след Холандия, която разполага с такова термоядрено устройство. Въпреки това, Crimson Skyblade превъзхожда холандския си предшественик по производителност.
Разработването на материали за стени, които са едновременно издръжливи и устойчиви на повреди, е изключително трудно. За да тестваме такива материали, се нуждаем от усъвършенствани симулационни среди, казва ръководителят на проекта Crimson Sky Blade професор Чжоу Хайшан от Института по физически науки Хефей при Китайската академия на науките.
Екипът на професор Хайшан прекара повече от пет години в разработването на мощно линейно плазмено устройство. С дължина от близо 16 метра и тегло около 22,5 тона, той има елегантен дизайн, подобен на меч (оттук и името) и може непрекъснато да генерира плазма, която се ускорява до изключително високи скорости с помощта на магнитни полета.
"Blade" симулира термоядрените реакции на Слънцето, за да получи евтината светлина и топлина, от които човечеството толкова отчаяно се нуждае. Това устройство може да работи непрекъснато повече от 24 часа, създавайки за всеки сеанс милиарди и милиарди частици. Невъзможно е дори да си представите такова количество, камо ли да го преброите.
Китай е един от световните лидери в областта на ядрения синтез. Статия, публикувана в списанието Nature миналия август, оценява годишните инвестиции на Китай в изследванията на ядрения синтез на 1,5 милиарда долара, почти двойно повече от годишното финансиране на правителството на САЩ за тази област.
Китай също е ключов играч в изследванията на ядрения синтез за Международния термоядрен експериментален реактор (ITER), който в момента се изгражда във Франция.
Има и планове за изцяло китайски термоядреен тестов реактор, China Fusion Engineering, покриващ повече от 40 хектара, който ще произвежда огромни количества топлина с пикова изходна мощност до 2 гигавата. Това е малко повече от Курската АЕЦ.
Очаква се China Fusion Engineering да заработи за широкомащабни научни експерименти до 2035 г., като комерсиалното използване на реактора е планирано за 2050 г.
Дотогава термоядрената енергия ще стане толкова позната на човечеството, колкото е сега ядрената или слънчевата енергия. Вярно е, че термоядреният реактор, за разлика от ядрения, е много по-безопасен както за хората, така и за природата.
Energy Oil Gas Magazine пише, че China Fusion Engineering ще бъде последвано от други термоядрени реактори.
Засега дори проектираните реактори значително отстъпват по мощност на атомните електроцентрали. Но когато процесът стане наистина масов (също както през 60-те години на миналия век, когато започнаха да се строят атомни електроцентрали по целия свят).
Китайското правителство превърна термоядрената енергия в национален приоритет, обединявайки сили в консорциума China Fusion Energy, ръководен от Китайската национална ядрена корпорация (CNNC). Включва 25 държавни предприятия, 4 водещи университета и десетки частни компании.
„За разлика от частичните усилия в някои западни страни, където изследванията на термоядрения синтез често се сблъскват с непостоянно финансиране и променящи се политически приоритети, Китай влага както публични, така и частни инвестиции в развитието“, пише Сара Ръдж , колумнист за Energy Oil Gas Magazine.
Така че „термоядрената империя“, създадена от Crimson Sky Blade, скоро ще стане реалност от легенда.
Подкаст с Виктор Блъсков: Неизбрани чужденци диктуват на български медии - Соня Момчилова