Труд
Автор:
Труд онлайн
Пълненето на 50-литров резервоар с дизел струва 15,4 % от брутната месечна минимална заплата в България, в сравнение с 3,8 % в Люксембург, тъй като цените на горивата се повишиха след началото на войната в Иран.
Разходите за пълнене на 50-литров резервоар с дизелово гориво вече възлизат на 15,4% от брутната месечна минимална заплата в България, което представлява увеличение спрямо 9,9% преди началото на войната в Иран, което подчертава нарастващия натиск върху работниците в най-нископлатените страни в Европа.
Цените на горивата се повишиха значително, след като съвместната израелско-американска атака срещу Иран доведе до ефективно блокиране на Ормузкия пролив – ключов маршрут, през който преминава една пета от световния петрол.
В ЕС средните потребителски цени на дизела са се повишили с 40% в периода от 23 февруари, преди ескалацията на напрежението в Близкия изток, до 21 септември, според седмичния петролен бюлетин на ЕС, пише Euronews.
Покачването на цените на горивата засяга много хора както пряко, така и косвено, особено нископлатените работници и тези, които получават минимална заплата.
На въпроса защо домакинствата с по-ниски доходи са особено засегнати, Торстен Мюлер, старши изследовател в Европейския профсъюзен институт, заяви пред Euronews Business:
„Защото те изразходват по-голяма част от доходите си за основни нужди като жилище, храна и транспорт, отколкото домакинствата с високи доходи.“
И така, колко от месечната минимална заплата е необходима, за да се напълни 50-литров резервоар в различните части на Европа? И с колко се е увеличил този дял от началото на войната?
На 23 февруари 2026 г. средната цена на литър в ЕС беше 1,637 евро за бензин „Евро 95“ и 1,594 евро за дизел. Към 21 септември те бяха се повишили съответно до 2,092 евро и 2,226 евро. Това представлява увеличение от 27,8 % за бензина и 39,6 % за дизела.
Минималните заплати останаха непроменени в повечето държави през този период, докато Естония отбеляза най-голямото увеличение в еврозоната – 6,8% – между първата и втората половина на 2026 г.
В някои държави ръстът на цените на бензина надхвърли 30%, докато цените на дизела се повишиха с 50%. Малта беше единствената държава в сравнението, в която цените на горивата останаха непроменени.
Данъците върху дизеловото гориво в Европа: Кои страни налагат най-високите?
МЕА може да обмисли допълнително освобождаване на петролни резерви, тъй като Европа се изправя пред тежка зима
Към 21 септември процентът от месечната минимална заплата, необходим за пълнене на 50-литров резервоар с бензин, варираше от 3,3 % в Люксембург до 13,4 % в България.
Той беше над 10% и в Латвия (12,8%), Турция (11,5%), Румъния (11,5%), Гърция (10,2%), Чехия (10,2%), Естония (10,1%) и Словакия (10,1%). Процентът беше под 5% в Ирландия (4,1%) и Белгия (4,4%).
Сред големите икономики Германия отбеляза най-ниската стойност, като лицата, получаващи минимална заплата, трябваше да изразходват 5% от месечната си минимална заплата, за да напълнят 50-литров резервоар с бензин.
Торстен Мюлер отбеляза, че големите разлики между страните в тези дялове до голяма степен могат да се обяснят с широките различия в минималните заплати.
„Един литър дизелово гориво е само малко по-евтин в България, докато минималната заплата е по-малко от една четвърт от тази в Люксембург“, каза той.
Той подчерта, че големите разлики все още се отразяват в стойността на минималните заплати в стандарти за покупателна способност (PPS), които отчитат разликите в ценовите нива. В Люксембург минималната заплата в PPS все още е два пъти по-висока от тази в България.
Работниците в държави с по-ниски минимални заплати са изправени пред по-тежко бреме, тъй като сега трябва да отделят по-голяма част от заплатите си за гориво, отколкото преди конфликта. В България, например, делът се е повишил с 3,6 процентни пункта за бензина, следвана от Турция (3,1) и Латвия (3).
Зареждането на резервоара отнема повече от 10% от месечната минимална заплата
Зареждането на 50-литров резервоар с дизел отнема по-голяма част от месечната минимална заплата там, където дизелът струва повече на литър от бензина. Делът от месечната минимална заплата, необходим за зареждане на 50-литров резервоар с дизел, варира от 3,8% в Люксембург до 15,4% в България.
„Когато средната цена на наема вече надхвърля една трета от минималната заплата, да се харчат още 15 % от цялата заплата за гориво просто не е възможно“, заяви пред Euronews Business Естер Линч, генерален секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите.
Тя предупреди, че хората ще бъдат принудени да напуснат работните си места, особено в райони, където липсват надеждни връзки с обществен транспорт. Според нея това ще се отрази негативно както на работниците, така и на компаниите, които вече се сблъскват с недостиг на работна ръка.
Класацията на страните е до голяма степен сходна и за дизеловото гориво. В няколко държави хората, получаващи минимална заплата, трябваше да отделят повече от 10% от месечната си минимална заплата, за да напълнят 50-литров резервоар. Делът е 13,9 % в Латвия, 13,8 % в Турция, 12,7 % в Румъния, 11,2 % в Чехия и Естония, 10,8 % в Унгария, 10,4 % в Гърция и 10,3 % в Португалия.
Работниците в Ирландия (4,3 %), Германия (5,2 %), Белгия (5,3 %) и Нидерландия (5,5 %) трябваше да изразходват едни от най-ниските дялове от минималната работна заплата, за да си позволят пълен резервоар.
Къде минималната работна заплата купува повече гориво?
Двете диаграми по-горе за бензин и дизел показват също колко гориво може да се купи с месечната минимална работна заплата във всяка страна. По-малък дял от минималната заплата, необходим за пълнене на 50-литров резервоар, означава, че с нея се купува повече гориво, докато по-голям дял означава, че се купува по-малко.
Например към 21 септември човек, получаващ минимална заплата, можеше да си купи 324 литра дизел в България, в сравнение с 1 311 литра в Люксембург.
Кои европейци плащат най-много за бензин и дизел?
В сравнение с февруари делът, необходим за пълнене на резервоара с дизел, се е повишил рязко в България (5,5 процентни пункта) и Турция (5,3 процентни пункта). Работниците в Латвия, Чехия и Естония също бяха силно засегнати от инфлацията на горивата, тъй като делът от минималната им заплата, необходим за пълнене на резервоара, се е повишил с повече от 3 процентни пункта.
Посочвайки разликата в минималните заплати между страните от Западна Европа и страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), Мюлер заяви, че именно в страните от ЦИЕ хората, получаващи минимална заплата, трябва да харчат най-голямата част от заплатите си за бензин.
