Труд
Автор:
Труд онлайн
Тяло като торпедо
Понякога яде и птици
Тялото на щуката прилича на торпедо. Тя непрекъснато извършва най- различни бързи движения. Но фактически води заседнал живот. Опитните риболовци разказват, че дори и ранена, тя не бяга. Някои твърдят, че щуката живее над двеста години. Специалистите обаче доказват, че достига възраст около 100 години. В някои европейски страни я развъждат и изкуствено. Лакомията и е пословична. Изтребва дори своите събратя. Понякога яде и птици. Някои смятат, че тя трябва да изяде 25 кг. Храна, за да увеличи масата си с 1 кг. Това количество е значително по- малко. Хищността на тази бързо растяща риба улеснява риболовците. Те са измислили много риболовни методи. Гладната щука хваща стръвно и изкуствена примамка и жива рибка. На прощава дори на бодливия бибан. Предпочита да се хвърля върху жертвата си от засада. А действията и се мълниеносни и точни.
Обитава азмаците, блатата, долните течения на реките. Обича бавнотечащите води с богата растителност. Местата, където се хранят дребните рибки, привличат често този хищник. Особено интересен е риболовът през есента. Тогава щуката кълве целодневно. Стръвта трябва да достигне на около 50 см от дъното на водоема. Ако се използува жива стръв, не бива да се бърза със засичането. Необходимо е да се даде възможност на хищника спокойно да глътне примамката. След като захапе кукичката, голямата щука отива на дъното и се спира там, а малката започва да се мята, дърпа се, понякога изкача от водата, тръска глава. Щуката трябва да се хваща много внимателно. Острите и зъби могат сериозно да изранят ръката на риболовеца.
Вече двадесет години някои от българските язовири се обитават от една интересна риба, типичен представител на съветската ихтиофауна, наречена бял амур. Самото и наименование посочва нейната истинска родина. В свои води тя достига дължина около 120 см. и маса 30 кг. У нас вече се ловят екземпляри с маса около 15 кг.
По принцип белият амур не образува големи стада. Развъжда се заедно с шарана. У нас това става само изкуствено. Белият амур расте бързо. Напролет обикаля разливите. Храни се с водна растителност и така спасява водоемите от обрастване. Зиме напуска тези места и се връща там, откъдето е дошъл.
Уловът на белия амур е подобен на шарановия. Използуват се същите риболовни съоръжения. Стръвта трябва да бъде предимно от растителен произход. Със засичането не бива да се бърза. Нека се има предвид, че тази риба е много енергична и след улавянето и оказва съпротива.
Ловна миниатюра
Зеленоглавката си беше направила гнездото на един дървесен клон, надвесен на метър- два над водата. Както се казва, използвуваше подръчни материали, докарани от бавнотечащата река: разни клони, слънчогледови и царевични стъбла… Отнякъде беше домъкнала и пух. Може би пооскубваше от себе си…. Но снесе в гнездото си десетина яйца. Така добре беше прикрито, че от пръв поглед не можеше да се забележи . Трудно щеше да бъде и на най- големите и врагове да го открият. Това беше знак за изключителната майчина обич.
Когато пиленцата се излюпиха, зеленоглавката хващаше с човката си крилцето на едно патенце, подхвърляше го над водата и пускаше в нея рожбата си. Така свали от клона всичките си дечица. Най- накрая майката изпляска с крила в радостен възклик. И цялото семейство весело заплува.
В края на миналата седмица водоеми в района на самоковската община и с нейното съдействие бяха зарибени с балканска пъстърва от Тошков чарк. 3000 риби са пуснати в новите си местообитания. Идеята идва от Любомир Спасов - изпълнителен директор на „Данон- България“ и се прави по случай 30-годишнина на фирмата. Между другото този човек е запален спортист в дисциплината фидер и член на Майсторски риболов. На събитието присъства и Валентин Симов - главен секретар на Българската федерация по риболовни спортове.
Над 30 години фирма „Сокол – БЛРС“
Едва ли днес има човек, в който природната прелест да не поражда най-възвишени емоции. Истинско щастие особено за съвременния гражданин е да „открадне“ няколко часа от ежедневието си, за да се „хвърли“ в прегръдките на искрената красавица. Тя е и вярна майка, в нея тупти и пулсът на най-грандиозния и изкусен майстор-творец. Излишно е да споделям и да величая и моята любвеобилност към природното изящество - та тази обич е всеизвестна, всеобща, силна и незаменима. Искам само да припомня една сентенция: „Насадиш ли в душата си симпатия, насаждаш в ума си могъщество“.
Всички отдавна сме убедени, че вълшебното здравотворчество на природата не може да се замени с нищо друго. А днешният бърз житейски ритъм ни кара всячески да дирим най- освежаващите, най-чаровните кътове на отечеството, за да изпитаме оня наистина живителен допир с природното имане.
Когато се примъквате между гордите стволове на смърчовата гора, винаги се упойвате от ведростта на природата и се радвате на нейната щедрост. Обичате я - затова и бродите из дъхтящите и широти. Но дали е достатъчно само това голямо чувство? Природата има нужда от закрила! В днешно време цивилизаторщината е нейният най-голям враг - коварен, хищен, безразсъден. А „цивилизованият дивак е най-лошият от всички диваци“.
Ето как стигаме до обогатяването и опазването на дивечовата и рибната живителност на България. Как мислите? Кой е най-верният закрилник на нашата дива фауна? Няма друг отговор от този: това са организираните ловци и въдичари. Още през 19 век великият руски писател Иван Сергеевич Тургенев казва: „Истинският ловец никога не е мръсник!“. Българските ловци ин въдичари /в огромната си част/ обогатяват и бранят родната дивечова и рибна даденост. И основното за това преди повече от 30 години е създадена добротворческата фирма „Сокол- БЛРС“. Първата и най-съществена цел е производството на дивеч и риба, които да бъдат разселввани сред природата. Още от началото си тази институция има най- благородните намерения: да разкрасява българските гори и поля с живителност. И до ден днешен това и е главната задача. Истинските си постижения фирмата дарява на обществото. И подпомага организираните ловци и въдичари в благодатно им обогатително дело особено във фазановъдство.
А сега малко фактология. Дейността на фирма „Сокол“ се осъществява в три основни направления“ : 1. Дивечово производство- Русе, Сливен Враца, и Луковит се отглеждат годишно около 120 000 птици /фазани, яребици, кеклици, полудиви патици/ и диви зайци. В момента „Сокол“ е най- голямата действаща фирма у нас за производство на дребен дивеч. От 2004 г. досега са произведени и разселени в ловностопанските ни райони около 1 500 000 дивечови птици от различни възрастови групи. 2. Издава и менажира вестник „Наслука“ и списание „Лов и роболов“. 3. В търговската дейност осигурява специализирана ловна литература, дрехи и принадлежности, риболовен инвентар, лоен и риболовен туризъм, внос и износ на дребен дивеч.
И сега нещо като призив! Природата може самостоятелно да балансира достатъчно добре всички свои процеси. Нека именно тук я подпомогнем още повече. Нека използвуваме нейния дълговековен опит - биологичните методи за въздействие винаги са сигурно средство, поддържащо така необходимата природна хармония. На времето и големият френски философ и писател Волтер казва, че „процесът е закон на природата“. Така че няма защо да се плашим от деградация при естественото развитие на нещата.
