Тръмп ликвидира либерална бухалка

Отмяната на „репутационния риск“ и забраната за политически мотивирано дебанкиране ще имат и важен международен ефект

Подписа указ за гарантирането на справедлив банков достъп за всички американци

По времето на Обама започна процес, за който сме писали многократно – създаването на мрежи и механизми за налагането на глобален идеологически монопол на либерал-прогресизма над Свободния свят - чрез цензура, омаскаряване и потискане на всяко различно мнение в медиите и социалните мрежи; чрез политизация на съдебната власт и употребата й срещу неудобни консервативни и други опоненти; чрез целенасочено осигуряване на „гражданска смърт” за всеки влиятелен глас на несъгласие. Спря ги мащабната обществена реакция, мобилизирана и олицетворена от Доналд Тръмп. През 2020 г. изживяващите се като „господари на света” либерал-прогресисти успяха да го отстранят от властта, но не и да ликвидират неговото влияние. И приведоха в изпълнение пореден и изключително перфиден в своята бруталност инструмент „ за изтезания” на несъгласните – дебанкирането. Тоест, лишаването на неудобния опонент на глобалния идеологически монопол от банково обслужване. Насочиха го срещу Тръмп и хиляди знайни и незнайни опоненти на монопола. Сега Тръмп ликвидира и този репресивен инструмент.

На 6 януари 2021 г. във Вашингтон се събраха стотици хиляди граждани на масов протест срещу начина, по който бяха проведени и сертифицирани президентските избори. Хиляди от тях достигнаха до Капитолия, за да изразят несъгласието си. Тези драматични събития бяха използвани като удобен повод за нова вълна от репресии срещу Доналд Тръмп и негови съмишленици в Америка и по света.
На 11 януари 2021 г. Deutsche Bank – дългогодишен кредитор на бизнесите на Тръмп – обяви, че прекратява всички отношения с него и неговите компании. В същия ден Signature Bank закри личните му сметки с общ баланс от 5,3 милиона долара и публикува изявление с призив бившият президент да се оттегли „в интерес на нацията и американския народ“.

През следващите месеци натискът се засили. На 7 юни 2021 г. Capital One закри близо 300 сметки, свързани с Trump Organization. По думите на самия Тръмп, в края на 2021 г. JPMorgan Chase му е изпратил 20-дневно предизвестие да закрие свои сметки, а в началото на 2022 г. Bank of America отказа да приеме негови депозити на обща стойност над 1 милиард долара. И двете институции отрекоха политически мотиви, като се позоваха на „оценка на риска“.

За да осъществят тази репресия, банките използваха понятието „репутационен риск“. В регулаторната практика този термин обозначава потенциалната вреда за имиджа на банка, ако тя обслужва определени клиенти или индустрии. Първоначалната му цел е била да предпази институциите от свързване с престъпни дейности. Но с времето, особено при администрацията на Джо Байдън, то се превърна в еластичен и политизиран инструмент за изключването от финансовата система на цели групи, без те да са обвинени в незаконна дейност. Консерватори, производители на оръжие, криптовалутни компании, медии с „неправилна“ идеология – всички те започнаха да усещат ефекта от този инструмент.

В исторически план властта винаги е търсила начини да отреже опонента от неговите ресурси. В тоталитарните режими на XX век това ставаше с национализации, конфискации и открити забрани. В постмодерния авторитаризъм на XXI век тези цели се постигаха с писмо за закриването на сметки, отказ за транзакции и блокиране на достъп до капитал. Това е форма на финансово изгнание, при която няма съд, няма процес, но последиците са също толкова разрушителни.

С триумфалното завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом Конгресът проведе редица изслушвания, посветени на „политизираното дебанкиране и злоупотребите с репутационен риск“. Републиканците обявиха, че финансовата система не може да се превръща в инструмент за наказване на политически опоненти. През март сенатор Тим Скот внесе законопроект, известен като FIRM Act, който забранява използването на „репутационен риск“ като регулаторен критерий. В периода март–юни Федералният резерв и други регулатори започнаха да премахват този термин от своите надзорни документи и инструкции.

Но кулминацията настъпи онзи ден, на 7 август 2025 г., когато президентът Доналд Тръмп подписа указ за гарантирането на справедлив банков достъп за всички американци. „Политически мотивираното или по друг начин незаконно прекратяване на банкови услуги е несъвместимо със свободното общество и ще бъде прекратено“, гласи текстът.

Дадена е дефиниция за „политизирано или незаконно отказване на банкови услуги“ - ограничаване или промяна на достъпа до финансови услуги „въз основа на политическите или религиозните убеждения на клиента или потенциалния клиент, или въз основа на законните бизнес дейности на клиента или потенциалния клиент, с които доставчикът на финансови услуги не е съгласен или които не одобрява по политически причини“.

С този акт Тръмп разпореди пълно премахване на „репутационния риск“ от всички федерални регулации, ревизия със задна дата на закриване на банкови сметки по политически или идеологически причини, възстановяване на достъпа на засегнатите клиенти и санкции за банките. В своето изявление той подчерта: „Никой американец не бива да бъде изключван от финансовата система заради това в какво вярва или за кого е гласувал. Това е червена линия на свободата.“

Паралелно с тези мерки, Тръмп засили подкрепата си за криптовалутната индустрия и токенизацията на активи. Причината е стратегическа – децентрализираните финансови технологии, базирани на блокчейн, работят извън директния контрол на администрацията и регулаторите, които могат да се използват за политически натиск. Подкрепяйки криптовалутите, Тръмп ясно показва, че достъпът до финансови услуги трябва да бъде гарантиран не само чрез традиционната банкова система, но и чрез алтернативни, технологично независими платформи. Той вижда в токенизацията на активи – от недвижими имоти, през суровини до ценни книжа – начин да се изградят паралелни финансови инфраструктури, защитени от властови идеологически произвол.

Отмяната на „репутационния риск“ и забраната за политически мотивирано дебанкиране ще имат и важен международен ефект. Така Съединените щати ще демонстрират на света, че са способни да гарантират финансовата свобода на своите граждани, независимо от вътрешнополитическите борби. Това ще укрепи доверието на чуждестранните инвеститори, които виждат стабилната и предсказуема финансова среда като основен фактор при вземането на решения къде да вложат капитала си. Ще се изпрати и ясен сигнал към партньори и съюзници, че Америка отстоява принципите на свободния пазар и политическия плурализъм не само на думи, но и в икономическата си политика. Под ръководството на Тръмп САЩ могат да се превърнат в световен пример за това как се изгражда финансова система, устойчива на политическа злоупотреба – и така да подсилят позицията си като водеща икономическа и морална сила в глобален план.

Историята с дебанкирането на Тръмп не е просто лична сага. Тя е предупреждение за всички, които вярват в свободния пазар и политическия плурализъм. Ако днес този инструмент се използва срещу консерваторите, утре може да бъде насочен срещу всеки, който излезе извън рамките на официалната идеология. Именно затова действията на Конгреса на САЩ и на президента Тръмп – от премахването на „репутационния риск“ до насърчаването на децентрализираните технологии - са битка за възстановяването на фундаменталния принцип, че достъпът до финансовата инфраструктура е право, което не може да бъде отнемано по скрити политически причини и без съдебен контрол.

В демокрацията правилата трябва да важат за всички. И ако за да ги защитим, е нужно да изградим нови технологии, нови мрежи и нови гаранции, това е инвестиция в свободата. Днес политическата независимост неизбежно минава и през икономическа независимост, а визията на Тръмп в тази област показва, че той отлично разбира колко дълбока е връзката между тези два стълба на модерното свободно общество.