COVID-кризата или началото на края на ЕС

Брюксел ни обезоръжи в лицето на пандемията

Бюджетният отговор на ЕС е колкото нелеп, толкова и смешен

За защитниците му, Европейският съюз винаги е бил все по-тясно и по-голямо обединение, което да ни дава силата, да ни позволява да се предпазим и защитим срещу кризите. Но с Брекзит и здравната криза всички тези аргументи бяха разбити на пух и прах от действителността. Как това да не доведе до сериозни последствия за бъдещето на Европейския съюз в идните години?

Здравната криза провокира осъзнаване на злополучните последици за ЕС. Да започнем с индустриалното опустяване, на което е жертва нашият континент. На първо място производството на медицински маски напълно напусна Европа. Последната голяма фабрика във Франция затвори врати през 2018 г. И оттогава не сме подновявали запасите си...

По-лошо! Открихме, че голяма част от фармацевтичната ни продукция се произвежда всъщност в Азия с до 80% от необходимите активни субстанции произвеждани извън границите на континента. Докато преди това фармацевтичната индустрия покриваше голямата част от нуждите си от Европа и високите маржове оправдаваха наличието на такава промишленост. Като добавим и възможността за държавни субсидии, би могла и би трябвало все още да може да го прави.

Ситуацията стана още по-възмутителна с факта, че дошлата от Китай епидемия допринесе за забогатяването на Поднебесната империя, която отбеляза рекорден бум на износа си на здравни продукти, за да отговори на търсенето на всички страни, които са изнесли това производство в Азия...

И тук отговорността на ЕС е много ясна: Съюзът договоря търговските споразумения, които позволиха преместването и който отказва всякакви европейски търговски преференции. И именно европейската рамка допринася за това в момента, в разгара на здравна криза дошла от Китай, за купуваме оттам това което ни трябва да се грижим за себе си и да се предпазваме. На практика всички договори на ЕС забраняват защитата на континенталното производство, правейки европейските страни за посмешище в тази здравна криза.

Преди година във Франция още си мислехме, че имаме здравна система, на която цял свят може да завижда. Пандемията разкри по коварен начин последствията от правените от години бюджетни съкращения. Ограничаването на болничните легла направи така, че Франция не може да се справи с неочакван наплив на заболели, което принуди държавата да спре, за да избегне срив на здравната система.

Орязаните 11,7 млрд. евро от бюджетите на болниците в периода 2010-19 г., които послужиха, за да финансират част от намалените социални осигуровки на предприятията, изведнъж влизат в нова перспектива. По плашещ начин тази криза ни разкри и крещящата нужда от признание за някои професионалисти в здравеопазването, на първо сред които медицинските сестри, които получават 19% по-малко от средното за страните от ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие). А за капак на всичко запасите от маски, установени преди 10 години, бяха забравени.

Тук отново се доказва отговорността на ЕС. За доказателство: Брюксел сметна за нужно да се разтревожи за отношението към медицинските сестри във Франция през есента, защото не става въпрос за извънреден разход, а за непокрит редовен такъв!

Година след година ЕС препоръчва намаляване на публичните разходи и подобряване, в безкрайна надпревара на конкурентоспособността в държавите-членки, непрекъснато намалявайки стойността на труда. И понеже разходите за здравеопазване във Франция са част от парите за труд, това означаваше да бъдат намалени - да имаме по-малко болнични легла в случай на здравни кризи и да плащаме възможно най-малко на ангажираните в сектора. Дори и ръководителите ни да са сами по себе си отговорни за ситуацията, не можем да не констатираме и че тя е резултат от исканията на ЕС.

Незадоволен от обезоръжаването на индустрията и публичния ни сектор в лицето на здравната криза, ЕС можеше да ни защити или поне да ни помогне да реагираме по-добре. Но дори тук отговорът му беше хаотичен, в най-добрия случай. Разбира се, в една структура, която е против директната държавна намеса и публичните разходи, която много бързо смени подхода си след финансовата криза от 2008-09 г., нямаше какво да се чака.

Въпреки това трябва да се признае, че ЕЦБ реагира относително правилно, следвайки другите централни банки в изкупуването на държавен дълг, гарантирайки таваните по депозитите на своите членове. Което не отменя сериозните демократични проблеми поставени от институция, която няма никаква политическа отговорност.
Бюджетният отговор на ЕС е колкото нелеп, толкова и смешен. Година мина откакто бе лансирана инициативата на Еманюел Макрон, протекла в безбройни Съвети, с колосално посветено време и дори цент още не е отпуснат...

За сравнение САЩ онзи ден приеха третия си план за възстановяване за последните 12 месеца, на стойност 1,9 трлн. долара, докато парите от втория все още се вливат в икономиката. Общата стойност на плановете, които са предвидени, надхвърля 5 трлн. долара за 2020 и 2021 г. За сметка на това европейският план, колкото закъснял, толкова сложен и дребен, възлиза на едва 300 млрд. допълнителни разходи за срок от три години. На практика обявените 750 млрд. включват в голямата си част заеми със спорна полезност, докато държавите членки нямат проблеми със самостоятелното си финансиране през пазарите.

Още по-лошо: всички тези кредити идват с ужасяващи бюрократични спънки, включително за страна като Франция, която ще гарантира два пъти от това, които трябва да получи (70 до 80 млрд. евро срещу 40). Лондон, самостоятелно, „мобилизира“ повече средства от целия ЕС за периода 2020-21 г.

И Великобритания е несъмено сериозен трън в петата на ЕС от Брекзит насам. Британската ваксинационна стратегия демонстрира пълното фиаско на тази на Брюксел, докато експертите обявяваха преди година, че Брекзит ще отслаби доставката на ваксини в Обединеното кралство.

Случи се точно обратното с ЕС, толкова бавен и слаб в преговорите си, че много европейски страни започнаха да го заобикалят и да се запасяват от Русия и Китай.

Цифрите са коварни за ЕС с еквивалента на 10% ваксинирани до сега, срещу 35% във Великобритания и 28% в САЩ. Тук трябва да се отбележи, че администрацията на Тръмп беше много по-ефективна от Европейската комисия и Борис Джонсън, в противовес на всички сценарии за Брекзит.

А ваксинационната стратегия е фундаментална за излизане от кризата. Колкото повече от рисковата част на населението е защитена, толкова повече дадена страна може да отменя ограничителни мерки да се заеме с възстановяването от последствията от тях върху населението и икономиката.

В това направление Лондон взе преднина с ясно дефиниран план и внимателно сваляне на ограниченията, на основание нивата на ваксиниране и разпространение на вируса, последното актуално на най-ниско ниво в Европа.

За сравнение представянето на Франция е тревожно, защото с ниски нива на ваксинация, макар и прецизно насочена, страната ще трябва да запази ограничителните мерки много по-дълго време, в ущърб на французите и икономиката на страната. Ваксинационното фиаско в ЕС се заплаща с изгубени животи и удължени ограничителни мерки, ефектите от които ще плащаме тепърва в бъдеще...

За да обобщим, ЕС ни обезоръжи в лицето на здравната криза, не ни идва на помощ и когато му поверим доставката на ваксините, това се превръща в огромно фиаско, въпреки изявленията на Еманюел Макрон. Трудно е да си представим, че това би било без последствия върху имиджа и приемането в ЕС. И ако никога не е имало мнозинство от французи, които да са за излизане от Еврозоната или ЕС, последните месеци наливат вода в мелницата на тези, които ги желаят, с ЕС демонстрирайки своята вреда.

В допълнение, френската почва може и да е плодотворна за Фрекзит. Кампаниите от 1992 и 2005 г. показаха, че посоката поета от ЕС не е винаги посрещана единодушно. Най-голямата сила на аргумента в момента би била, че бихме били по-добре отвън, отколкото вътре.

Преминаването към отхвърляне е напълно възможно. В крайна сметка дори да е трудно, излизането от ЕС е напълно изпълнимо, както показа Брезкит. И на първо време не се оказва толкова грешен ход, що се отнася до първия сериозен случай - ваксинацията - която ЕС показа че ни отслабва.

Какво остава още от аргументите на поддръжниците на ЕС? ЕС не ни опази в нито една криза - финансова, икономическа или здравна. ЕС не позволи да изградим нищо, превръщайки европейския континент в пазар за разграбване от американските или китайските корпорации. И ЕС никога не ни позволи да тежим повече, докато САЩ продължават да налагат волята си, налагайки глоби на нашите предприятия и напускайки ядреното споразумение с Иран по своя воля.

Разбира се, мнозина все още възприемат излизането от ЕС като радиоактивна идея. Но отвъд факта, че е малко разглеждана, смятам че последните 12 месеца дават сериозен набор аргументи на нейните поддръжници. И както през 2005 г., на фона на толкова плачевен резултат в тази криза, една кампания би могла лесно да обърне мнозинството от французите към прекъсване на отношенията с тази напълно дисфункционална структура.

*Лоран Ербле, журналист, основал през 2007 г. блога Gauliste Libre (б. ред. - Свободен Голист, на името на маршал Дьо Гол, като олицетворение на френския консерватизъм), статията е преведена от “Фигаро”