Едва ли има по-популярна дума от субсидии. Тя звучи на всички събирания и протести на българските фермери.
Цитират се цифри за държавно подпомагане в отделни държави - членки на Европейския съюз, които звучат направо фантастично.
При това никой не говори, че в EС субсидии за плодове и зеленчуци не е имало.
Известен социален момент действително има в самата същина на европейската аграрна политика.
Правено е всичко възможно жителите на селските райони да имат едни задоволителни доходи, за да не се преселват в градовете, превръщайки се в маргинали, които са потенциален източник на напрежение и конфликти.
Подобна политика се провежда в някои отрасли и на нашето земеделие.
Но в 21-и век като че ли отминава времето на социалната държава.
В същото време конкуренцията с такива държави като САЩ, Канада, Аржентина и др. бърка дълбоко в джоба на европейския данъкоплатец.
В Европейската комисия назрява все по-убедително мнението, че времето на дотации и субсидии отминава и наближава часът на жестоките пазарни взаимоотношения.
Всичко това вече се набелязва в определени определящи решения на ЕС.