Доц. Валентин Вацев, политолог и международен анализатор, пред „Труд news“: Очаквам появата на партия „Алтернатива за България“

Политическата ни система доживява последните си дни, съществува по инерция

Бих пожелал на днешните ни политици поне половината от разума на цар Борис III

Какво целят протестите срещу въвеждането на еврото в България? Според доц. Вацев еврото е само конкретен повод, но това е първият митинг срещу европейския идеал. Вацев е убеден, че енергията на митингите идва от негласуващите българи, които са натрупали огромна политическа енергия. А това значи, че до една година ще се появи една значителна политическа сила, която доц. Вацев условно нарича „Алтернатива за България“. Той твърди още, че през последните два месеца в Русия се е появила партия на мира. Това са хора, които вярват, че военните проблеми могат да се решат с преговори и с изкуството на дипломацията и с приятелското съдействие на Тръмп, което би значело да се избегне директната война.

- Протестите срещу въвеждането на еврото очевидно няма да спрат и след получаването на положителните конвергентни доклади. Какво целят те, доцент Вацев? 
- То даже не е толкова важно какво целят. Там са различни хора, а различните хора, както си му е редът, целят различни неща. Работата е там, че тези протести са крайно специфични. На пръв поглед това е протест срещу въвеждането на еврото. Аз бях там, внимателно ги слушах и гледах. Това беше първият от 35 години насам в България антиевропейски протест. Да, еврото е конкретен повод, но това е първият митинг срещу европейския идеал. Аз си спомням, че преди доста години германската партия „Алтернатива за Германия“ започна с митинги от този тип. Те не могат да бъдат обвинени, че са антиевропейци, защото са в сърцето на Европа. Но те протестират срещу определени практики на държавното управление и протестът стига до формата на европейско съществуване. Митингът у нас бе първата лястовица, тези митинги ще продължат, някои ще бъдат по-успешни, някои ще се провалят, но тематиката се е появила вече.

- Освен еврото, какво друго включвате в тази тематика?
- Тя може да се издигне до лозунги „Искаме си България, не искаме Европа“. За първи път се противопоставя България на Европа и това не е някакъв зоологически национализъм. Простите националисти аз ги познавам и по вида, и по приказката. Общо взето, митингът не беше на простаците, а на хора, които са мислили. Там имаше и възрастни хора, но те съвсем не бяха от породата „червените бабички“, макар че сигурно е имало и такива.

- Имаше, разбира се, видяхме ги с обърнати обратно плакати с искане за „Рефередом“...
- Червените бабички са навсякъде и няма проблем да ги намериш и да ги снимаш. Но имаше бабички, които не са червени, а със съвсем друг цвят, а даже и без цвят. Имаше хора на работна възраст, които вместо да почиват, излязоха да покажат гнева си. И имаше много млади хора, които се държаха така, като че ли сега са открили идеала си. Т. е. митингът не беше акцентиран възрастово, а беше пълноценен от гледна точка на възрастовото участие. Тематиката беше - не сме толкова против Европа, колкото против тази Европа. Не против Европа изобщо, а против днешното състояние на Европейския съюз, което те не приемат изцяло и напълно.

- А с веенето на руски и съветски знамена ли показват какво искат? 
- Руски и съветски знамена има навсякъде, но доминираха българските трикольори. Веднага след тях по количество бяха едни особени байраци на „Възраждане“. Но не може да се твърди, че „Възраждане“ доминираше на този митинг, макар че те се стараеха, но бяха организатори, но не организаторите. Имаше си организационен комитет с Недялко Недялков, Петър Волгин, Виктор Папазов, Страхил Ангелов. Доминацията бе на българските знамена, това бе един изцяло патриотичен митинг. За еврото е ясно, начинът на въвеждането му бе безобразен. Българският елит престана да поддържа връзка с обществото и започна да издава неприлични звуци и миризми.

- Но с руски и съветски знамена ли се защитава българският лев? 
- Да, има и такива нагласи. Идеята е, че Русия никъде не е отишла, че присъства в голямата политика и че ние има какво да очакваме от тях. Наличието на руски знамена в България на този етап трябва да се обяснява като реакция на зоологическата русофобия, която мина всички граници и вече изглупява. Едно е да критикуваш руската политика и има за какво да се критикува, друго е на зоологическо ниво да обясняваш с бляскав поглед колко войни е загубила Русия. Едното е интелигентна процедура, от която се раждат истини, другото е просто емоционално изливане. Така че руските знамена спокойно могат да се обяснят и като съпротива срещу миналата всички граници българска русофобия, която не засяга обществото, а е характерна за българския елит и за медиите, на които се заплаща. В България русофобията не направи пробив.

- А може ли да направи пробив у нас една евроскептична партия?
- За първи път се появява идеен комплекс с искания и емоции, който ако е малко по-настоятелен може да пробие мембраната между политическите българи и тези, които отказват да гласуват, а те са 65 процента, което делигитимира целия български политически живот и тази политическа система доживява последните си дни, съществувайки по инерция. Моята хипотеза е, и мисля, че сега се потвърждава, че енергията на митингите идва от негласуващите българи, които са натрупали огромна политическа енергия. Ако това е вярно, а то ще се разбере много скоро, догодина в България ще наблюдаваме нов политически живот. Това значи, че до една година ще се появи една значителна политическа сила, която аз условно наричам „Алтернатива за България“, по подобие на германската. Тя официално е дясна, реално е по-скоро центристка, а политически тя е консервативна, патосът u е насочен срещу германския либерализъм. Ако тези хора от митинга успеят да активират 65-те процента негласуващи българи, още другата година ще имаме „Алтернатива за България“. Което значи, че тази година завършва 35-годишния етап на безкритичен европеизъм в България. Другата година политическият профил ще бъде „Европеизъм да, ама какъв“? 

- Е как какъв, по думите на Борисов влизаме в Шампионската лига, при белите държави!
- Ясно е, че след въвеждането на еврото богатите ще станат по-богати, а бедните - по-бедни. Ще се засили инфлацията, а инфлацията е данък бедност. Това ще стане и друго не може да стане. Приказките на Борисов за белите държави са обикновен неосъзнат расизъм. Метафорите му от футбола дори не са пропаганда, това е семпъл и безпомощен начин да се говори за света. С Борисов няма проблеми, въпросът е, че българският политически елит не можа да формира послание към обществото, което да започва така: „Ние разбираме вашите тревоги, обаче... първо, второ, трето, десето“. Така се прави в белите държави, както би казал Бойко Борисов.

- Кой ще я оглави тази партия на евроскептиците, с много лидери не става, трябва един? 
- Нямам никаква представа и дори не се замислям.

- Костадинов? 
- Не. Той на този етап печели като единствена ярка съпротива срещу статуквото, но си остава парламентарно събитие. Когато го казах това на един техен сподвижник, той се разсърди и ми каза, че имат 111 структури в страната. А БСП, която умира в момента, докато ние си говорим, има към 3000 структури. Предполагам, че „Възраждане“ лека полека ще нараства и ще увеличава своето влияние. Но те трябва да положат всички усилия да престанат да бъдат парламентарно явление. Тези сбивания в парламента, крясъци от трибуната - това е антиполитика, адски досадно и адски неуместно. Бих им препоръчал да направят национална конференция по типовете политическо поведение. Защото ако си останат комити на парламентарно равнище, няма да се получи нищо. Трябва да влязат в нормалните форми на комуникация.

- А възможно ли е Радев с неговия проект, който е спряган от поне една петилетка насам, да застане начело на евроскептиците? 
- Теоретически да, но на практика не ми се вярва. Това никой не знае, дори и той самият.

- Костадинов вече е изпратил писма до премиерите и президентите на държавите от еврозоната да не подкрепят България, вашият коментар?
- Това може да се направи, но няма голям смисъл. Ефектът на този род действия е нула цяло и пет процента. Да се жалваме на началниците няма никакъв смисъл. Да се жалиш на Европейския съюз като едновременно протестираш срещу негови практики е грубо недоразумение.

- Русия бомбардира Киев и така отвърна на Украйна за нанесения удар от операция „Паяжина“ по нейната стратегическа авиация...
- Според мен няма за какво и не бива да се отмъщава. Путин бил казал на Тръмп, че трябва да задоволи обществените изисквания да се отговори. Аз лично не разбирам смисъла на ответни действия. Не те ще определят хода на войната. Има други неща, които са по-важни...

- Ами, давайте, кажете ги! 
- В Русия през последните два месеца се формира нова ситуация. Условно казано, можем да говорим за партия на мира. Това са хора, които вярват, че военните проблеми на „специалната военна операция“, както те казват, могат да се решат с преговори и с изкуството на дипломацията и с приятелското съдействие на Тръмп, което би значело да се избегне директната война. Много хора вярват в това, дори самият Путин спада към тази група. Те имат силен аргумент - истината е, че Тръмп много силно съчувства на днешното Кремълско ръководство. Той вече се е убедил, че Зеленски не иска мир и че ще продължи да воюва до последния украинец. Тези хора от партията на мира са влиятелни, но са малцинство. Много по-влиятелни и с надмощие са хората от другата партия - партията на войната. Това са хора, които виждат директната война между Русия и Европа. Не в смисъл, че я искат, а са сигурни, че съвсем скоро, на следващия завой на улицата на историята Русия и Европа ще трябва да воюват ефективно. Това са хора предимно военни, общественици, сериозни автори и анализатори, които твърдят, че Русия трябва да се приготвя за война. Новото е, че от последните седмици те вече говорят открито. Пак казвам, в партията на войната са хора не които искат война, а които знаят, че ще има война. И доколкото мога да преценя, техните аргументи са много сериозни. Те не разчитат на никакви преговори и на никакво приятелство между Тръмп и Путин. Те не жалят обществото си и с ясни думи го предупреждават, че през пролетта на другата година се очаква война. И руското общество като че ли вече е свикнало с това, че ще трябва да воюва директно с Европа. Тези две партии определят обществения живот в Русия.

- Има ли напрежение между тези партии?
- Има, те вече не се имат предвид, а взаимно се отричат. Това е степента на неучтиво несъгласие в стил „Не искам да слушам глупости, чакайте да ви кажа истината“. Това се вижда и в Кремъл, и в медиите. Това деление е ново, от един месец и аз не знам накъде води.

- Дойдохме и до добрата стара Европа...
- Там има някакви странни неща. От една страна, европейски лидери и институции говорят, че Европа трябва да се приготви за война с Русия. На първо място слагам Макрон, който пръв постави този проблем на масата. Но готовността на Европа изглежда съмнителна, като се гледа конкретиката. Абстрактно те са готови за война и ще я водят, но не виждам как могат да го направят. Ето например Макрон обещаваше десет хиляди елитни френски войници да се разположат на украинска територия, за да пазят мира. От Русия отговориха кратко и ясно - не го правете, ще ви избием. И Макрон заяви, че няма да праща елитни войски, а само символни военни групи на символни точки. Това вече е съвсем друго. Или пък друго - първата работа на канцлера Мерц бе да съобщи, че той ще бъде „за“ Германия да даде ракетите „Таурус“ на Украйна. Веднага беше опроверган от неговия вицеканцлер, който каза, че нямат такива решения. Дълго време изглеждаше, че Полша ще воюва, но сега трябва да разберем каква е логиката на новия полски президент. Англия се готви за война, увеличава разходите за превъоръжаване. Работата е там, че както винаги при първите сериозни жертви Англия ще си изтегли войските и ще каже - ние сме остров, не ни закачайте, вие си решавайте европейските проблеми, ние нямаме нищо общо. Така че общата готовност на ЕС да воюва на този етап е риторична. Не успявам да видя Европа като единна военнополитическа цялост.

- Рано или късно въпросът за участие или неучастие във войната ще стигне и до България... Какво правим?
- България има една стратегическа хитрост, която е характерна в напрегнати геополитически ситуации. В София започват да разбират, че дневният ред на България не е политически, а геополитически, независимо дали това ни харесва или не. Сега се използва същата технология, която използваше навремето Живков - на снишаване. Тези неща се повтарят и днес с разбирането, че когато дойдат да ни питат „вие дали наистина въоръжавате Украйна с боеприпаси“, българските умни политици ще отговорят, че това не е геополитика, а бизнес! Да се занимаваш с бизнес в геополитическа ситуация можем да го измислим само ние. Но бих искал да знам ще се хване ли някой на това нещо? Има идиоти в света, но те не са толкова много да се хващат на такива дребни български хитринки. Според мен по тези въпроси трябва да се мисли с абсолютна отговорност и предпазливост. И аз бих пожелал на днешния национален български политически елит половината от предпазливостта и разума на цар Борис III, който също се видя в геополитическа ситуация и отчаяно се опитваше да преодолее опасностите и като че ли ги преодоля, но плати за това по скъпата тарифа - с живота си.

Нашият гост
Валентин Вацев е роден във Варна. Завършил е Философско-историческия факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. До 1997 г. е член на Изпълнителното бюро на БСП. Дългогодишен преподавател в АОНСУ. Преподава геополитика и философия на политиката в ПУ “Паисий Хилендарски” и европеистика в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив.