За последните няколко години китайската армия е закупила повече самолети за далечно радиолокационно откриване и управление KJ-500, отколкото всички останали държави взети заедно са придобили от останалите наземно базирани системи от този клас. Според актуални оценки флотът от KJ-500 вече надхвърля 50 самолета, което го превръща в най-масово използваната система за въздушно ранно предупреждение и управление (AEW&C) в света, пише Military Watch.
Основният конкурент на KJ-500 – Boeing E-7 Wedgetail – е поръчан от няколко държави, но в значително по-малки количества. Повечето от тях разполагат с едва между три и седем машини. Подобна е ситуацията и със Saab GlobalEye, който е по-лек и с по-ограничени възможности, докато руският А-100 продължава да се сблъсква със сериозни забавяния и засега не се очаква да бъде въведен в масово производство.
Според военни анализатори мащабът на китайските поръчки отразява различен подход към воденето на бойни действия. Докато повечето западни военновъздушни сили разглеждат самолетите AEW&C като ограничен стратегически ресурс, предназначен основно да подпомага изтребителната авиация, китайската военна доктрина ги възприема като ключов елемент, който трябва да бъде наличен едновременно в няколко театъра на военни действия. Така се изгражда гъста мрежа от въздушни командни и контролни платформи, способни да координират множество мащабни въздушни операции едновременно.
В основата на тази стратегия стои изборът на транспортния самолет Y-9 като платформа за KJ-500. Тъй като самолетът вече се произвежда серийно в Китай, страната може значително по-бързо и по-евтино да изгражда нови самолети за ранно предупреждение в сравнение с държави, които използват преоборудвани пътнически самолети или разчитат на вносни платформи.
Именно тази индустриална база позволява на Китай да поддържа производствени темпове, с които никоя друга държава в момента не може да се сравнява. Освен това високата ефективност на китайската отбранителна индустрия прави възможно производството на KJ-500 на значително по-ниска цена от редица чуждестранни системи, които дори предлагат по-ограничени възможности.
Значението на мащабното производство на KJ-500 се увеличава още повече, ако се разглежда като част от цялостната стратегия на Китай. Страната разработва и други самолети за ранно предупреждение, сред които KJ-600 и значително по-големия KJ-3000, а паралелно с това оборудва своите изтребители с по-големи и по-мощни радари в сравнение с много западни аналози.
Самолетите AEW&C разполагат с едни от най-мощните въздушни радари в света и играят ключова роля за повишаване на ситуационната осведоменост на бойното поле. Те са особено важни при откриването и насочването срещу самолети със стелт технологии, какъвто е например F-35.
На фона на факта, че Китай вече произвежда и въвежда в експлоатация стелт изтребители в по-големи количества от всяка друга държава, едновременното изграждане на мащабен флот от самолети, предназначени да откриват подобни цели, допълнително засилва военните му предимства.
KJ-500 е определян като една от най-способните системи от среден клас за въздушно ранно предупреждение. Самолетът използва неподвижен радар с три активни фазирани антенни решетки (AESA), разположени в кръгъл радиолокационен купол. Трите антени осигуряват непрекъснато 360-градусово наблюдение без необходимост от въртене на антената, както е при по-старите системи.
Електронното насочване на радиолокационния лъч позволява по-бързо откриване и проследяване на цели, повишава надеждността и дава възможност едновременно да се извършват търсене, проследяване и управление на въздушната обстановка.
Ролята на KJ-500 обаче далеч не се изчерпва с тази на „летящ радар“. Самолетът е проектиран като централен възел в информационната архитектура на китайската армия. Той обединява данни от въздушни радари, наземни системи, военноморски средства, спътници и комуникационни мрежи в единна оперативна картина, която в реално време се предава към приятелските сили.
Именно поради тази ключова функция американските въоръжени сили разглеждат прекъсването на информационните и бойните вериги, в чийто център се намира флотът от KJ-500, като един от основните си приоритети при евентуален бъдещ конфликт.