“Въздържал се” - вот, за който депутатът няма мандат

Това е гласуване от некомпетентност, незаинтересованост, безотговорност или безчестие

Който “отиде за гъби”, вместо пред урните, сам се изключва от гражданското общество

Доц д-р ИВАН ВОЙНИКОВ, финансист

Няма гласуване в Народното събрание на закон или друг документ, при което един или друг народен представител, а много често и цели парламентарни групи да не натиснат бутона „въздържал се”. Какво може да означава един представител на народната воля - депутат, общински съветник и пр., да се въздържи?

- Липса на компетентност. Ако тази е причината, народният избраник трябва да потърси информация от литература, от консултации по проблема, който се разисква с вещи в дадената сфера лица, както и да се свърже със своите избиратели, за да чуе мнението им. И после в пленарната зала да демонстрира по категоричен начин с „да” или „не” обществено полезното мнение. Ако не може да стори това, значи този човек не е за това място, където се вземат решенията в името на общественото благополучие, и трябва да се откаже от народното си представителство.

- Незаинтересованост. След като си заявил предварително готовност да служиш на народния интерес и след като си получил мандат за това, да демонстрираш липса на интерес и усилия за защита на народното доверие най-малкото е недостойно. В такъв случай моралът изисква народният делегат да направи самооценка на поведението си, т.е. доколко мястото му в това Народно събрание, където се води борба за прокарването на интересите на представителите на различните социални, професионални, икономически и други вид обществени групи, е оправдано и ако има чест и достойнство, да се оттегли.

- Безотговорност. Безотговорността е израз на немарливо отношение към поето задължение, на лоша политическа култура, на неуважение към интересите на хората, които са дали доверието си да ги представляваш. Безотговорността е и заблуда, лекомислие и в последна сметка неуважение към волята на онези, които чакат своя представител да защити техния интерес в стълкновението с интересите на другите представители на народната воля.

- Безчестие. Въздържанието е и безчестие, проява на недоброжелателност, на измама на народното доверие, на поемане на обещания, които обещаващият няма желание, интерес, намерение, а може би и капацитет да изпълни. Въздържанието като безчестие следователно е акт на морално престъпление към народния вот.
Така че гласуването с “въздържал се” е само юридически допустимо, но не и морално. Изразяването на мнение и неговото отстояване прави човека личност. Човекът е човек с мнението си по всеки обществен проблем, който засяга неговите лични, групови или общи интереси. Друг е въпросът доколко това мнение съвпада с мнението на мнозинството, тъй като то е така или иначе отражение на реалностите в индивидуалното съзнание, оставайки си специфично свое. Избирателят и неговият представител обаче трябва да държат сметка и за степента, до която даденият проблем е достигнал своята кулминация, за да не искат и очакват решение, което форумът не може да им даде.

Отправеният към народния представител вот винаги има нюанси, чието отчитане води по необходимост до уеднаквяване на вота в пленарната зала. То обаче трябва да ставата така, щото общият смисъл на посланието да не преиначава народната воля - не може народният представител да изразява друго мнение по даден обществен проблем освен мнението на тези, които той представлява. В краен случай той трябва да работи за неговото частично прокарване съобразно съществуващите в момента реалности. А неупражняването на народния вот чрез формулата „въздържал се” прави по същество (не юридически) народното представителство недействително, изпразва го от съдържание.

Ето защо редно би било да се изключи възможността за гласуване с „въздържал се” в Народното събрание, както и при всеки обществен форум, където се решават и отстояват народните интереси. Въздържанието практически е подкрепа на позиция, за която народният избраник няма мандат.

Как стои обаче въпросът с въздържането от гласуване от страна на избирателя и дали евентуалното въвеждане на задължително гласуване може оправдано да я зачеркне?

Най-разпространеният контрааргумент е, че задължителното гласуване означава посегателство върху правото на индивида свободно да изразява своята обществена позиция. Не всяко ограничаване на граждански права обаче е дискриминация. Нима неграмотният или полуграмотният не е лишен от работа, тъй като няма необходимото за дадена дейност образование и квалификации? И нима конституцията не лишава непълнолетните граждани от право на глас поради недостатъчна обществена зрелост?

Ако задължителното гласуване се узакони, „будната” юридическа мисъл като контра мярка препоръчва на гражданина, лишен от възможността в изборния ден “да отиде за гъби”, да пусне бяла бюлетина или да задраска имената всички кандидати и по този начин чрез бойкот да направи бюлетината си недействителна. Така не ще може никой да му „търси отговорност” за неизпълнението на гражданския му дълг.

В демократичното общество самоуправлението е дело на гражданите, затова всеки трябва да взема участие в управлението на страната си. Който не гласува, се самоизключва от гражданското общество. Гражданинът доброволно трябва да упражнява правото си на глас и да се бори с държавната администрация, ако тя му го оспорва или не му го гарантира.

Задължителното гласуване ще е такова само за онзи, който няма чувството и съзнанието, че е необходимо да упражни правото си на глас и чака вместо него други да решават проблемите на обществото. Ето защо негласувалият не може да негодува, ако стореното от другите не е отчело изказваното от него в кръчмата или вкъщи пред телевизора мнение по проблемите на обществените дела.

Не право, а дълг на всеки гражданин е участието му в управлението на делата на обществото. Отказът от гласуване прави индивида слуга на чужди интереси и поданик, а не пълноправен господар на съдбата си. Отказът от гласоподаване е нехайно отношение както към настоящето, така и към бъдещето.