Bloomberg: Българите получават еврото, но половината от тях не го искат

България се приближава към еврозоната, но страхът от покачване на цените расте сред гражданите.

България е готова да се присъедини към еврозоната, обяви Европейският съюз миналата седмица, но Доротея Канаврова, малък производител на зеленчуци, е част от нарастваща група български граждани, притеснени от разходите за присъединяване.

"Аз съм против това", казва Доротея Канаврова, докато подрежда доматите, краставиците и тиквичките си на крайпътната си сергия, пише агенция Bloomberg в репортаж от България.

България има дълга история на трудности и БВП на глава от населението е две трети от средния за ЕС, близо две десетилетия след присъединяването си към блока. И все пак за милиони българи, преживели банкови фалити, икономически кризи и болезнен преход през 90-те години на миналия век, националната им валута (левът) е нещо повече от банкноти и монети - тя е символ на стабилност, пише Bloomberg, цитирана от румънския телевизионен канал Pro Tv.

Валутният борд, въведен през 1997 г., твърдо обвърза лева с германската марка, а след това и с еврото. Това помогна на България да сложи край на рестриктивната парична политика на други бивши комунистически страни, като Румъния, и елиминира бурната инфлация.

Резултатите от Евробарометър показват, че българите са по равно разделени по отношение на присъединяването към еврозоната, което трябва да се случи на 1 януари 2026 г. Освен това, според проучване, публикувано през май, те са два пъти по-скептични от средното за ЕС, тъй като крайнодесни партии са организирали протести срещу присъединяването към еврозоната.

"Хората, които са свикнали с валутния борд в продължение на 28 години, сега се притесняват какво ще се случи без него", казва Светослав Гаврийски, бившият финансов министър, който подготви България за валутния борд през 1997 г. Той отхвърли страховете от инфлация като "глупави слухове". "Една страна трябва да излезе от валутния борд рано или късно, за да стане нормална държава", казва Гаврийски.

Най-големите икономики в региона (Полша, Румъния, Чехия и Унгария) отложиха плановете си за присъединяване към еврото. На събитие в Прага онзи ден управителят на Чешката национална банка Алес Михл похвали предимствата на наличието на национална валута в борбата с инфлацията.

Перспективата за присъединяване към еврозоната поражда опасения

В България перспективата за присъединяване към еврозоната предизвиква безпокойство, особено сред хората с ниски доходи и пенсионерите. Докато политиците посочват ползите от присъединяването към еврозоната, като например увеличени инвестиции и намалени разходи по заеми, много граждани се опасяват, че цените ще се повишат в краткосрочен план.

Доротея Канаврова се опасява, че преминаването към еврото ще доведе до по-високи цени на торовете, което ще оскъпи отглеждането на зеленчуци в малката ѝ ферма. "Големите компании са богати, могат да си го позволят. Ние се борим с лева, ще бъдем в още по-лоша ситуация с еврото", казва Канаврова.

Тъй като повечето от клиентите ѝ са румънски туристи, пътуващи към българските морски курорти, Канаврова предпочита румънски леи вместо евро, когато се налага да приема чуждестранни пари. Канаврова може да използва леи, когато пазарува през границата през зимата.

Проблемът не е, че българите не са проевропейски настроени

Анкетите показват, че повече от половината от тях се доверяват на ЕС, два пъти повече от тези, които се доверяват на правителството в София. Проблемът е, че чиновниците не могат да намерят общ език с онези, които, за разлика от големия бизнес, не виждат преките ползи от използването на обща валута. Това е по-лесно за популистките партии. Протести, организирани от крайната десница, изведоха десетки хиляди хора на улицата за втори пореден уикенд.

"Политиците е трябвало да се справят по-добре с информирането на обществеността за ползите от общата валута, дори ако присъединяването към паричния съюз е технически въпрос", казва Денис Шен, главен икономист в рейтинговата агенция Scope Ratings.