Труд
Автор:
Труд news
Учените са открили до шест нанограма злато на грам скала - необичайно висока концентрация за магма с мантиен произход
Учени установиха механизма, по който златото започва да се концентрира дълбоко под океанското дъно - процес, който поставя началото на формирането на богати на благородния метал находища, пише ScienceDaily, като цитира ново изследване. Резултатите от проучването са публикувани в списанието Communications Earth & Environment.
Островните вулканични дъги - вериги от вулкани, образуващи се над зоните на субдукция, където една океанска плоча потъва под друга, отдавна са известни с високото си съдържание на злато. Досега обаче причината за това не беше напълно изяснена. „Нашето изследване показва, че топенето на богатата на вода мантия под островните дъги е основният двигател на обогатяването със злато“, казва д-р Кристиан Тим от Центъра за океански изследвания „Хелмхолц“. По думите му мантията действа като многоетапна система, която постепенно концентрира благородния метал.
Изследователите са анализирали 66 проби от вулканично стъкло, събрани от океанското дъно по протежение на островната дъга Кермадек и съседния басейн Хавре, северно от Нова Зеландия, предаде БТА. Вулканичното стъкло се образува при много бързото охлаждане на подводна лава и съхранява химичния състав на първоначалната магма, което позволява да бъдат проследени процесите в земната мантия, се казва в изследването.
В някои от пробите учените са открили до шест нанограма злато на грам скала - необичайно висока концентрация за магма с мантиен произход. Анализът на златото и други елементи, сред които сребро, мед, селен и платина, показва, че обогатяването не е резултат от еднократно топене, а от многократно разтопяване на богата на вода и окислена мантия.
Първоначално учените са предполагали, че водата, освобождавана от потъващата океанска плоча, пряко увеличава съдържанието на злато в магмата. Новите данни сочат, че основната ? роля е да улеснява топенето на мантията. Колкото по-интензивен и многократен е този процес, толкова повече злато се освобождава от съдържащите го сулфидни минерали и преминава в магмата.
„Златото в мантията обикновено е свързано със сулфидни минерали“, обяснява Тим. „При висока степен на топене тези минерали се разрушават, като освобождават напълно съдържащото се в тях злато в стопилката.“
Това означава, че при ограничено топене златото може да остане като в капан. Когато обаче процесът стане достатъчно интензивен, за да разруши сулфидните минерали, натрупаното злато се освобождава и преминава в издигащата се магма, обяснява ученият.
