Падам си малко обсесивна
Трагедиите ни носят уроци
Бях разорена, живеех в мазе
Снимала съм се в много лоши филми
Този месец южноафриканската грациозна дива котка Шарлийз Терон навърши 47 години. В момента тя работи по няколко големи филма и тв проекта, включително и по втора част на екшън екстраваганцата “Атомната блондинка”, който стана особено популярен сред българската публика.
От десетилетия живее в САЩ, но продължава да поддържа стабилни културни връзки със своята родина - Република Южна Африка. Шарлиз Терон започва като модел и става звезда преди повече от 20 години с ролята си в “Адвокат на дявола”. После участва в “Могъщия Джо Янг” и “Италианска афера”, а през 2003-а постига най-големия си актьорски връх с изпълнението си в автобиографичната криминална драма “Чудовище”. Терон получава наградата “Оскар” за главна женска роля за превъплъщението си в печално известната серийна убийца и проститутка Айлийн Уорнърс.
- Шарлийз, този август сте в Европа за снимките на продължението на “The Old Guard”, на който сте и продуцент. Какво ви привлече към този проект?
- Комиксът, на който е базиран филмът, е много богат и интригуващ, повече прилича на роман, отколкото на книжка с картинки. Сериозно произведение е. Има нещо много реалистично и земно в моя образ. Това е персонаж, вкоренен в реалността, с който можех да се идентифицирам. Това ме привлече към сценария. Самата концепция също е страшно вълнуваща. Но това е контарстът - въпреки фантастичните обстоятелства и отдалечената от действителността среда, моят образ се усеща реален и автентичен. Исках да придам на Анди истинско изтощение. В комикса тя е живяла хиляди години на земята и е воин с огромен опит.
- Обичате ли подобни персонажи на воини?
- Разбира се. В The Old Guard моята героиня владее всякакви бойни изкуства, което е страхотно предизвикателство за мен като актриса и човек. Аз се запалих истински по бойните сцени по време на “Атомната блондинка” преди няколко години. Тогава работихме с екипа каскадьори и бойни хореографи на Киану Рийвс от неговата екшън поредица “Джон Уик”. Трябва да кажа, че те са феноменални професионалисти. Вече се чувствам част от света на екшън киното. Работила съм с най-добрите в индустрията и съм научила много.
- Как подхождате към създаването на филмов персонаж?
- Когато харесам някой сценарий ставам обсебена от текста, от образа и не ми е трудно да се вкарам в този нов свят и в кожата на персонажа. По принцип си падам малко обсесивна. Първоначалното вдъхновение за изиграването на образ идва с много самотно и вътрешно преживяване. През цялото време си мисля за героинята ми. Всичко в живота ми се устремява към една единствена цел - да пресъздам този образ в детайл и по възможно най-убедителния и реалистичен начин.
- Какво е най-важното във вашата професия?
- За мен най-важното, това, което ме обсебва, е улавянето на човешкото състояние. Природата на образа, навиците, привичките. Какво те прави човек, какво ни събира и отдалечава. Трябва да се изправя пред чистата и честна истина. Една от тези истини е, че има много неща, които не може да контролираме.
- А виждате ли себе си като филмов образ?
- Ако някой някога реши да направи филм от историята на живота ми трябва да избере актриса, която ще се нуждае от много боя за коса и високи токчета.
- Наскоро написахте в социалните мрежи, че бихте играли в лесбийска версия на “Умирай трудно”. Как ви хрумна?
- Защо не. Стори ми се забавна и брилянтна идея. Един човек, мой фен, го написа като предложение в “Туитър” и аз отговорих, че бих участвала в подобно нещо. Той не можа да повярва. Отвърнах, че веднага се подписвам под такава роля. “Умирай трудно” с две жени. Чудесна идея.