Промени в Изборния кодекс ще има, ама друг път

Не машините, а скандалите между политиците стопиха активността и желанието на българите да гласуват

Скенерите също имат код и флашки

Депутатите са на път да се откажат от поправките на правилата за вота

Промени в Изборния кодекс сигурно ще бъдат направени, но друг път. Засега мнозинство за приемането на поправките, които чакат от миналия януари второ четене в зала, няма. По всичко личи, че няма и да има. Дори вносителите на най-революционните промени - за незабавна смяна на досегашните машини със скенери, които да броят бюлетините, вече признават, че времето за новите устройства е недостатъчно.

Депутати коментираха пред “Труд news”, че след двата бойкота на заседания на парламента заради Изборния кодекс, промените по-скоро няма да бъдат гледани на второ четене.

Причина са спорове между партиите, участващи и подкрепящи кабинета в оставка на Росен Желязков. БСП обявиха, че са решили да гласуват по съвест, разбра се, че голяма част от депутатите в тази група не биха подкрепили рискови промени в Изборния кодекс.

Наталия Киселова коментира, че ако правната комисия в НС “бе приела предложението на БСП за отлагане на влизането в сила на измененията, свързани със скенерите”, разговорът щял да протече по различен начин.

Киселова допълни, че е получила уверение от председателя на Народното събрание Рая Назарян, че ще бъде подкрепено отлагане на новите правила до 1 януари 2027 година. Това обаче не се случи. А от “Има такъв народ”, които са вносители на текстовете за въвеждане на скенерите, до последно останаха твърдо зад идеята още на тези избори да бъдат вкарани във всички секции оптическите устройства.

Странно е поведението на ППДБ, които имат също разнобой в коалицията по темата как трябва да се гласува на изборите. От ПП са внесли проект през 2025 г. за въвеждане на оптични скенери, а от ДБ - за запазване на сегашните устройства за гласуване.

По време на дебатите за скенерите съпредседателят на “Да, България” Божидар Божанов предупреди, че “оптичните скенери имат същите рискове като машините, но се въвеждат и без време за тестове”. “Скенерите също имат код и също имат флашки, и също имат екран, който е също дори по-сложен за хора, които нямат висока степен на техническа грамотност, отколкото настоящите машини. Т. е. всички аргументи за кодове, флашки и хора, които не могат да се справят важат, ако бяха верни, а те не са и за оптичните скенери”, каза още Божанов. Така постави акцент върху възможностите за “ала-бала” (т. е. за злоупотреби) и с новите устройства. Впрочем, често споровете в парламента приличат повече на спорове между лобисти, отколкото между хора, изпратени там да бранят правата на гражданите. В крайна сметка става въпрос за едни милиони. Миналата година ЦИК плати 43 млн. лв. на “Сиела”, която достави машините за гласуване. Сега отново бе поставен въпросът за купуване на нови 13 000 скенера, всеки от които струва между 3000 и 4000 евро.

В кулоарите на парламента се заговори и за комисион. Но това са само приказки.

Всъщност, дебатите по последните промени в Изборния кодекс, които са обречени да не стигнат до гласуване, много приличаха на наддаване по темата: “Машините ми са по-добри от машините ти”. И този спор продължи да топи малкото останало доверие в честността на изборите. Доверие, което всъщност не се топи от едни или други машини, а от политиците и техните разправии. Разправии, които обслужват същите тези политици. Защото за партиите с твърд електорат, колкото по-ниска е активността, толкова по-съхранен е резултатът им.