Труд
Автор:
Труд онлайн
Когато британският археолог Хауърд Картър откри входа към древна египетска гробница през 1922 г., по-късно той написа, че е усетил, че е на прага на сензационно откритие и че зад прохода може да го очаква почти всичко. Тази гробница, която се оказа, че принадлежи на цар Тутанкамон, днес се счита за едно от най-великите открития в историята на археологията, пише Smithsonian Magazine.
Но дори и в разгара на вълнението Картър забеляза нещо странно: входът беше много по-малък от тези на другите гробници в Долината на царете.
През следващите години Картър и екипът му пробиха път към преддверието, което беше препълнено със стотици съкровища, включително колесници и позлатени мебели, а след това и към погребалната камера, където мумифицираният млад фараон лежеше в три ковчега, поставени един в друг. Но нито една от тези находки не обясняваше защо гробницата е била толкова малка.
През 2015 г. се оформи нова хипотеза. Възможно е древните египтяни първоначално да са построили комплекса, известен като KV62, за кралица Нефертити, а по-късно да са превърнали някои от външните му помещения в погребално място за Тутанкамон. Ако това е вярно, нейната собствена гробница може все още да е запечатана в неизследвана камера отвъд помещенията, разкопани преди век.
Десет години по-късно изследователите проведоха нови геофизични проучвания,
използвайки методи като радар за проникване в земята и микрогравиметрия.
Техните открития, публикувани този месец в „Occasional Papers of the Amarna Royal Tombs Project“, предлагат нови доказателства, че зад гробницата на Тутанхамон може да се крият още помещения.
Водещият изследовател Мамдух Елдамати, бивш министър на антиките на Египет, пише в статията, че съчетаването на археологически анализ, съвременна наука и години на теренна работа може да отвори отново въпроси, които отдавна се считаха за приключени. Ако екипът е прав, добавя той, резултатът би могъл да бъде едно от най-важните археологически открития на съвременността.
Тутанхамон става фараон около 1333 г. пр.н.е. на едва 9-годишна възраст, а неговото царуване приключва с преждевременната му смърт около десетилетие по-късно. Животът на Нефертити остава по-неясен. Тя е била омъжена за фараона Акенатон, който вероятно е бил баща на Тутанхамон, което може да я е превърнало в мащеха на младия цар. Някои историци смятат, че тя самата е управлявала за кратко като фараон.
Мястото, където е погребана, дълго време оставаше загадка.
Идеята, че гробницата на Нефертити може да се намира зад тази на Тутанкамон, дойде от британския египтолог Николас Рийвс, съавтор на новото проучване. В статия от 2015 г. той цитира сканирани изображения на стените на гробницата, които сочат, че под боята може да са скрити два досега неизвестни входа. Рийвс твърди, че египтяните не са очаквали Тутанхамон да умре толкова млад, затова вероятно са го погребали във външните помещения на комплекс, който вече е принадлежал на Нефертити.
Проведените оттогава изследвания дадоха противоречиви резултати. Въпреки това, както отбелязва Джо Марчант в списанието „Nature“, някои от тези проучвания търсеха голямо празно пространство непосредствено зад стената. Въз основа на „аномалии“, открити при последните проучвания, авторите сега предполагат, че на около 80 до 100 фута северно от погребалната камера може да се намират няколко камери.
Изследователите признават, че някои от тези възможни структури са до голяма степен спекулативни, но твърдят, че са идентифицирали две от тях с доста висока степен на увереност. Те смятат, че тези камери може да са свързани с гробницата на Тутанхамон чрез проходи, запълнени с отломки.
Екипът обръща внимание и на плана на гробницата. Излизането от гробницата на Тутанхамон включва поредица от завои наляво, докато гробниците на други царе от същия период последователно завиват надясно от погребалната камера. Според изследователите KV62 не съответства на плана нито на частна, нито на царска мъжка гробница. Вместо това планът ѝ прилича на този на гробницата на кралица от 18-та династия.
Рей Джонсън, бивш директор на Епиграфската експедиция към Института за изучаване на древните култури, заяви пред списание „Nature“, че новите открития са много интригуващи и че е трудно да не се вълнуваш. Все пак той предупреждава, че евентуалните скрити камери, ако съществуват, може да не съдържат Нефертити. Те биха могли също така да бъдат сериозно повредени от наводнения или други природни сили. С променящия се климат и повишаващото се ниво на подпочвените води, казва Джонсън, документирането на всичко, което се намира там, може да е най-добрият начин да се съхрани.
Изследователите сега се надяват да изследват аномалиите директно. Те търсят разрешение да пробият малък отвор отгоре и да спуснат камери в него. Според съавтора Джордж Балард, британски инженер-конструктор, който говори пред вестник „Лондон Таймс“, това е единственият начин да се разбере със сигурност какво се крие отвъд стаите на Тутанхамон. Рийвс заяви пред вестника, че възможностите са безгранични.
Не всички са убедени. Кристофър Гафни, археолог от английския Университет в Брадфорд, сподели пред списание „Nature“, че има смесени чувства по отношение на теорията. Той определи новите данни като „завладяващи“, но отбеляза, че те не дават окончателни отговори. Питър Стайлс, геофизик от английския Университет Кийл, също заяви, че би искал да види повече информация.
Според „Nature“, ако египетските власти дадат зелена светлина, сондирането може да започне още през ноември. Междувременно екипът довършва детайлите по операцията и очаква да види дали камерите им ще разкрият забравени древни стаи или нищо друго освен твърда скала.
Още през 2015 г. Рийвс заяви пред списанието „Икономист“, че макар нито едно доказателство само по себе си да не е решаващо, взети заедно те правят трудно достигането на какъвто и да е друг извод. Ако се окаже, че греши, каза той, нека да е така, но ако е прав, това би могло да бъде най-голямото археологическо откритие, правено някога.
