Фелисити Джоунс: Отказвам да порасна и затова играя в киното

Гледам да не се застоявам пред огледалото

Днес младите прегарят много бързо от напрежението

В голям град като Лондон мога да остана анонимна

Бях едно дебело детенце с къса коса

Красивата и аристократична английска актриса Фелисити Джоунс се завръща в кината с няколко нови проекта, сред които и филма „Стоте нощи на героя“, който очакваме и в българските кина. А в началото на годината Джоунс внесе елегантност в кадрите на „Бруталистът”, който получи десетки награди и номинации и беше показан на голям екран у нас. Тази фантастична островна дива представлява едно от най-ценните и търсени холивудски съкровища с британски произход. Тя е запалена от актьорския занаят от малка и прави професионалния си дебют на 12 години. Малката Фелисити играе на сцената и тв продукции, получава ангажимент за радио пиеси на BBC и постепенно се затвърждава като талантливо дете изпълнител. После продължава с успешните прояви на екрана и на сцената.

Като пълнолетна актриса тя е забелязана и от Холивуд и се снима във филми като “Northanger Abbey”, “Brideshead Revisited”, “Chоri”, “The Tempest” и “The Amazing Spider-Man”. Играта на Фелисити във филма “Като луди” е оценена високо и тя получава множество награди, включително и от журито на фестивала в Сънданс, а с “Теория на всичко” и “Rogue One: История от Междузвездни войни” официално става суперзвезда.

- Фелисити, кога разбрахте, че киното ще бъде Ваша професия?
- Казано честно – още не съм го разбрала. Още не се смятам за завършен изпълнител. Не искам да бъда и суетна звезда. Гледам да не се застоявам пред огледалото. Аз бях дебело дете с къса коса. Много смешно момиченце. Но още от малка бях запалена по киното и преобразяването. Като дете се преобличах постоянно и се преструвах, влизах в образ, създавах си персонажи. Чувствам се късметлийка защото успях да запазя тази игривост в по-късните си години и я превърнах в кариера. В професия. Просто ми е трудно да порасна. Родителите ми бяха много голяма опора, но нямаше как да ме пуснат да се занимавам професионално с актьорска игра преди да навърша 12 години. 

- Какво най-много цените в своя занаят?
- Възможността да прескачам в различни светове. Актьорството за мен е като скоростно влакче в лунапарк. Вече го правя от много години и продължавам да се забавлявам. Пред всички нас го това напрежение да се подредим в линия, която не се престъпва, да бъде конформисти. Колкото повече време минава и човек съзрява и помъдрява, толкова по-скучно става да бъдеш като другите. Но всичко започва от самия човек и репликата - “Знам какво точно искам да правя и точно това ще правя”. Прекарвам много време в гледане на филми и четене на сценарии. Това може да изяде страшно много от дните и нощите на човек. За щастие аз имам късмета да си обичам работата. Така хобито ми стана професия. Винаги съм обожавала ритуала на на гледане на филми. Дори да не бях актриса щях да го правя постоянно.

- Как се адаптира една англичанка в американската шоубизнес индустрия и усещате ли вече тежестта на славата?
- Засега се чувствам късметлийка, защото все още мога да бъда инкогнито на публични места. Когато човек търси внимание, той ще го намери, но аз просто искам да си живея живота като нормален човек от обществото. Всяка актриса иска да пробие и на американска почва и трябва да е наясно с плюсовете и минусите. Но аз обичам да ми е трудно, търся високите летви и предизвикателствата. Понякога шоубизнесът може да бъде един много малък свят, където всички се познават и имат някакво общо минало. А и бъдеще. Прекарвам много време и в Лондон, а там всеки е погълнат от неговите си дела и грижи. Един актьор е в състояние да се придвижва почти анонимно в такъв голям и запъхтян град. И това ми харесва. Искам да кажа още, че Америка уважава британските артисти и това е страхотно. Аз със сигурност съм облагодетелствана от това положение. Тук изпълнителите от Острова са уважавани и получават множество възможности. Винаги съм приемала професионалната траектория на Кейт Уинслет за златен стандарт и ярък пример на тази динамика. Тя успя да стане една от най-прославените и успешни холивудски актриси, запазвайки усещането за театрална класа от сцените на Лондон.

- Имате ли съвет за младите хора?
- В киното, а и в други сфери, има напрежение да избързаш, особено когато си млад и тепърва започваш. Аз се надявам, че ще играя във филми и когато стана на 60-70 години. Още от сега гледам да не прибързвам и да не прегарям и си подбирам ролите, правя си почивки и внимателно преценявам с какво да се занимавам. Актьорството винаги е съществувало заедно с нормалния живот. Уча се по време на работа. Снимала съм в толкова много стилове и жанрове, с толкова много хора. Попивам информация от всеки от тях.

- А Ви имате ли си модели на подражание?
- Бих отличила Мерил Стрийп и Кейт Уинслет. Те притежават безупречни филмографии и професионални репутации и са оставали каталог с невероятно богати и вдъхновяващи роли. Те си пример в правенето на прецизни избори. Просто е невероятно как успяват да избират толкова качествени сценарии, които се превръщат в прекрасни филми. Даян Кийтън също. Просто е съвършена актриса в „Ани Хол” - един вечен филм, който е и мое вдъхновение. А ако моята кариера дори малко прилича на техните след време, аз ще съм на седмото небе. 

- В коя роля Ви беше най-тежко?
- Чисто физически, а всъщност и психологически – ролята в „Rogue One: История от Междузвездни войни”. Това ниво на физическа подготовка беше напълно непознато за мен. Тренирах кунг фу часове наред всеки ден. Репетициите на стриктно хореографираните боеве бяха изключително изтощителни, но и интересни. Именно тежкия режим и физическото предизвикателство бяха една от причините да искам да го направя. Беше различно от всичко, на което съм се подлагала преди в кариерата си на актриса.