Южна Бесарабия не разчита на украинските власти

Организираната престъпност надига глава, разстрелват фермери, които не дават „данък“ или земя за отглеждане на канабис

България и Румъния са против прехвърлянето на училищата на националните им малцинства на украински език

Фотография на група мъже с пушки, застанали на фона на пътен знак с надпис „Десантное“ обиколи украинските медии. Това са жители от селата на Килийски район, Одеска област (Южна Бесарабия), които са отчаяни, че украинстите власти няма да ги защитят от бандитите. Затова те сами създадоха отряд за самоотбрана „Охрана на Десантное“.

Земите между Днестър и Дунав, известни като Южна Бесарабия, или Буджак, са се намирали под властта на Скития, Дакия, Рим, хуните, Българското царство, Златната Орда и Молдова. През XV-XVI век тези земи са окупирани от османците и Кримското ханство. В началото на XIX век цяла Бесарабия става част от Русия. Тук има невероятна етническа мозайка. От една страна в устието на Дунав идват руски, немски и молдавски преселници, от друга страна гагаузи, албанци, арменци и българи, които бягат от османското иго.

През 1918 г. Бесарабия, включително Буджак, е превзета от Румъния, а през 1940 г. е освободена от съветските войски. На територията на южна Бесарабия е създадена Измаилска област на Украинската ССР, впоследствие присъединена към Одеска. След разпадането на Съветския съюз Буджак става част от независима Украйна. Украинците в южна Бесарабия са етническо малцинство. В неофициалната столица на областта Измаил най-голямата национална група са руснаците. В селата живеят предимно гагаузи, българи, молдовци, албанци. За език на междуетническото общуване вече трети век се използва руският, който за много етнически малцинства в този регион се е превърнал в техен майчин език.

От Южна Бесарабия е отрязана територията на Молдова (Гагаузска автономия) и Приднестровието. А единственият влак до Киев пътува почти цял ден. С кола до Одеса се стига за три часа.
Дори и в съветските времена етническите традиции и племенните връзки бяха силни в Южна Бесарабия. След 1991 г., когато жителите на тези места трябваше да се научат сами да решават собствените си проблеми, ролята на клановете и старейшините нараства. При наличието на пристанища, граници и удобни природни условия за отглеждане на канабис, се развихри организираната престъпност. Тук тя се е заела с контрабанда, наркотрафик, изнудване.

През 2000-те „Партията на регионите“ придоби голямо влияние в този регион. Рейтингът на Виктор Янукович на изборите през 2010 г. достигна същите цифри в Буджак, както и в родния му регион Донецк - над 90%. Украинският национализъм в Южна Бесарабия беше ненавиждан.

Превратът през 2014 г. предизвика сред местните жители рязко отхвърляне. В селищата се издигнаха руски знамена. На 9 май жителите сложиха лентите на „Свети Георги“ и набиха украинските националисти. Киев обаче пипа по-внимателно в Южна Бесарабия, отколкото в Донбас. От една страна, властите не искаха „втори фронт“, а от друга страна, те се чувстват по-уверени на югозапад, отколкото на изток поради липсата на граница с Русия. И, трето, при едно насилие над българи и румънци ще предизвикат реакция от западните съседи.
В същото време Киев няма никакво доверие на местните. През 2016 г. в Болград е създадена 45-та въздушно-щурмова бригада и нови части на Националната гвардия в Измаил, а части на Националната гвардия са прехвърлени тук от Черкаски и Житомирски райони. След това Киев инициира декомунизация в Буджак, изразена в събарянето на паметниците на Ленин. Те все още се страхуват да демонтират паметника на генералисимус Суворов и паметниците на героите от Великата отечествена война в Буджак.

След въвеждането от Върховната Рада на дискриминационни закони в областта на украинизацията, Областният съвет на Болградски район предизвикателно отказва да преведе своята работа на украински. България и Румъния се противопоставиха на прехвърлянето на училищата на българските и румънските национални малцинства на украински език. Сега се появиха нови проблеми. Организираната престъпност надига глава. Фермерите, които не искаха да „дават данък“ или да дадат земята си за отглеждането на канабис, започнаха да ги разстрелват по улиците, а по къщите им се хвърляха гранати.

„От 2014 г. насам ситуацията е напрегната. Бандитите идват на екипи с няколко коли и в началото заплашват. След това, ако хората не следват техните указания, бият, стрелят, хвърлят гранати в дворовете. Например, наскоро стреляха по двама души и сериозно ги раниха. Поставени ви са искания, казват те, това винаги е било наш район, и ще трябва да плащате. Ако не можете да платите, трябва да ни предоставите парчета земя за отглеждане на канабис“, казва пред Страна.UA ръководителят на едно от земеделските стопанства в Измаил.

Въпреки че, досега само въоръжени мъже от село Десантное заявиха себе си в Интернет, местните жители твърдят, че отряди за самоотбрана вече съществуват във всяко населено място. „В района няма власт, полицията е безсилна. И малки, и големи бандити, се опитват да поставят всичко тук под свой контрол. Ограбват ни, отнемат ни реколтата, торовете. И това е най-малкото. Догодина те ще започнат и продажбата на земята. И тогава ще настане Дивият Запад, както е във филмите. Който има повече цеви, негова ще е земята. Затова вече не разчитаме на властите, на закона. Ние разбираме, че трябва да се въоръжим и да се защитим. И ние ще се защитим“, цитира Страна.UA, един от фермерите.

Напрежението расте. Заради сушата се очаква лоша реколта тази година. Земеделските производители нямат възможност да платят своята аренда. А властите бездействат.

Екипът на Зе продължава да прави грешки. Измаил се превърна в единствения досега голям град на Украйна извън регионите Донецк и Луганск, където „Опозиционна платформа - За живота“ спечели изборите през 2019 г. Когато хората са принудени да спят с оръжие до себе си, държавната власт липсва.

(Превод за “Труд” - Павел Павлов)