Шефът на холандското разузнаване предупреждава, че киберзаплахата от Китай е по-голяма от тази от Русия

Високопоставен холандски шпионин казва, че Европа не бива да откъсва поглед от потенциална опасност от Китай, дори когато руският лидер Владимир Путин продължава да привлича по-голямата част от вниманието на сигурността на континента, пише Politico. 

„Китай има много сложна, организирана киберсистема. И ние не сме в състояние да разберем напълно какво могат да направят“, каза вицеадмирал Петер Рийсинк , директор на холандската агенция за военно разузнаване MIVD, пред POLITICO по време на интервю. „Бих казал, че е по-заплашителна от Русия.“

В годишния си доклад, публикуван в края на миналия месец, MIVD подчерта задълбочаващите се геополитически, икономически и военни връзки между Русия и Китай и нарастващите рискове, които те представляват за Европа.

В холандския доклад се отбелязва, че Русия засилва хибридните си атаки срещу Холандия и нейните европейски съюзници, за да повлияе и подкопае техните общества, докато американските разузнавателни агенции разкриха миналата година, че китайската кибергрупа Salt Typhoon е проникнала в големи американски телекомуникационни доставчици в продължение на поне година.

„Видяхме нещо подобно да се случва в Европа, макар и не на същото ниво, както в САЩ“, каза Рийсинк, добавяйки, че Китай е насочил атаките си към около 10 европейски държави. „Но това, което можем да наблюдаваме, е само ограничена част от сложната киберсистема на Китай.“

Докладът на MIVD разкри, че Русия се е опитала да провали европейските избори миналия юни, като е предприела кибератаки срещу уебсайтове, свързани с холандски политически партии и системи за обществен транспорт – усилия, целящи да затруднят гласуването на холандските граждани.

Според Рийсинк, подобна намеса – от страна на все по-войнствена Русия, която от години води война срещу съседна Украйна, докато едновременно с това води хибридна война в Европа – не е уникална само за Холандия.

„Имаме информация за руска намеса в различни избори, и не само чрез дезинформация. Това се случва в няколко страни и е предимно в страни, които преди са били под влиянието на Русия“, каза той.
Рийсинк предупреди, че най-заплашителното поведение на Русия е продължаващото ѝ военно натрупване за потенциален бъдещ конфликт.

През 2024 г. разходите за отбрана на Русия достигнаха приблизително 149 милиарда долара , според Стокхолмския международен институт за изследване на мира - 38% увеличение спрямо 2023 г. и двойно повече спрямо 2015 г.

„Русия произвежда много повече артилерия, също с помощта на други страни, отколкото ѝ е необходимо за войната с Украйна“, каза Рийсинк. Той отбеляза, че Русия не само попълва изчерпаните запаси, но и премести нови артилерийски части към границите на НАТО, включително балтийските страни и Финландия.

 „Това е индикация за нас, че те изграждат капацитет“, каза той, като подчерта, че MIVD в момента не предвижда Путин да започне нова война.

Рийсинк изчисли, че след като бъде постигнато споразумение с Украйна – или ако – бъде постигнато споразумение, Русия може да е готова за нов конфликт в рамките на една година, ако приемем, че военното ѝ производство се запази на сегашните нива и Кремъл запази политическия си апетит за бойни действия.

„Холандия, както и останалите страни от НАТО, е във фаза на програма за засилена готовност, за да се увери, че сме готови, ако това се случи“, каза той.

„Повечето министерства са се сблъскали със съкращения на бюджета – с изключение на отбраната – и на политическо ниво има малък дебат относно необходимостта от подготовка“, каза той. „Трябва да призная, че бяхме малко неохотни през последните 20, 30 години, но сега това осъзнаване се завърна.“
Освен заплахите от Китай и Русия, висшето ръководство на европейското разузнаване вижда и друг проблем: президентът на САЩ Доналд Тръмп.

След преизбирането си през ноември, Тръмп предприе стъпки за консолидиране на политическия контрол над американските разузнавателни агенции, като намали финансирането , отстрани несъгласните гласове и назначи лоялисти на ключови позиции – ходове, които според критиците ще подкопаят независимостта и ефективността на разузнавателната общност.

„Не е много удобен сигнал от САЩ, когато виждате, че ръководството на разузнавателните агенции е на тяхна страна... ами, принудено да си търси друга работа“, каза Рийсинк.

Но той твърди, че завръщането на Тръмп на поста е послужило като зов за събуждане за европейските разузнавателни служби.

„Това беше добър поглед в огледалото за Европа и ролята, която трябва да играем за себе си“, каза той. Осъзнаването, „че нещо трябва да се направи от европейска гледна точка“, се е утвърдило, добави той.
„И мога да ви дам пример: Преди няколко седмици имахме среща в Брюксел с разузнавателни агенции, както цивилни, така и военни. И за първи път, мисля, всички ние, директорите, присъствахме“, каза той.
Рийсинк подчерта, че сътрудничеството между европейските и американските разузнавателни агенции остава стабилно и взаимноизгодно, въпреки че отправи и едно предупреждение.

„Ако погледна на работно ниво, има толкова много сътрудничество, което се осъществява от години, което е много жизнеспособно както за нас, така и за САЩ. Това няма да се промени за една нощ“, каза той.

Рийсинк обаче призна, че Европа „не може да си затваря очите“ и може да се наложи да преоцени споделянето на разузнавателна информация с Вашингтон в светлината на Тръмп, който популяризира някои руски наративи за войната на Москва в Украйна.

„Претегляме нивото на сътрудничество, количеството и интензивността, с които споделяме... и това в крайна сметка може да означава, че променяме начина, по който трябва да си сътрудничим със САЩ“, предупреди той.