Археологът проф. д-р Васил Николов пред "Труд": Древните погребвали къщите си като хора

- Проф. Николов, разкопките в Мурсалево приключват. Ще обобщите ли с какво праисторическото селище по трасето на магистрала "Струма" се оказа забележително?

- Оказа се крайно интересен археологически паметник, раннонеолитно селище на площ над 20 дка. Животът тук е започнал около 5700 г. пр.Хр. и е продължил до началото на 5-ото хилядолетие. Впрочем, ако не беше минала оттук магистралата, нямаше да знаем за какво става дума.

- За какво става дума?

- За едно селище на ранни земеделци и скотовъдци, които се заселили на брега на Струма на най-тясното място в долината при брод на реката. Те са имали монопол върху преминаването на пътници през реката. Даже селището е имало собствено пристанище. То е с много богата материална култура и издава изключителни умения на древния майстор. Като правило тук са строени двуетажни къщи. Човек се удивлява как така с дърво и глина са издигани къщи с височина 7-8 метра с двускатен покрив. И двата етажа са били снабдени с всичко необходимо за едно семейство - пещ за отопление и готвене, каменна мелница, зърнохранилища, лежанка (място за спане), тъкачен стан и пр.

- Преди 15-на години открихте подобна древна постройка и беше научно събитие. Сега се яви цяло село. Какво означава това?

- Въпреки че съм археолог, който за първи път опозна двуетажните къщи от този период, и на мен ми беше трудно да си представя цяло селище, плод на сериозни архитектурни умения. Трудно е човек да си представи една такава висока култура, а тя е реалност. Селището е предварително планирано - три успоредни улици с много напречни. Нещо, което е възможно само за хора с висока социална организация. Да решат какво да правят, как да го правят. Едно селище се изгражда не с месеци, десетки години с одобрен от хората план...

- Като ви слуша човек, има желание да види възстановка на селото. Възможна ли е?

- Със сигурност ще направим възстановки, но това е дълъг процес, документацията е огромна. Да се направят научни реконструкции, а не да хвърляме прах в очите на хората. Сложно е. Отделяме всички останки от къщите, отпечатъци, съхраняваме ги късче по късче, за да възстановим дървената конструкция. След нея е възможно не само виртуално да се възстанови проучената част. Имаме идея да се направи на открито, в онази част на селището, която ще бъде спасена от магистралата благодарение на разбирането, което прояви АПИ. Промени се проектът на автомагистралата и 2 дка от селището бяха спасени...

- Каква представа за праисторическия човек дава то?

- На съвременния човек ще му е трудно да си представи (то и за специалиста е трудно), че тези богати къщи с висока материална култура в голямата си част са били преднамерено изгаряни в огън, предизвикан от самите собственици.

- Какви са причините за тези палежи?

- Засега с тях можем само да спекулираме. Може би са социални конфликти или в семейството, или поредица от неблагоприятни години, нещастия... Тук става дума за една много изявена социална организация на хората, за да се решат на такъв невероятно труден акт. Още по-сложно е било да опожарят цялото селище и след това да започнат изграждането му отново.

- Но защо го правят?

- Къщите са били приемани от техните обитатели като живи същества с душа. Погребвали ги след опожаряването на принципа "частта замества цялото". Части от стените, пода, пещта, съдове били погребвани в специално изкопани ями. Извършван е обред погребение, за да може после на същото място да построят следващата къща. Къщата те приемали като утроба. Тя е част от тях и те - част от нея. И затова я погребват като човек. Става дума за една вплетена система, която ние трудно разгадаваме. Можем само да се досещаме.

- По повод това непонятно поведение да не би да има генетична приемственост между древните жители и днешното население?

- Има опити за генетични изследвания. И в рамките на един проект на БАН, започнал преди 2-3 месеца, ще се опитаме да потърсим целенасочено елементите на приемственост. Много сложен казус, но нивото на съвременните изследвания е такова, че теоретично би ни дало възможност да кажем нещо в този смисъл. БАН разполага с капацитет. Според някои данни 40% в генома на българите е наследен от древното население. На една земя при липса на унищожителни катаклизми не може да няма минимална приемственост. Убеден съм, че има.

- Защо се счита, че праисторията е по-малко атрактивна и затова по-малко популярна? Някак не се натъква на вампири и русалки.

- Това са глупости. Не е атрактивна, защото тогава строителството е извършвано с глина и дърво, и ако глината не е изпечена в огън, тя реално не се запазва. Но вече има възможност отделни паметници на праисторията да бъдат показвани. Ето, солницата в Провадия, най-старият солнодобивен център от средата на 6-ото хилядолетие. За да защитят богатството, което тези хора са натрупали при добива на сол, са построили каменни отбранителни системи, като една от тях е на 6500 г., от най-старите крепости в Европа... Ако разсъждаваме върху познанията на тези хора, върху материалната им култура виждаме едно изключително високо ниво. От Мурсалево имаме невероятен керамичен съд, рисуван с бяла боя. По света няма такова нещо. Наистина няма.

- Има ли отзиви от чуждестранните ви колеги?

- Идват често и чуждестранни, и български колеги. "Дейли мейл" писа голяма статия, специализирани списания и сайтове също. Много медии отразяват разкопките в Мурсалево. Имаме уникален шанс да работим тук. Надявам се политиците да продължат да ни подкрепят, за да направим музей на открито. На самото място, с останките от древните постройки, а не бутафории.

- Бутафорията напоследък е много на мода.

- Изобщо не приемам да се измислят крепости, замъци и какво ли не. Това може да се прави някъде отстрани, не върху древната субстанция. Има такива посещаеми места, атракциони, нека там ги правят. Но ако човек се замисли, ще си каже, че на тази земя хората само са се били, понеже само крепости са строили. Говорим за златен век на българската култура при Борис и при Симеон... Къде е това? Все бойници, кули, крепости. Като някакви вандали, които се сражават и самоизбиват...

Нашият гост:

Роден е през 1951 г. в Бяла Слатина.

През 1976 г. завършва Софийския университет.

Бил е директор на Националния археологически институт с музей на БАН и председател на Научния съвет на НАИМ, директор на дирекция “Музеи и художествени галерии” в Министерството на културата. Член на УС на БАН.

Ръководи теренните проучвания на емблематични паметници като неолитното селище Слатина в София, селищната могила Караново край Нова Загора, праисторическия солодобивен и градския център Провадия, неолитните ямни светилища до Любимец и Капитан Андреево, неолитното селище Мурсалево на р. Струма и др.

Автор на 8 книги и над 250 студии и статии в български и чужди издания.

Носител е на ордена „За заслуги към Федерална република Германия“.