През последните години американското общество беше проядено от зловещ враг. Този враг не носи униформа, не служи на чужди държави, не марширува под строй, не пише прокламации, не говори и не обяснява. Този враг се крие в сенките, сее ужас, убива мъчително.
Този враг се нарича MS-13 (Mara Salvatrucha) - мрежова терористична групировка, превърнала насилието в зловещ ритуал, а смъртта - в свой занаят. Не става дума за някаква криминална улична банда, а за машина за поставяне на цели общности под контрола на брутално и смъртоносно насилие. Достатъчно е да се припомнят само няколко реални случая, за да се придобие поне обща представа за маниера на действие, с който смразяват местните общности, за да могат да ги рекетират, дрогират и контролират.
През 2017 г. в Лонг Айлънд, Ню Йорк, две гимназистки - Кейла Куевес и Ниса Миканс - бяха размазани с бухалки и нарязани с мачете - като предупреждение към кварталната общност, която не се подчинява. Заповедта дойде от Алексей Саенц, наричан „Блаци“, местен лидер на MS-13, който по-късно призна вина за осем убийства. Същото се случи в друг район в покрайнините на Ню Йорк с четирима младежи, а телата им бяха демонстративно разхвърляни на публично място. Случаите са стотици и в почти цялата страна. Правораздавателната система достига само до върха на терористичния айсберг. През 2025 г. федерален съд в Нешвил осъди 18 членове на MS-13 за 10 убийства, 7 опита за убийство, отвличания и наркопрестъпления. В Бостън двама бандити получиха тежки присъди за убийство, извършено още през 2010 г., а в Галвестън, Тексас, десетима членове на кликите на MS-13 бяха обвинени в серия убийства и стрелби. В Ню Йорк и Вашингтон федералните власти провеждат регулярни операции, арестувайки „най-лошите от най-лошите“ - наркодилъри, убийци, насилници. Но това е нищо на фона на мащабите на действие на групировката.
MS-13 е изградена като мрежа от „клики“ - малки отряди, които действат автономно, но следват общ кодекс. Всяка клика има лидер, бойци и новобранци. Включването в терористичната организация е подчинено на ритуал, наречен „13 секунди в ада“, при които няколко членове пребиват брутално новобранеца. За да бъде приет за „брат“, новобранецът трябва да извърши убийство - колкото по-показно, толкова по-добре.
Знаците за принадлежност към групировката се татуират по телата: „MS“ по челото, числото 13 на ръката, по лицето - черепи и демони. Това са сатанински печати за цял живот, които те превръщат в мишена за враговете и в роб за своите. Веднъж татуиран, никога вече не можеш да избягаш, да се откажеш, да напуснеш. Опиташ ли се, наказанието е едно - мъчителна смърт и брутално насилие над близките. Защото за „своите“ си предател, а за „чуждите“ - враг. В MS-13 масово се рекрутират и 13-годишни момчета и момичета, които също преминават през ритуала по приемане, убивайки с мачете. Това е дивашки култ към ужаса и насилието.
MS-13 възниква в Лос Анджелис през 80-те години, създадена от младежи, избягали от гражданската война в Ел Салвадор. Първоначално бандата се бори за оцеляване срещу мексиканските банди в града. Но бързо се превръща в огромна криминална мрежа, занимаваща се с наркотици, проституция и убийства. През 90-те години масови депортации на криминално проявени имигранти от САЩ към Салвадор пренасят проблема и там - в една провалена държава, чиито институции по онова време са напълно безсилни да се справят. Така MS-13 се превръща в транснационална заплаха.
Безконтролните вълни от нелегални мигранти, толерирани при администрацията на Обама и после при Джо Байдън, доведоха хиляди непълнолетни от клоаките на Централна Америка без придружители до южната граница на САЩ. Сред тях имаше много жертви и бягащи от бедност и насилие, но и много нови попълнения за MS-13. Либералният подход към тези вълни от нелегални мигранти в името на лицемерни и кухи заклинания за „хуманност“ и „толерантност“, допринесе съществено за вкореняването на многобройни клики на MS-13 в щати като Ню Йорк, Мериленд и Вирджиния. Каквито и федерални операции срещу тях да се провеждаха и независимо от хилядите арести, вълните от нелегални, пресичащи границите, умножаваха терористичната мрежа.
Доналд Тръмп се завърна триумфално в Белия дом след изборите от ноември 2024 г. с традиционното републиканско послание за „закон и ред“. Още през първия си мандат той посочи MS-13 като символ на престъпната заплаха отвън. Но през януари 2025 г. направи решителна крачка: обяви MS-13 за чуждестранна терористична организация. Това даде на федералните власти нови правни инструменти за арести, депортации и повдигане на обвинения по антитерористичното законодателство. Тръмп заяви категорично: „Тези хора са болни, тези хора са убийци, и те няма да останат в нашата страна.“ Естествено, тази твърда позиция в защита на живота и спокойствието на гражданите беше посрещната с пронизителен либерален вой - знаете го: „правата“, „толерантността“, „малцинствата“... Явно в сбърканата ценностна система на днешните либерали и левичари терористите са уязвимо малцинство - колко хуманно, колко „хелзинкско“!
В тази по-широка картина се вписва и нашумелият през последните месеци казус с Абрего Гарсия. Пристигнал от Ел Салвадор като тийнейджър, по-късно той е заподозрян във връзки с MS-13. През март 2025 г. бе депортиран в Ел Салвадор, където бе въдворен в печално известния мегазатвор, изграден от салвадорския президент Букеле. Американски съд по-късно определи депортацията като „незаконна“, но Тръмп бе категоричен: „Той няма да се върне.“ Това бе държавническа позиция - защита на обществото преди всичко. Адвокатите на Гарсия обявиха, че той се бил страхувал за живота си в цели 22 държави, повечето от Африка, където се очакваше да бъде депортиран. Онзи ден те получиха кратък, но категоричен имейл от властите, който гласеше: звучи несериозно да ни предоставяте списък с 22 държави, в които животът на вашия клиент бил заплашен, но ще се съобразим с това и ще го депортираме в друга държава - в Есватини (бивша Свазиленд). Либералните медийни централи истеризираха в типичния си маниер, че това било „абсурд“. Но здравият разум и грижата за обществото диктуват простата истина: ако Ел Салвадор не иска да го приеме, а Америка не може да рискува, то всяка трета държава е по-добро местоназначение за депортация, отколкото улиците на Ню Йорк или на Бостън. Критиците виждат в това жестокост. Но в реалността то е израз на държавническа отговорност. Докато други се колебаят, Тръмп действа. Докато други търсят оправдания, той защитава хората. Такива уродливи явления се борят със сила и твърдост. И това е истинската мисия на един лидер.
MS-13 е армия на ужаса. Те убиват с мачете, изнасилват, осакатяват, рекетират и използват дори деца, за да поддържат култа си към страха и насилието. Тази банда не познава граници и не уважава закони. В такава ситуация Америка има нужда не от мекушавост, а от твърдост. И точно това предлага Доналд Тръмп. С обявяването на MS-13 за терористи, с изграждането на стена по границата, с прекъсването на вълната от нелегални мигранти, с решителни депортации и безкомпромисни мерки, той показва, че Америка не е разграден двор, в който могат да се оттичат клоаките на Третия свят.
И че демокрацията не е беззащитна, а може да е много силна, когато брани с цялата строгост на закона живота и здравето на своите граждани. Има кой да се грижи за правата на престъпниците. Дълг на държавата е да се грижи за правото на хората да живеят без страх. Именно този дълг изпълнява Доналд Тръмп.
Труд
