Труд
Автор:
Труд онлайн
Защо изобщо трябва да си спомняте за трагедията от 11 септември 2001 г.?
Защо обикновеният гражданин на Русия би се интересувал от тази тема? Малко ли други беди се случиха в други страни и в самата Русия през последните 20 години?
Ако не се интересувате от случилото се тогава, няма да научите уроците, и тогава съществува голям риск да не преживеете настоящата кризисна ситуация. Това се отнася както за отделния гражданин, така и за цялата държава.
Всичко, което е показано по-долу, е публикувано много пъти, включително и в Русия. Това е набор от добре известни факти. Оставихме само тези, които никога не бяха оспорвани.
Какво всъщност се случи тогава?
Повечето смътно си спомнят и медиите ни подсказват с кратки видеоклипове, коментари, ето какво:
В утрото на 11 септември 2001 г. арабски терористи от Ал Кайда отвлякоха четири пътнически самолета и почти веднага след излитането от различни американските летища ги насочиха към двата небостъргача на WTC (Световния търговски център) и Пентагона. В един от самолетите възникна борба между пътниците и терористите, което доведе до неговата катастрофа в Шанксвил, Пенсилвания.
Всеки от двата небостъргача се запали на няколко етажа в зоната на удара на самолета и в рамките на около час се срути след удара, като се предполага, че огънят е отслабил металните носещи конструкции на сградата и те са се „сгънали“, етаж след етаж.
Приблизително по същото време друг самолет, насочен от терористите към стената на Пентагона, проби дупка в нея, разруши офис помещенията на няколко етажа и уби още няколко десетки хора. Общо около 3 000 души бяха убити в този момент както в небостъргачите, така и в Пентагона, и още около 300 са жертвите в 4-те самолета.
В отговор САЩ и техните съюзници започнаха „глобална война срещу тероризма“ по целия свят, която за повече от 20 години унищожи няколко държави от Близкия изток и живота на стотици хиляди хора.
По-специално, непосредствено след събитията от 11 септември 2001 г. американската армия окупира Афганистан, където се беше скрил лидерът на терористите Осама бин Ладен. Там американците се биеха дълго време с талибаните, които бяха дали подслон на Осама и на други членове от неговата организация. Съвсем наскоро този епос приключи с бягството на американците от Кабул.
Това е официалната версия на събитията, която се поддържа от всички страни по света, с изключение на Иран в периода 2010-2012 г. по време на втория мандат на президента Ахмадинеджад. Последният дори повдигна въпрос пред ООН за необходимостта от истинско разследване на инцидента, след което американската делегация ядосана напусна конферентната зала.
Нека отдадем почит на обикновените американци. В САЩ възникна масово движение „За истината за събитията от 11 септември“ (911 Truth Movement). Движението привлече стотици професионалисти от различни области, които анализираха и прегледаха всички доказателства, видео и фотографски материали, правни и финансови доказателства. И установиха следните физически и организационно-правни факти. Движението дори има собствено научно списание The Journal of 911 Studies, което съдържа докладите, статиите и се защитава по метода на откритата защита на научните трудове.
Физическите факти
Основният: двата добре познати небостъргача (кулите-близнаци) и по-малко известния трети небостъргач, който падна в същия ден (WTC сграда No. 7, и за нея по-долу) и в момента на тяхното срутване те падаха със скоростта на свободното падане, т.е. скоростта и ускорението на всеки предмет, ако бъде пуснат от покрива на тези сгради. Във физическия свят единственият възможен случай за това е, ако в момента на срутване са настъпили точно такива разрушения на носещата конструкция на сградите, които се използват при едно контролирано взривяване на разрушени конструкции. Дори ядрена експлозия в сграда не би постигнала тази цел. Само срязването на опорите по специална технология, със специално избран интервал между взривовете на зарядите и взривно раздробяване на монолитните стоманобетонни подови плочи, за да не се изнесат странично, като падащ лист хартия, може да накара сградата да падне вертикално право надолу, и строго в рамките на контурите на външните стени.
Видеото ясно показва: горната част на една от кулите започва да пада като едно цяло от горните 12 етажа, но докато пада до 80-ия етаж, подовите плочи вече бяха разбити от взривове на отделни фрагменти, а дългите не повече от 8 метра заварени вертикални колони вече се бяха натрошили на стоманени отломки, преди да се докоснат до земята. Как може стоманена колона с 2Т-профил да се разпадне при падането?
В развалините и праха от срутените сгради беше установено наличието на взривни вещества от класата на "супертермит", което е доказано чрез химически спектрален анализ, фотографии под микроскоп и дори чрез нагряване и взривяване на невзривените частици.
На същото място при анализ на фотографиите под микроскоп са открити микросфери („топки“) от желязо и други метали, които биха могли да се образуват само в случай на използване на експлозив с много висока температура на горене като термитни или супер термитни заряди.
По време на срутването на сгради се виждат високотемпературни пирокластни димо прахови облаци, образувани при експлозията или изгарянето на голямо количество термитни експлозиви. Облаците, които преминаха над хората на улицата по време на срутването на сгради, предизвикаха тежки изгаряния, съответстващи на пирокластните облаци, в резултатите от изгарянето на супертермитите.
Много свидетели, които успяха да излязат от сградите, преди да се срутят, потвърждават звука и сътресенията от силни експлозии по цялата височина на сградата и някъде дълбоко в мазето, което разруши декоративната облицовка на големите церемониални зали на входа и на горните етажи точно преди падането им. Свидетели с военен опит казаха откровено: „в цялата сграда имаше барабанни взривове, така-така-така-така, сякаш сградата беше минирана и срутена“.
Големи (до няколко метра дължина) отломки от разпадащи се сгради влетяват в съседните небостъргачи, пробиват техните фасади и се забиват в тях с такава енергия, която може да бъде предадена на тези отломки само чрез мощни експлозии в разпадащите се сгради, а не от поетажното им срутване поради загуба на носеща способност на тяхната конструкция.
Най-силните експлозии (най-вероятно са тези, които прерязаха многометровите основи в мазето на кулите) и дори са регистрирани от Националната сеизмична служба на САЩ в моментите след самолетните катастрофи, но преди края на срутването на сградите.
Изчисленията ясно показват: пожарът от разлятото авиационно гориво в сгради дори от десет самолета, които падат едновременно, и изгарянето на почти всякакво количество от офис и довършителните материали не можеше да повиши температурата на частите от сградата толкова много, че сграда с изцяло корав метален скелет и с монолитни етажни плочи от стоманобетон, изпълнени с оставащ кофраж от LT ламарина, че да загуби носещата си способност. Изчисленията се потвърждават от практиката. В цялата световна история на строителството няма подобни случаи на срутване на такива сгради и дори след пожара на небостъргач в Мадрид, който поглъща по-голямата част от сградата (а не 3-5 етажа) и бушува в продължение на 20 часа (а не един час).
На няколко видеозаписи бяха видени големи количества течен жълт метал (вероятно десетки тонове нажежена стомана), изхвърлени от сградата, точно преди да се срути.
В допълнение, замерванията от самолети и от спътници показват необичайно висока температура в купчина отломки от срутени сгради, дори седмици след тяхното срутване. Имаше доказателства за наличието на стомана в полуразтопено или в течно състояние в големи количества веднага след срутването, което физически е възможно само в една стоманодобивна пещ с нагнетяване на въздух или кислород. Или в случай на реакция с високотемпературно изгаряне на експлозиви от класата на супертермитите, особено с помощта на специални състави, които улесняват топенето на стомана и са нанесени допълнително върху стоманата на разрушените сгради за ускоряването на срязването на конструкциите на необходимите места.
Самолетите, влетели в сградите, според видеозаписите, са имали скорост над 700 км/ч. На надморска височина от 500 метра или по-малко при тази скорост дори и най-добрите пилоти на Boeing не могат да го управляват и точно да го доведат да се забие в центъра на сградата. Това може да стане само с помощта на специално преоборудване на самолета за външно управление на полета. Първо по радио от земята, а след това чрез радиомаяци в самата сграда или в целта.
Няколко часа след срутването на първите две сгради, третият небостъргач (WTC No. 7) се срути, но нито един самолет не го удари и нямаше външно въздействие, което дори хипотетично да повлияе на стабилността на изцяло металния скелет на сградата. Небостъргачът също се срути със скоростта и ускорението на свободното падане.
Самолетът, който влезе в Пентагона, проби няколко железобетонни стени от два реда отделно сгради („петоъгълните пръстени“ от непрекъснатите сгради, от които целият архитектурен комплекс на Пентагона е концентрично подреден), което е физически невъзможно и противоречи на поведението на отломките от самолета при всички известни случаи на тяхното падане, или при стендовите тестове на такива удари, при всякаква възможна скорост на удара ... Това е като пробиване на дървена дъска с тръба от фолио!
На фотографиите и видеозаписите на моментите на ударите върху сгради, контурите на долната част на самолета не съвпадат с облика на цивилните самолети от семейството на Боинг 767, и приличат повече на самолет на ВВС на САЩ от същото семейство, с ясно видимите дълги противобункерни боеприпаси под централната секция и вдясно по фюзелажа. Пред носа на самолета се вижда ярка светкавица: най-вероятно от стрелбата и детонацията на боеприпасите.
Секунди след удара, от другата страна на сградата, беше записан горящ фрагмент с характерна бяла димна следа, подобна на бойна глава с обеднен уран и част от същите боеприпаси за пробиването на външната корава рамка на небостъргача за да попаднат вътре по-голямата част от отломките на самолета.
Многото стоманени отломки, особено фрагментите от вертикалните колони на сградите, имат характерната права линия на срязване под ъгъл 30-45 градуса спрямо оста на колоните, която може да се обясни във физическия свят само по един начин: така се поставят зарядите за прерязване на носещите колони под формата на пръчка от експлозив вътре в стоманения ъгъл, закрепен към повърхността на колоната под ъгъл 30–45 градуса, в зависимост от местата за срязване вътре в конструкцията. Без такъв срезове колоната няма да отиде веднага настрани и в желаната посока и безпрепятствено да пада масата от отломките строго вертикално надолу.
Фактите за свързаните лица и компании
Сградите на WTC имаха заетост с наематели по-малко от 20% и тогава те бяха собственост на пристанищната администрация на Ню Йорк. Бъдещето им беше неясно, тъй като много скъпото отстраняване на азбестовото покритие на всички носещи колони и греди на сградата беше необходимо да се направи по цялата многоетажна подземна секция и почти сто етажа от надземната й част. Разходите за тези работи (изключително вредни за изпълнение и за последващата им утилизация) бяха оценени като сравними с разходите за изграждане на нова подобна сграда.
Когато предприемачът Лари Силвърстийн взе сградите на WTC на лизинг (дългосрочна аренда) със първоначална вноска от $120 млн., и той веднага сключи застраховка срещу терористични атаки за $5 млрд.
Лари Силвърстийн и бившият израелски премиер Бенямин Нетаняху са дългогодишни приятели, които споменаха, че е тяхна традиция в продължение на много години да се обаждат един на друг по телефона всяка неделя, къде са и с какво се занимават, дори и да са някъде по света.
Създаването и контролът на системи за сигурност на сградите от 1993 г. се осигурява от частната охранителна компания Krol, чийто главен акционер е застрахователната компания AIG, начело с Морис Грийнберг. Основателят на компанията Жюл Крол и Лари Силвърстийн бяха в една и съща бюджетна комисия на Ню Йорк, и работеха заедно по много проекти.
След трагедията за шеф на комисията за разследване на причините на инцидента е назначен Петър Зеликоф. Той е съавтор на научната работа от 1998 г. "Катастрофалният тероризъм - подготовката за нови заплахи", която описва законодателните инициативи и другите мерки на федералното правителство, много подобни на тези, които действително бяха предприети от властите на САЩ 3 години след публикуването на това произведение, и непосредствено след трагедията...
Федералният съдия Алвин Хелърстийн водеше юридическата работа със семействата на жертвите за постигането на извънсъдебни споразумения и изплащането на обезщетение от специален фонд, а неговият син, Джоузеф Хелърстийн, беше адвокат в компания която представляваше интересите на ICTS, като същата тази фирма, която изпълняваше охранителните и работите по проверката на летищата,.откъдето излетяха окупираните от терористите самолети. Ако това не е конфликт на интереси, тогава какво е?
Всички искове на близките на жертвите бяха уредени извънсъдебно, защото ако само едно дело отидеше в съда, там ще започнат да задават неудобни въпроси? Точка по точка, например като в тази статия? Но не, всички семейства на жертвите предпочетоха да не се борят със системата и да получат щедрото обезщетение.
Останките от срутените сгради, въпреки многото тела, погребани в тях, са били извозени от компаниите за скрап и строителни отпадъци Hugo Neu и Metal Management Northeast, контролирани от приятелски настроени към Израел бизнесмени. Стоманата е продадена на стоманодобивни заводи извън САЩ. Така че повечето доказателства изчезнаха. По чудо и случайно доброволците от движението 911 Truth получиха проби от праха и отломките от мястото на трагедията за анализ. Това се случи, след като в един от апартаментите в Ню Йорк въпросът свързан с наследството се решаваше дълго време, и той стоеше празен, и няколко години по-късно новите собственици откриха много прах и отломки, изхвърлени в апартамента от силата на експлозиите...
В момента на взривовете и срутването на сградите, полицията в Ню Йорк случайно задържа няколко израелски граждани, които правеха снимки и видеозаписи на момента на разрушаването на покрива на един кемпер от района на Ню Джърси и в същото време се радваха и емоционално се поздравяваха с "дай пет!"). По време на ареста при тях бяха открити големи суми пари в брой, а следи от експлозиви бяха намерени по дрехите им и по облицовката на микробуса. Под натиска на най-висшите власти на САЩ и Израел разследването срещу тях беше прекратено, всички бяха освободени и изпратени в Израел.
Няколко от 19-те лица от арабска националност, за които се твърди, че са отвлекли 4-те самолета, по-късно бяха открити живи и здрави в различни страни - тоест самоличността и техните документи бяха използвани от някой друг.
Израелските граждани, потребители на компютърната програма и на мрежата за пейджинг за спешни съобщения „Одиго“ получиха предупреждения в мрежата за възможни опасности и затова да не се намират в сградите на WTC тази сутрин.
За лица, които живееха в САЩ под имената на онези, които по-късно бяха обвинени в организиране и извършване на атаката (Мохамед Ата и неговите съучастници или хората, представящи се за тях), много свидетели съобщават странни подробности за тяхното поведение много месеци преди атаките ... тези, които не се вписват в поведението на вярващите мюсюлмани, и на идеологически готовите да тръгнат на смърт в името на по-висша цел, а посещаваха стриптийз клубове, пиеха алкохол, поръчваха си пържено свинско месо за вечеря. И в навечерието на трагедията се твърди, че те гръмко и публично са обсъждали как Америка скоро ще бъде наказана и ще пострада.
Възможната версия за случилото се
И така, ето най-вероятната версия на случилото се, която не противоречи на законите на физиката и в същото време е комбинирана с организационни и правни подробности. Ако има друг логичен начин да свържете всичко това изнесено по-горе - моля, предложете го!
За да се разпали мащабна война в Близкия изток срещу държавите - стратегически противници на Израел, както и да се изпълни планът за глобална дестабилизация и да се постигнат целите за създаване на наднационални механизми за световен контрол, израелските специални служби и техните симпатизанти и покровители в американската ционистка общност и техните съмишленици от американските политически кръгове, властите в Ню Йорк, разузнавачите и въоръжените сили на САЩ организираха мащабна терористична атака.
След отдаването под наем на ненужните сгради, предназначени за разглобяване или за скъпото почистване на азбеста и използвани в малка степен, беше осигурен пълния контрол върху случващото се и започна работа по инсталирането на взривни заряди от няколко типа. Най-вероятно-под прикритието да премахнете азбестовата противопожарна защита на рамката на сградата и да се замени с нов, неопасен пожароизолационен материал. Такава работа наистина изискваше много месеци и всеки външен човек винаги би бил внимателно отстранен от местата на такава работа под предлог, че се грижат за неговата безопасност на дишането му на азбестовия прах. Работата по отстраняване на азбест е извършена от LVI Services Inc., въпреки че компанията е много по-известна с изпълнението на проекти за контролирано взривно разрушаване на сгради, които трябва да бъдат разрушени.
Няколко самолета Boeing 767 или самолети-цистерни от едно и също семейство бяха превърнати в самолети с дистанционно управление и с насочване към финалната цел чрез радиомаяци, поставени вътре в сградите.
След излитане от летищата, истинските пътнически самолети, чиято сигурност сутринта на 11 септември беше контролирана от частни охранителни компании като ICTS, свързани с израелски компании и специалните служби, бяха отвлечени от професионално обучени хора и изпратени на летища на територията на военните бази, контролирани от заговорниците. Вероятно по-късно пътниците са били убити и телата им са унищожени по един или друг начин.
Това вероятно е причината и четирите отвлечени цивилни лайнера да са полупразни и да са насочени по калифорнийския маршрут или към западното крайбрежие на САЩ за да има по-малко проблеми с хората и за да има достатъчно гориво за кацане и дозареждане с гориво в извънконтиненталната част на САЩ.
Използвайки компютърни програми, доказано инсталирани от Ptech и MITER във всички американски системи за контрол на въздушното движение, в правителствените комуникационни системи, имаше забавяне в предаването на стотиците съобщения за полетите и промяната на обозначенията на отвлечените самолети, след като им бяха изключени транспондерите. След промяната диспечерите вече проследяват полета на радиоуправляемите самолети-бомби, а истинските самолети от тези полети, изгубени във хаоса във въздуха, отлетяха до пунктовете си за зареждане с гориво и, за съжаление, към местата, в които да се отърват от телата.
Не само програмите MITER и Ptech помогнаха за промяната на обозначенията на радарите, но и четирите едновременни учения на ВВС на САЩ в същата сутрин, легендата за които беше залавянето на граждански самолети от терористи. За да се извършват упражненията на екраните на радарите, обозначенията на истинските самолети бяха в съседство с тези, които бяха добавени от компютъра в хода на ученията. Когато дойдоха първите съобщения за отвличането на самолетите, диспечерите постоянно питаха: „Тази отметка на екрана от ученията ли са или е истинска? Потвърдете!"
Заради същите тези учения в района на Ню Йорк изобщо нямаше изтребители, способни да се доближат до лайнерите и да им пречат или да проверят какво се случва.
Най-вероятно телефонните обаждания от един от самолетите в който имаше борба между пътниците и терористите и временния успех на пътниците да са били верни. Самолетът в близост до град Шансквил очевидно е бил свален от изтребител на ВВС на САЩ, за да се попречи на пътниците, сред които имаше и професионални пилоти, да се свържат, и да разкрият същността на случващото се и да се предотврати предаването на терористите на властите.
Останките от сградите са отнесени до съоръженията за рециклиране на отпадъците и металния скрап, собственост на бизнесмени, които могат „да разберат и да помогнат“. Останките от стоманените конструкции са изпратени за претопяване извън САЩ.
Безразличие към случилото се като главната линия на защитата на врага
Западът внимателно се беше подготвил да се бори с всякакви опити за разкриването на истината за случилото се: пълно заглушаване, без да позволява такива опити да се навлиза в информационното пространство. Не е толкова трудно: почти всички медии в западния свят са собственост само на шест финансови групи.
Ярък пример затова е десетилетието от трагедията, 11 септември 2011 г., в 11-те най-големи града на Западния свят на техните площади, включително Ню Йорк, с Таймс Скуеър!, имаше рекламни видеа, на които се излъчваха видеоклипове в продължение на няколко часа с информация, много подобна на съдържанието на тази статия, организирани и с парите, събрани от доброволците на движението 911Truth.
И нито една от медиите не спомена какво се случи. Сякаш това събитие не съществуваше. От многото журналисти, с които доброволците са бяха свързали предварително, никой не изпълни споразуменията за публикуване. Това породи най-голямото разочарование в желанието за по-нататъшни търсения и разпространение на истината за случилото се.
В много редки случаи западната система прибягва до сплашване или физическо елиминиране на активните търсачи на истината и от тях тя решително се опитваше да не създава герои-мъченици и да не привлича вниманието към тях.
Въпреки че имаше някои странни смъртни случаи на активисти през последните 20 години. Например Дани Йовенко, експерт по контролирано разрушаване на сгради, твърдо се изказа, че кулите-близнаци са паднали точно като сградите, които той професионално е взривявал и рушал през цялата си кариера. Представи и доказателства за това. И 3 дни по-късно той загина при шофиране в Холандия, след се блъсна в дърво...
Изводи и уроци
Първо. Историята на всяка една любов може да се окаже фалшива и подправена. Установяването на истината е важно и изисква усилия. Ако световните медии успяха да премълчат това в продължение на много години за всичко, което отдавна е обществено достъпно и много ясно е посочено в тази статия, тогава човек може да си представи колко още има измислени „факти“ и „събития“ както в световната, така и в руската история. В края на краищата врагът не се е променил през последните 400 години! Изисква се усилие на мисълта колко много в нашата история може да бъде измислено.
Второ. Противникът на Русия - международният глобален елит - е невероятно аморален, жесток, и без никакви нравствени ограничения и по принцип е неспособен да преговоря, и не се подчинява на никакви рамки и споразумения. Разговорите и „изграждането“ на нещо въз основа на „международно право“ или една „цялостна система...“ са важни само за спечелване на време за постигане на икономически суверенитет, технологична независимост и по-нататъшно бързо укрепване на военните способности, достатъчно силни, за да попречат на тези „кукловоди“ опитите им да преформатират света, които може да са смъртоносни за тях, а не за нас. Финансово, икономически и технически това е възможно. Главното е да се вземе решението за този завой.
Трето. Идеята за преразпределение на света преди 20 години се провали и затова днес имаме работа с друг проект на същите режисьори под формата на пандемия, измисленото „глобално затопляне“ или “Голямото рестартиране“. Те нас, обикновените хора, искат да занулят! И това ще продължи дълго време, докато или те покорят целия свят, или докато здравите сили, може би под ръководството на бъдещата, по-силна и по-суверенна Русия не успеят да им нанесат такъв удар, който да ги лиши от възможността да извършат тези ужасни, безбожни дела.
Междувременно, ако не искаме нова пандемия, трябва да се интересуваме от това, което наистина се случи преди 20 години. Тогава поне ще разберем какво искаха тези чудовища, какво направиха и какво не и какво да очакваме сега.
(Превод за „Труд” – Павел Павлов)
