Революционна мисия, която изследваше Плутон и отдалечени обекти в Слънчевата система с безпрецедентна подробност, се събуди от най-дългия си сън досега и се намира на 5,9 милиарда мили (9,5 милиарда километра) от Земята, съобщава CNN.
Космическият апарат „Ню Хорайзънс“ на НАСА премина в планиран режим на хибернация на 7 август 2025 г. и се събуди на 23 юни, използвайки команди, съхранени в главния му компютър.
Контрольорите на полета на мисията в Лабораторията по приложна физика към Университета „Джонс Хопкинс“ в Лорел, Мериленд, потвърдиха, че „Ню Хорайзънс“ е в отлично състояние и е готов да предава поток от научни данни, събрани по време на хибернацията, от местоположението си в региона на ледените обекти, известен като пояса на Куипер.
Плутон е най-голямото от хилядите замръзнали скалисти тела, наречени транснептунови обекти (TNO), които съществуват в пояса на Куипер на границата на нашата Слънчева система, останки от нейното образуване преди 4,5 милиарда години.
Двете космически сонди „Вояджър“ на НАСА, изстреляни през 1977 г., в момента пътуват през междузвездното пространство със скорост около 35 000 мили в час (56 000 км/ч). Тази художествена визуализация изобразява една от сондите, която се отдалечава с голяма скорост.
През 2015 г. „Ню Хорайзънс“ стана първият космически апарат, който извърши подробно прелитане покрай Плутон и неговите луни, което промени разбиранията на учените за тази ледена джуджепланета. През 2019 г. космическият апарат извърши и отблизо изследване на Арокот – ТНО с форма на снежен човек.
След тези важни постижения „Ню Хорайзънс“ продължава да изследва загадъчния пояс на Куипер и разкрива изненадващи факти.
Космическият апарат събира данни за скоростта на въртене,
ориентацията и формите на замръзналите обекти, които орбитират в пояса на Куипер.
Измерванията дават представа за това как планетите се раждат от прах и камъчета, каза Понтус Брандт, учен по проекта „Ню Хорайзънс“ в Лабораторията по приложна физика „Джонс Хопкинс“.
Космическият апарат измерва също така разпределението на газа във външната хелиосфера – обширната защитна „балонна“ зона, образувана от постоянен поток частици, излъчвани от Слънцето, наречен слънчев вятър.
Междувременно инструмент, наречен „Pluto Energetic Particle Spectrometer Science Investigation“ (Плутонов спектрометър за енергични частици), измерва галактическите космически лъчи – изключително бързи частици, създадени при експлозиите на звезди. Частиците представляват една от най-сериозните заплахи за човешките дейности в космоса, каза Брандт, но границата на хелиосферата действа като щит, който предпазва нашата Слънчева система от 70% от тях. Данните от „Ню Хорайзънс“ биха могли да помогнат на учените да научат повече за това как функционира този загадъчен щит, добави той.
Космическият телескоп „Нанси Грейс Роман“, чийто старт се очаква в края на август, ще може да използва мощните си инструменти за наблюдение, за да види какво съществува отвъд пояса на Куипер, добави Брандт.
Периодите на „зимен сън“ са ключът към дългосрочния успех на „Ню Хорайзънс“ откакто сондата беше изстреляна и започна своето пътешествие из Слънчевата система през януари 2006 г.
По време на тези периоди на „сън“ „Ню Хорайзънс“ остава в режим, при който почти не се използва енергия, но е стабилен, докато бордовият компютър следи отблизо състоянието на космическия апарат и изпраща седмичен сигнал към контролерите на полета.
Междувременно инструментите продължават да събират и съхраняват данни, които да бъдат изпратени обратно, веднага щом „Ню Хорайзънс“ се събуди отново.
Зимният сън удължава експлоатационния срок на космическия апарат и пести ресурси по време на дългите пътувания. „Ню Хорайзънс“ е преминавал в зимния сън повече от 20 пъти от 2007 г. насам, понякога за дни или дори месеци, според НАСА.
„Ню Хорайзънс“ е във втората си продължителна мисия, която приключва през 2029 г., но мисията може да продължи, ако космическият апарат е в добро състояние и може да събира ценни научни данни, според Беки Макколи Ренч, научен сътрудник по програмата „Ню Хорайзънс“ в НАСА.