In memoriam: Почина писателят Петър Велчев

 Отиде си  един от последните мохикани на високата мярка в литературата, изумителната ерудиция и многостранното творчество.  Личност, която с право може да бъде наречена необичайна фигура в българската култура. 

Петър Велчев е роден в семейството на проф. Велчо П. Велчев – литературен историк, университетски преподавател, заместник-ректор на СУ „Св. Климент Охридски“, основател и ръководител на  специалността „Руска филология“ в университета и зав. катедрата по руска и съветска литература.  Отрано навлязъл в света на книгите, и синът избира пътя на литературознанието, естетиката, заниманията, свързани с високото художествено слово. 

Завършва испанска филология, българска филология и философия в Софийския университет и започва да публикува стихове и критически статии още като студент. Едно от представителните лица на Института за литература при БАН, където работи повече от три десетилетия. Член на СБП и СБЖ, член-учредител на Съюза на преводачите в България, на Дружеството на българистите и на Академичния кръг по сравнително литературознание,  член на Международния ПЕН център и на Международната асоциация по компаративистика. Автор  на мащабния академичен проект „Преводна рецепция на европейските литератури през ХIХ-ХХ век“.  Специалист във  всички области на литературознанието, а и върху терена на литературната полемика и публицистика. Автор на студии по естетика и стихознание, също и на студии, анализиращи поетиката на Яворовата, Димчо-Дебеляновата и Вапцаровата лирика.  Доайен на българската литературоведска испанистика  и в продължение на пет години лектор по тази дисциплина в СУ „Св. Климент Охридски“. Зам.-главен редактор на в. „Словото днес“.

За литературно-критическата, публицистичната и поетическата си дейност е  удостоен с Националната награда за  критика „Нешо Бончев", Националните литературни награди за поезия „Димчо Дебелянов” и „Александър Вутимски“, със „Златно перо" на СБЖ, с ордена „Св. св. Кирил и Методий" и редица други отличия. 

Забележителен е  приносът му в областта на поетическия превод. Като следовник на голямата преводаческа школа, създадена от Д. Статков, Вл. Свинтила, Ст. Бакърджиев и др., Петър Велчев пресъздаде на български език множество поети-колоси на  немската, френската, руската, испанската, латиноамериканската поезия, между които Р. М. Рилке, Ш. Бодлер, П. Верлен, А. Пушкин, М. Лермонтов, Ф. Тютчев, Ал. Блок, А. Мачадо, Ф. Г. Лорка, С. Вайехо, Н. Гийен. Незаменими пътеводители за изкушените от чуждестранна поезия остават неговите преводни антологии „Перуански поети“ (1997), „Руски поети“ (2009), антологиите на световния сонет и „Дон Кихот в българската поезия“ (1998).  Този високопрофесионален преводачески труд заслужено бе отбелязан с: наградата на Съюза на преводачите в България за цялостно творчество, двукратно – с приза „ Золотая муза" за представяне на руската поезия у нас, с Почетен знак на Испанския културен център в София и  др. национални и международни отличия. 

Всичко споменато дотук е неделима част от личността му на универсален литератор и ерудит. Но преди всичко Петър Велчев беше поет. Майстор на стиха с голям принос в областта на сонетната форма. Лирик с философска нагласа, но и с удивително точно гражданско чувство. Сред издадените му 15-ина поетически книги (да си спомним емблематичните му заглавия „Ангелът на здрача“,  „Заключено време“, „Слънца в студени зими“, „Рискът да си жив“, „Самотен плувец“, „Страст и старост на поезията“) наред с лириката има и сатирична поезия. С точен прицел, с полемичен дух беше и публицистиката, която пишеше. Но въпреки тъгата и скепсиса, характерни за интелектуално зрящият човек – неговото творчеството винаги носеше надежда за катарзис.    

Поклонението ще се състои на 23.01., петък, от 12.30 ч. в храма "Успение Богородично" на Централни софийски гробища. 

Светла му памет!

Съюз на българските писатели

В. „Словото днес“