Politico: Дали България манипулира инфлацията си, за да се класира за еврозоната?

Намали ли България ключови държавно контролирани цени, за да намали инфлацията и да си помогне да се класира за членство в еврозоната?

През април страната обяви (доста тайно) силно неочаквано намаление с 82,8% на дневните такси за болнично лечение. Дори водещите по държавната телевизия признаха, че причините за тази стъпка са загадка, пише европейското издание на Politico. И така, какво прави българското правителство?

София вече е на път да получи зелена светлина следващия месец за приемане на единната европейска валута на 1 януари 2026 г., но едва издържа инфлационния тест – а рязко намаляващите разходи за здравеопазване изиграха жизненоважна роля за това.

Тези намалени разходи за здравеопазване насочиха вниманието към контрола на България върху цените, определяни на държавно ниво, и как те влияят върху индексите на потребителските цени.

„Единствената причина България да се класира, ако погледнете данните за инфлацията, е, че се дължи на държавно администрираните цени“, каза пред Politico бивш български държавен служител, запознат с данните. „Добре известно е, че статистическите данни са били коригирани, за да покажат резултати, по-благоприятни от реалността – особено в сектори като пощенските услуги, транспорта и здравеопазването.“

Въпреки че здравеопазването е големият фактор, цените на билетите за железопътен транспорт също бяха намалени с над 9%, а пощенските разходи бяха намалени с почти толкова. Като цяло намаленията на държавно определените цени помогнаха за понижаване на хармонизирания индекс на потребителските цени (HICP) с 1,2 процентни пункта през април в сравнение с март, с което България се доближи до необходимите граници.

Стив Ханке, професор по приложна икономика в университета „Джонс Хопкинс“ и икономист, който е проектирал валутния борд на България в края на 90-те години, заяви, че данните са тревожни.

„Мисля, че има голяма вероятност [данните за инфлацията] да са били манипулирани“, каза Ханке пред Politico в коментари по имейл. „Като се има предвид моят опит като съветник на президента на България (1997–2002 г.) и моите наблюдения върху машинациите около кандидатурата на България за официално влизане в еврозоната, не бих се доверил на данните за инфлацията, които са били оповестени.“

Всяко обсъждане на данните, използвани за по-силно обвързване на бившия съветски сателит със сърцето на ЕС,  бързо придобива политически заряд. Прокремълските и антиевропейски политици отдавна обвиняват администрацията в манипулиране на счетоводството, за да се ускори влизането на страната в еврозоната, преди да е готова.

Българското правителство заяви, че внезапната промяна в цените на болничните услуги не е свързана с конвергенцията с еврото, но технократи, икономисти и дори – най-важното – Европейската комисия отбелязват критичната роля на държавно определените цени за постигане на инфлационната цел.

За да се постигне конвергенция към единната валута, е необходимо инфлацията в България да бъде в рамките на 1,5 процентни пункта от средната стойност за трите страни от ЕС с най-ниски нива на инфлация.

Икономистите изчисляват, че само спадът в цените на болничните услуги е намалил с 0,89 процентни пункта общия 12-месечен темп на инфлация, който възлиза на 2,7%, което е едва до прага за влизане в еврозоната (всъщност той е бил малко под референтната стойност от 2,8% за критерия за ценова стабилност).

Европейската комисия открито признава значението на намалението през април на цената на дневния болничен престой от 5,8 лева (2,97 евро) на 1 лев, предвид теглото му в основния индекс на цените.

„Спадът през април 2025 г. на годишната инфлация по HICP се дължи до голяма степен на значително намаление на болничните такси“, заяви Европейската комисия в своя конвергентен доклад за България.

„През април болничните такси бяха намалени от 5,8 лева на 1 лев, което доведе до спад с 2,9 процентни пункта на годишната инфлация на услугите.“

България отдавна се смята за силен претендент за членство в еврозоната поради ограничените си бюджети и факта, че валутата ѝ е обвързана с еврото под силното управление на валутен съвет, създаден през 1997 г. Инфлацията обаче напоследък е проблем.

„Ускорението на инфлацията в България през 2025 г. е с временен характер и отразява главно увеличенията през януари 2025 г. на комбинация от данъци и административно определяни цени, частично компенсирани от намалените болнични такси през април“, добави Европейската комисия.

Като цяло, официалното съобщение на България за инфлацията по HICP за април 2025 г. определи средния темп за периода май 2024 г. - април 2025 г. на 2,7% в сравнение със същия период 12 месеца по-рано. Разбивка на данните по сектори показва, че цените на здравните услуги са намалели повече от всяка друга категория, като са намалели с 11,5%.

Никой не оспорва значението на по-ниските разходи за болници за намаляване на инфлацията, предвид тежестта им в индекса.

Въпросът е какво означава това на практика и дали намалението с 82,8 процента е напълно безболезнена промяна за българските болници, които често са в лошо състояние. Сумите, за които става въпрос, са скромни – особено спрямо тежестта им в индекса на инфлация – но все пак оставят празнини, които трябва да бъдат запълнени.

На публично ниво България не е обяснила причината за намаляването на болничната такса. Когато Politico се свърза с него, българското здравно министерство заяви, че „подкрепя всички политики, насочени към намаляване на финансовата тежест на здравните услуги върху домакинствата“, отбелязвайки, че инициативата е в съответствие с препоръките на Съвета на ЕС.

В писмо, изпратено до здравното министерство след намаляването на таксата, редица медицински асоциации се обединиха, за да настояват правителството да отмени решението си, заявявайки, че се противопоставят на промяната и начина, по който тя е била наложена.

„От медийни съобщения разбираме, че намаляването на таксата (за болничен престой) се представя като мярка за подобряване на достъпа до здравеопазване. То обаче не решава структурните проблеми в системата и носи редица сериозни рискове“, се казва в писмото. В него се добавя, че таксата, „макар и символична, е източник на приходи за медицинските заведения, от особено значение за (тези в) отдалечени райони“.

Например, за Университетската болница „Света Екатерина“ в София, годишната загуба на приходи от спада на цените се оценява на около 40 000 лева (20 451 евро) според българските медии.

Всъщност, здравната система на България е толкова неадекватна, че много хора вече трябва да плащат от джоба си.

„С 34% (от всички разходи за здравеопазване), плащанията от джоба, предимно за фармацевтични продукти и директни плащания за услуги, които не са в пакета от здравни осигуровки, са най-високите в ЕС, където средният процент е 15%,“ се казва в доклад за страната от 2023 г. на ОИСР.

Българското финансово министерство категорично отхвърли твърденията, че корекциите в цените на болничните услуги са мотивирани от целите за приемане на еврото, отбелязвайки, че „винаги е било надежден партньор в предоставянето на статистическа финансова информация и няма да позволи дезинформация и слухове да подкопават авторитета на институциите в България“.

Говорител на Националния статистически институт добави, че „НСИ предоставя само статистически данни, докато решенията се вземат от други институции“.

Атанас Пеканов, икономист и бивш вицепремиер в служебното правителство на България, заяви, че държавното ценообразуване не е необичайно. „В много страни от ЕС има държавно контролирани цени. Това не са цени, които доскоро бяха пазарни, а сега изведнъж държавата ги контролира. Това са услугите (чиито цени) държавата винаги е определяла“, каза той пред Politico.

Той каза, че България може би е изпълнила критериите по-рано, ако инфлацията в други страни от еврозоната не е била изкуствено ограничена чрез извънредни мерки. „Поне не сме получили никакво предупреждение или препоръка от европейските институции, че, ами, вие се отнасяте към дълга си по някакъв скрит начин“, каза Пеканов в отделен разговор.

Въпреки това Ханке, който е проектирал българския валутен борд, е  предпазлив към твърденията на София за инфлация. Преди това е разработил формула за оценка на оптималния темп на растеж на паричното предлагане, необходим за поддържане на ценова стабилност. 

„От април 2023 г. насам годишният темп на растеж на паричното предлагане в България е доста над 6,3% годишно. Предвид повишения темп на растеж на паричното предлагане, изглежда, че данните за инфлацията в България са били манипулирани, за да изглеждат малко по-добре (тоест: по-ниски), отколкото биха показали реалните показатели за инфлация“, каза Ханке.

Очаква се окончателното решение за присъединяването на България, включително определянето на обменния курс, да бъде взето от Съвета на финансовите министри на ЕС на 8 юли.