ВЕСЕЛИН ВУЧКОВ, министър на вътрешните работи
В началото на м. ноември 2013 г. стартира специализираната операция на българо-турската граница за ограничаване миграционните потоци. Вникването в нейните детайли затвърждава извода, че това е авантюра, която МВР трябва да преустанови. Подобно ведомствено усилие е непознато дори за армията: тя не е провеждала мобилизация или военно учение с такива параметри през последния четвърт век: продължителност, човешки ресурс, разходи...
Преди 14 месеца ръководството на МВР решава „да хвърли в боя" по границата 900 полицаи от страната (без столичната дирекция). Към тях прибавяме и близо 500 гранични полицаи, които също се пренасочват от други райони. При това: без сериозна подготовка на състава, без изградена логистика като пътища и елементарни условия на труд, без качествена транспортна техника. Липсва и подкрепата на армията и други институции. Така се появява първият проблем: липсват безопасни условия на труд. Например: цялата транспортна техника на българското МВР е струпана по границата, половината е неизползваема и „рисува" пейзажа „автомобилна гробница"...Но и втората последица е пред очите на гражданите: липсва униформена полиция из провинциалните райони. Защото: местните полицаи са по границата и престъпността (незабавно!) надига ръст! Освен това преписките по РПУ-тата стоят необработени, натрупват се неизползвани отпуски, огромни обеми извънреден труд, разходи за квартири и храна, полицаите се деквалифицират.
Анализирайки докладите на няколко работни групи, в средата на декември ръководството на МВР прецени, че тази операция е напълно изчерпана като форма и съдържание. Очевидно е, че преди повече от година (не за първи път) е задействан любимият принцип: загрижени сме за парливите проблеми, но ще ги подхвърлим на МВР, защото - МВР може всичко! (Така стоят нещата днес и със случая „Горни Лом"). Съжалявам, но ситуацията на границата не е просто ведомствен проблем на МВР, това е общодържавен въпрос без прецедент в последните 25 г.!
По тази причина на 23-ти декември 2014 г. внесох в МС три доклада с пълна картина на проблема: предистория и история, рискове с логистика и кадри, решения (отговорници, финансиране, срокове). Докладите са достъпни на ведомствения сайт. Трагичният случай три дни по-късно с полицая Асен Асенов от Свищов с нищо не променя изводите.
Какво следва да се направи в следващите месеци краткосрочно и в по-дълга перспектива?
Първо, трябва да се построи преградно съоръжение върху 131 км по зелена граница. Това, впрочем, е част от коалиционното споразумение. Съоръжението не е насочено срещу бежанците, защото (наистина!) болшинството от тези хора търсят помощ заради нещастието си. Но то е нужно, защото: а) отслабва неколкократно миграционния натиск; б) насочва бежанците към пунктовете; в) ограничава черния бизнес на каналджиите. Административната дейност около съоръжението следва да започне незабавно, а основна отговорност трябва да поемат областните управители на три области (Ямбол, Хасково, Бургас). Самият строеж вероятно може да започне след година.
Второ, нужни са пътни артерии успоредно на границата и в подходите към нея. Така полицаите ще пътуват безопасно, както и задържаните бежанци. Наши изчисления показват, че става дума за около 110 км на цена около 2,2 млн. лв. Изграждането на пътищата следва да се поеме от горските стопанства на югоизток и от пет общини (Малко Търново, Болярово, Средец, Елхово, Свиленград).
Третият (и най-парлив) въпрос: кадри и транспортна техника. МВР не разполага с подходяща техника, а всички призиви за помощ към други ведомства и от чужбина са безрезултатни. Смятам за правилно транспортът към границата да се поеме от техника на българската армия, защото тя разполага с такава и има професионални водачи. Но какво да правим с кадрите? Предложил съм на Правителството назначаване на 700 служителя (временно) към гранична полиция: 200 държавни служители и 500 на трудов договор. Те могат да бъдат подбрани в пограничните райони измежду бивши служители на армията, полицията и т. н. Ако процедурата стартира незабавно, тяхната трудова дейност може да започне не по-рано от есента на 2015 г. Ето защо предлагам алтернатива, която не изисква нови разходи за нови служители. Отговорно заявявам, че армията би могла да отдели 500 военнослужещи (измежду 30 000), които от първи март да започнат съвместни патрули с полицията по зелена граница. Все по-трудно става да обяснявам на полицаи и пожарникари защо армията не може да излезе от казармите и да помогне, след като има техника и кадри, пък и на границата от южна страна е турската армия!...
Ако нещата се случат по описания начин, след година и половина картината би изглеждала коренно променена: изградено техническо съоръжение (преграда), добри пътища успоредно по границата и в подходи към нея, безопасни условия на труд. Тогава цялата отговорност по патрулиране ще се поеме от гранични полицаи.
Решението ми за поетапно спиране командироването на полицаи от страната по границата е непоколебимо, защото ежечасните опасности от трагични инциденти са недопустими. До средата на януари всички командировки от областни дирекции ще спрат. Продължават патрулите само в безопасни зони, от гранични полицаи и от съседните областни дирекции. Намирам за разумно: от м. март в безопасни отсечки съвместно да патрулират полицаи и военнослужещи, а транспортът да се поеме от изправна техника на армията и полицията с опитни шофьори; до м. май да бъдат изградени качествени пътища; административните процедури по изграждане на възпрепятстващо съоръжение да започнат незабавно и то да бъде построено до средата на 2016 г.
Отново ще призная, че ситуацията по границата е толкова тежка, че МВР само не може да се справи!... България трябва да покаже, че може да приюти бежанци, защото огромната част от тях бягат заради своето спасение! Но трябва да докажем също така, че границата на Републиката и на Европейския съюз не може да бъде прескачана безпрепятствено!