Не силна, а слаба Европа е заплаха за САЩ

ДЖОУЗЕФ НАЙ*

През 1973 г. държавният секретар на САЩ Хенри Кисинджър обяви, че това е „годината на Европа”. Това се случи след период, в който САЩ бяха прекалено заети с Виетнам и Китай.

След като президентът Барак Обама обяви идеята си за стратегическата „ос”, т.е. за преместването на „оста на историята” от Европа към Азия, много европейци се разтревожиха, че Америка започва да ги пренебрегва. На фона на разгръщащата се бежанска криза, руската окупация на Източна Украйна и незаконното анексиране на Крим и под заплахата от оттегляне на Великобритания от ЕС, 2016-а може да се окаже друга „година на Европа” за американската дипломация.

Независимо от лозунгите Европа все още притежава впечатляващи властови ресурси и е от жизнен интерес за САЩ. Въпреки че американската икономика е 4 пъти по-голяма от тази на Германия, икономиката на 28-те държави членки на ЕС е равна на тази на САЩ и тяхното население от 510 млн. души е значително по-голямо от това на Америка - 320 млн. Да, доходът на глава от населението в САЩ е по-висок, но по отношение на човешкия капитал, технологиите и износа ЕС е по-скоро икономически равен на САЩ. До кризата от 2010 г., когато фискалните проблеми на Гърция и в други държави разтревожиха финансовите пазари, някои икономисти твърдяха, че еврото скоро може да замени долара като основна световна резервна валута.

По отношение на военните ресурси Европа харчи по-малко от половината от това, което САЩ разпределят за отбрана, но разполага с повече мъже и жени под пагон. Великобритания и Франция имат ядрени арсенали и ограничени способности за задгранична интервенция в Африка и Близкия изток. Двете са активни партньори във въздушните удари срещу „Ислямска държава”.

Що се отнася до меката сила, Европа отдавна е много привлекателна, а европейците играят централна роля в международните институции. Усещането, че Европа се обединява около общи институции, я направи да изглежда силно привлекателна за съседите на ЕС, въпреки че това ерозира в известна степен след финансовата криза.

Ключовият въпрос, когато се оценяват европейските силови ресурси, е дали ЕС ще бъде достатъчно единен и ще говори с един глас по широк спектър от международни въпроси, или ще остане ограничен субект, оформен от различните национални идентичности, политически култури и външни политики на членовете си.

Отговорът на този въпрос варира от тема до тема. Що се отнася до търговията например, Европа е равностойна на САЩ и е способна да балансира американската сила. Европейската позиция в МВФ е втора след тази на САЩ (въпреки че финансовата криза разклати доверието в еврото).

По въпросите на антитръстовата политика обемът и привлекателността на европейския пазар доведоха до това американските фирми, искащи да се слеят, да търсят одобрението както на американския департамент по правосъдието, така и на Европейската комисия. В киберпространството ЕС установява глобалните стандарти за защита на интелектуалната собственост - нещо, с което САЩ и другите мултинационални компании не могат да не се съобразяват.

Но европейското единство е изправено пред значителни ограничения. Националните идентичности остават по-силни от общата европейска идентичност. Десните популистки партии са включили европейските институции сред мишените на своята ксенофобия. Интеграцията на външната и отбранителната политика на ЕС остава ограничена. Премиерът на Великобритания Дейвид Камерън обеща да ограничи правомощията на институциите на ЕС и да подчини преговорите си с лидерите на съюза на резултатите от референдума, който трябва да се проведе в страната в края на 2017 г. Ако Великобритания гласува с „не” и излезе от ЕС, отражението върху общия европейски дух ще бъде сериозно - резултат, който САЩ дадоха ясно да се разбере, че трябва да бъде избегнат, въпреки че не могат да направят много, за да го предотвратят.

В дългосрочен план Европа е изправена пред сериозни демографски проблеми, които се дължат на ниската раждаемост и нежеланието да се приеме масовата имиграция. През 1900 г. Европа представляваше една четвърт от световното население. В средата на настоящия век делът й може да намалее до 6%, като почти една трета от тези хора ще бъдат на възраст над 65 г.

Въпреки че настоящата имиграционна вълна може да бъде решение на дългосрочните демографски проблеми на Европа, тя застрашава европейското единство (независимо от изключителното лидерство на германския канцлер Ангела Меркел). В повечето европейски държави политическата реакция беше остра и враждебна заради бързата скорост на прииждащите потоци от хора (над 1 милион души през м.г.) и заради мюсюлманското вероизповедание на много от новодошлите. Отново става дума за важен американски дипломатически интерес, по който обаче САЩ не могат да направят много.

Малка е опасността в дългосрочен план ЕС да се превърне в заплаха за САЩ не само заради ниските си военни разходи. Европа е най-големият пазар на света, но й липсва единство. Културната й индустрия е впечатляваща, но въпреки това в сферата на висшето образование например 27 от европейските университети са в световните топ 100, докато американските висши училища в класацията са 52. Ако Европа преодолее своите вътрешни различия и се опита да претендира за лидерството на САЩ, всички европейски ресурси биха могли частично да балансират американската мощ, но няма да се изравнят с нея.

За американските дипломати обаче опасността не е Европа, която става прекалено силна, а Европа, която е прекалено слаба. Когато Европа и Америка са съюзници, техните ресурси се подсилват взаимно. Въпреки неизбежните търкания, които бавят преговорите по предложеното Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции (ТПТИ), икономически разрив не може да се очаква и президентът Обама ще пътува до Европа през април, за да промотира споразумението. И независимо че американците и европейците винаги са имали известни пререкания помежду си, те споделят ценностите на демокрацията и правата на човека помежду си повече, отколкото с който и да било друг регион на света.

Нито силни САЩ, нито силна Европа заплашват жизнени или важни интереси на другата страна. Но една Европа, която отслабва през 2016 г., би нанесла вреди и на двете страни.

*Джоузеф Най е професор в Харвард. Бил е помощник-секретар на САЩ по отбраната. Най-известната му концепция е за меката сила в международните отношения.