Труд
Автор:
Росен Тахов
Кобургът се обгражда с напети момци, по правило - русокоси и синеоки
Княз, после цар Фердинанд се захласвал по фусти, но си падал и по панталони. В това няма нищо нередно, защото и Александър Македонски е бисексуален, а създава най-обширната империя в човешката история.
Фаворит на княза бил Димитър Станчов - началник на неговия таен кабинет. Интимен трепет между двамата е запечатан на едно вехто кадро. Дворцовият учител по български език Добри Ганчев свидетелства: “Ив. Карастоянов, придворният фотограф, бил поразен, кога видял Фердинанда да чеше собственоръчно косата на Д. Станчов, кога последният се готвел да бъде снет.”
На друго място в мемоарите си съвременникът пише: “За Фердинанда вървеше упорита мълва, че той бил дълбоко заразен от древногръцки порок. Обичал красивите момчета. Може туй да е измислица на враговете му, на враговете на приближените, на любимците му, ала има факти, има свидетелства на достопочтени хора, офицери и други служещи, които високо изобличават българския господар в скандалиозно морално разтление.”
Принц Фердинанд Сакскобургготски израства в будоарна среда. Детството му минава под сянката на амбициозната майка Клементина Орленска. Освен нея около момчето със синя кръв се въртят дузина жени, които болезнено деформират крехката психика. Едва станал юноша, Фердинанд ухае на скъпи парфюми, ръцете му натежават от пръстени.
Принцът се качва на българския престол полумъж-полужена. Короната му налага да си намери съпруга, но препъни камък е неговата бисексуална природа. От немай-къде почва да ухажва Луиза Тосканска.
“Фердинанд беше облечен много претенциозно в светлосив костюм и шикозна панамена шапка - спомня си благородничката. - Непрекъснато размахваше ръцете си с добре оформен маникюр, така че да покаже по-добре скъпите си пръстени, които блестяха по пръстите му. Той театралничеше като някой Нарцис и позьорството продължи, докато сметна, че аз несъмнено добих достатъчно впечатления от хубавата му фигура, пръстените и елегантните му жълти ботуши...”
“Князът беше бисексуален през целия си живот, но до началото на средната възраст влечението му към женския пол надделяваше”, сочи Стивън Констант в монографията “Фердинанд Лисицата”.
Придворните дами Султана Петрова и Мара Белчева са сред фаворитките на монарха. Заедно с тях обаче Кобургът се обгражда с напети момци. По правило - русокоси и синеоки. Някои, като Фанищел и Вайх, са чужденци. Други, като поручик М., са нашенци.
Князът харесва офицерчето в някакъв провинциален полк и го взема за ординарец. Онзи обаче се оказва недодялан македонец. “Фердинанд провожда да викат М. да се яви при него в банята - документира пак учителят Ганчев. - Ординарецът отива като по служба, почуква и бутва вратата. Пред него Фердинанд гол-голеничък, седнал на плетен стол, хили се, кани ординареца да се съблече. Македонецът тръшва вратата, отстранява се.”
Димитър Станчов е от “амурната гвардия” на княза. Роден в Свищов, завършил право във Виена, след детронацията на Александър Батенберг той ревностно се включва в търсенето на нов владетел. Фердинанд го прави пръв свой довереник - назначава го началник на тайния си кабинет. Има защо, двамата се познават още от “Терезианум”, където са били съученици.
През 1888 г. бляскаво е отбелязан Двадесет и седмият рожден ден на Фердинанд. По този повод майка му решава да го дари с величествена “жива картина”. Княгиня Клементина събира придворните красавици и ги облича в леки одежди. Сетне ги подрежда около бюста на княза.
Короната над августейшото чело държи Мара Белчева. Самата Клементина сяда отляво. Отдясно е дворцовият маршал Амеде дьо Форас. Маскиран като средновековен владетел, той пророчески сочи рожденика. Ето кой ще възроди миналото величие, казва жестът. Останалите в масовката са двама зализани адютанти и лакеи в селска премяна, символизиращи българския народ.
Щрак - окото на фотоапарата запечатва грандиозната сцена. Кадрото тръгва из пресата, поместено е и в един френски журнал.
“Картината или “Апотеозът”, както скоро започнаха да я наричат, скандализира не само София, но и цяла Европа - отбелязва Стивън Констант. - Българските поданици на княза, присъствали в двореца на тържеството, бяха шокирани, когато видяха една достойна за уважение алегория от историята на България показана като реклама на хубавите жени, харесвани от княза, скупчили се с обожание около неговия лик.”
“Тази дама към красотата си прибавяше интелект, развит от най-изтънчена култура”, портретува графиня Анна дьо Грено хубавата Белчева. И двете са фрейлини в двореца, но на французойката се пада жребият да мине под венчило с Фердинандовия любимец Димитър Станчов.
Годежът е обявен лично от княза. По време на едно дине той става и в стил Луи XIV произнася слово за добродетелите на двамата. “Аз призовавам Божията милост на този съюз, който е особено скъп за моето сърце като владетел и аз пия за здравето на сгодената двойка”, вдига тост Фердинанд.
Сватбата е вдигната на 17 август 1889 година. Католическият ритуал е в замъка Ебентал, православният в българската легация във Виена. Между свидетелите пред олтара е и Амеде дьо Форас, пророкът от скандалния фотоапотеоз.
След брака князът държи под око младото семейство. Димитър и Анна са настанени в къща, присъединена към двореца. Клюки плъзват из София. Напук на завистниците обаче Димитър Станчов главоломно се издига в кариерата.
Дипломатически агент е в Букурещ, Виена и Петербург. През 1906 г. става външен министър в кабинета на Димитър Петков. Следващата година Петков е убит и Станчов оглавява правителството. Отново е министър на външните работи в кабинета на Петър Гудев.
После здраво се хваща за дипломацията. Пълномощен министър е в Париж, Рим и Лондон.
