Вицепремиерът Томислав Дончев пред „Труд“: България ще се възстанови относително бързо

Правителството няма да увеличава данъците, но са възможни още промени в бюджета

Помагаме със 173 млн. лв. на малките фирми, скоро ще има мерки и за по-големите компании

Изолацията и извънредните мерки във връзка с ограничаване на глобалната пандемия на COVID-19 превърнаха бизнеса по целия свят в заложник. Цели сектори на икономиката прекратиха работа или забавиха темповете до граници, които поставят съществуването им на карта. Предизвикателството за икономическото оцеляване пред хората и компаниите се оказа не по-малко от здравословните рискове от болестта. Какви мерки взима българското правителство, за да подпомогне фирмите и служителите, колко средства ще получи страната ни от Европа и как ще бъдат разпределени те, отговаря пред „Труд“ вицепремиерът Томислав Дончев.

- Г-н Дончев, на каква помощ могат да разчитат представителите на българската икономика от държавата?

- Когато се раздава публично финансиране, обичайно очакванията са по-големи от реалностите. Държавата се опитва да осигури максимално широк обхват на мерките, така че те да достигнат до всяка група граждани, от една страна, и фирми, от друга. Първият основен пакет на база гаранция, осигурена от държавата, е по отношение на търговските банки, за да бъдат те много по-толерантни към своите потребители. Или казано по-просто, да не изискват от тях веднага погасяване на стар кредит например. Може условно да го наречем кредитна ваканция. Хората в неплатен отпуск, както и тези, които упражняват свободна професия могат да се възползват от безлихвени кредити в размер на 4500 лева. Сумата може да бъде изтеглена наведнъж или на три транша от по 1500 лева, а срокът за погасяването на кредита е 5 години, което безспорно е глътка въздух. Също така стартира схема за ликвидна подкрепа за най-малките фирми, тези, в които работят по 10-15 души. На тях ще се отпускат безвъзмездно средства, за да могат да покрият разходите за ток, наем и каквото друго е необходимо. Мислим и за по-големите компании, но там мерките трябва да се таргетирани по сектори. Друг основен приоритет е да стигнем до гражданите, които се намират в най-голяма нужда. За това имаме специална мярка, насочена към самотни родители или родители, които са принудени да стоят вкъщи и да гледат децата си. Въпреки негативните коментари, най-работещата към момента е мярката 60/40. Близо 50 000 работници са се възползвали от нея. Това са близо 3700 предприятия за над 53 хил. служители.

- На какви условия трябва да отговарят фирмите, за да се възползват от евтини заеми през търговските банки с гаранции от страна на ББР и Фонда на фондовете?

- Става дума за сложна система от мерки, които ще бъдат достъпни през банките. До дни ще има както безлихвени кредити за физически лица в неплатен отпуск, така и кредити за микропредприятия (до 50 хил. лева), необезпечени кредити за МСП (до 300 хил. лева), както и безлихвени кредити за МСП. Стремежът е да се обхванат всички сектори и цялата територия на страната, но с особен акцент компаниите, които имат потенциал да подпомогнат възстановяването на икономиката на страната, както и тези, които съхраняват заетостта. Да не забравяме и всички действащи инструменти, финансирани със средства от ЕС: дялови и квазидялови инвестиции, фондовете за градско развитие, Джереми и Джесика.

- Преди време лансирахте идея на компаниите да се подпомогнат с 1/6 или 1/5 от годишния им оборот. Има ли яснота под каква форма ще се случи това и кои компании ще могат да кандидатстват за това безвъзмездно финансиране или кредит с ниска лихва?

- Да, това е смисълът на мярката, която вече анонсира Министерство на икономиката през Оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност“. Средствата са за оборотен капитал на жизнеспособни предприятия от всички икономически сектори, които са регистрирали спад с минимум 20% в своя оборот за месеца, предхождащ този, в който е подадено заявлението за подпомагане. Подкрепата ще се изплаща 100% при минимален размер на помощта - 3000 лева и максимален - 10 000 лева. Проектите ще бъдат подавани и оценявани изцяло електронно чрез Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България (ИСУН 2020) при максимално облекчена процедура. Мярката е с бюджет 173 милиона лева.

- Какви средства ще бъдат заделени от европарите за антикризисни мерки? Можем ли да очакваме и друга помощ от ЕС?

- Напоследък често може да се сблъскате с информацията, че Европейската комисия ни е отпуснала 812 млн. евро за борба с COVID-19, което не е съвсем коректно. Следва да се направят няколко уточнения. На първо място, ние няма да получим „свежи“ пари или допълнителни средства от ЕС, а ще имаме възможност да мобилизираме съществуващ ресурс от нашите национални оперативни програми. Същността на предложението на Европейската комисия за България е, че ЕК няма да изисква от нас възстановяване на средствата от неизползвано предварително финансиране - в нашия случай 122 млн. евро. Тези пари ще се използват за национално съфинансиране на програми за 690 млн. евро. Или казано по друг начин, помощта е насочена към намаляване на натиска върху националния бюджет, но не и към директни мерки срещу ефектите от кризата. Конкретно за мобилизирането на средства от европейските фондове, с които разполагаме - бяха идентифицирани потенциалните ресурси, програми и мерки, които да бъдат активирани за непосредствен отговор на задълбочаващата се криза В момента сме в процес на прехвърляне на средства по програмите за справяне със социално икономическите последици от пандемията. Наред с тези прехвърлени средства, част от програмите насочват или ще насочат към мерки в отговор на кризата и свой, вътрешен неразпределен ресурс от недоговорени средства и спестени такива от текущи операции. По този начин се формира финансов пакет от над 870 млн. лева, с който ще бъдат финансирани закупуването на болнично оборудване, лични предпазни средства, както и мерки от социално-икономически характер за подкрепа на непосредствено засегнатите от кризата лица и предприятия. Това са пари от програмния период 2014-2020, за които все още няма сключени договори с бенефициентите и за които съществува възможност да бъдат пренасочени средства за мерки за борба със заразата. Като например мярката, която коментираме преди малко. Европейската комисия и Европейската централна банка анонсираха множество и то крупни инструменти в отговор на кризата, но за съжаление основната част от тези инструменти са достъпни единствено за държавите - членки от Еврозоната. Известен интерес за нас би представлявало създаването на предложения от Европейската комисия инструмент за подкрепа за намаляване на рисковете от безработица в условията на извънредно положение (Support to mitigate Unemployment Risks in an Emergency (SURE). Същият ще бъде временен инструмент, подпомагащ държавите-членки за защита на заетостта при специфичните извънредни обстоятелства на кризата с COVID-19, чрез предоставяне на финансова помощ под формата на заеми, отпускани при изгодни условия от ЕС на държавите - членки, общо до 100 милиарда евро. Заемите ще помогнат на държавите-членки да се справят с внезапните увеличения на публичните разходи за запазване на заетостта, чрез покриване на разходите, пряко свързани със създаването или разширяване на националните временни схеми за заетост. Все пак, така предложеният инструмент, следва да бъде „облечен“ в законодателно предложение на ЕК, по което не са изключени дебати от страна на другите европейски институции. В този смисъл не бих се ангажирал с конкретни срокове, още повече, че от наша страна предстои оценка на ползите от подобен инструмент и съответно решение дали ще участваме в така предложения механизъм.

- По кои оперативни програми какви нови схеми се очаква да бъдат отворени в тази връзка?

- Мерките в отговор на кризата с коронавируса са съсредоточени в три оперативни програми - за развитие на човешките ресурси (ОПРЧР), иновации и конкурентоспособност (ОПИК), региони в растеж (ОПРР). Първата вълна от мерки вече стартира по ОПРЧР, която се финансира от Европейския социален фонд, с вече обсъдената и популярна схема 60/40. Важно е обаче да се отбележи, че чрез тази програма, почти всички български общини осигуряват патронажната грижа за възрастни и хора с увреждания, както и за лица поставени под карантина. ОПРЧР вече подкрепя и мерки за защита на населението от заплахи за общественото здраве, т. е. осигуряване на лични предпазни средства и консумативи. Втората вълна от схеми по посочените оперативни програми следва да стартира до края на този месец или в началото на май. По линия на човешките ресурси ще продължат схемите за временна заетост, като ще бъдат подкрепяни, както работодателите, така и лицата, загубили работата си в следствие на кризата. В рамките на ОПИК, финансирана от Европейския фонд за регионално развитие, освен вече посочената схема от 173 млн. лева за безвъзмездна финансова помощ за осигуряване на оборотен капитал и ликвидна подкрепа за най-малките фирми от всички икономически сектори, ще стартира и сходен финансов инструмент за оборотен капитал за малки и средни предприятия под формата на заеми и гаранции. При подобен финансов инструмент, естествени партньори на Министерството на икономиката ще бъдат Фонд на Фондовете и Българската банка за развитие. Една от сигурните последици от кризата е, че не малка част от предприятията ще трябва да се преструктурират и да преминат през процес на икономическа трансформация. В тази връзка, чрез ОПИК ще се търсят подходящите решения за подкрепа на предприятията за трансформиране на производствата, технологичен редизайн и модернизация. От страна на Регионалната програма ще се подкрепи дейността на Министерство на здравеопазването, чрез осигуряване на: апарати за инвазивна респираторна вентилация; специализирано оборудване за лаборатории; консумативи и тестове за първична и потвърждаваща диагностика за болници и лаборатории; лично предпазно оборудване и облекла за болници, регионални здравни инспекторати, центрове за спешна помощ.

- Ще има ли целево подпомагане на определени браншове от икономиката? Министърът на туризма Николина Ангелкова бе категорична, че се предвижда линия за евтини кредити за ръководения от нея сектор. Кога и как ще се случи това и има ли други браншове, които правителството ще подпомогне целево?

- Туризмът е включен във всички мерки. И като безвъзмездно подпомагане, и като кредити, които обсъдихме по-горе. Дано да има летен сезон, дори и базиран на повече български туристи, за да може бранша да стъпи на крака.

- Има ли типове компании, за които няма да се прави опит да бъдат спасявани?

- Това е тема за след края на пандемията. Сега се опитваме да помагаме на всички. Но няма логика да бъдат спасявани компании, които няма как да бъдат спасени, за които след кризата няма да има пазар и няма да могат да се преориентират към ново производство или услуги. Това би означавало да се харчат публични пари без смисъл, да се излива вода в пясъка.

- Колко хора от началото на извънредното положение са останали без работа и колко средства ще бъдат отделени за социални помощи чрез бюрата по труда за тях?

- Агенцията по заетостта е отчела, че за март месец регистрираната безработица в страната е 6,7 процента. Общият брой на безработните в бюрата по труда към края на месеца е

220 072 души.

- Обмислят ли се мерки за безплатна преквалификация на работници и кои браншове ще имат нужда от нови служители след края на извънредното положение и рестартиране на икономиката?

- Естествено. Ние имаме много подобни мерки по ОПРЧР. Хубаво е да изчакаме малко, за да знаем какви професии и умения ще се търсят след края на пандемията.

- Кои са браншовете, които могат да извадят според вас страната от очакваната икономическа криза?

- Очаквам ИТ бранша да засили своя потенциал, предвид факта, че доста хора, институции и компании много бързо се дигитализираха в кризата и започнаха да предоставят редица услуги онлайн. Много от производствата и изобщо индустрията, също ще имат нови шансове. Очаквам след кризата Европа не да не се затвори в себе си, а да поддържа стратегически капацитет- да произвежда редица продукти на своя територия- текстил, машини, фармация. Това ще е добра новина за много български предприятия, които може дори да увеличат обемите си. Допълнително очаквам възход на индустриите, свързани със здравеопазването и здравословния начин на живот.

- Популярно клише е, че китайският йероглиф за „криза“ означава и „възможност“. Какви възможности виждате вие в глобалната пандемия и затворените световни граници?

- До момента кризата вади най-доброто от обществото ни. Доказахме, че можем да бъдем мобилизирани, отговорни и най-вече, че не сме безразлични към чуждото нещастие и болка. Оптимист към, че след пандемията, България ще се възстанови относително бързо. Тя се индустриализираше мощно през последните години. Имаме много предприятия и не мисля, че тяхната продукция ще бъде под въпрос. От тук нататък ние бързо ще се дигитализираме. Готовността на хората да ползват онлайн услуги - и публични и частни, ще е много по- висока. Една от спирачките пред електронизацията в годините назад беше, че дори и разработени електронни услуги се ползваха от малко потребители. Също така мисля, че не само като държава, но и като бизнес и като общество ще се научим по- бързо да разработваме електронни приложения и услуги. Извънредната ситуация ни мобилизира и само за месец приложихме няколко удачни софтуерни решения- бързо и безплатно. Дори стартирахме разработването на електронна здравна карта, базирано на безвъзмезден труд от обществено отговорни софтуерни компании. Вярвам, че тази криза ще направи обществото ни по- трезво и отговорно. Надявам се да ни даде малко повече сила и самочувствие.

- Как ще промени ситуацията предстоящото договаряне за обхвата на новите оперативни програми за следващия програмен период?

- Веднъж се наложи да преработваме вече разработените програми заради т. н. „Зелена сделка“. Очевидно е, че сега ще се наложи да се направи отново, заради необходимостта традиционните приоритети да бъдат съчетани с мерки за социална подкрепа и икономическо възстановяване. Това ще е първата задача след овладяването на пандемията. В момента екипите работят за осигуряването на достатъчно пари за мерки за справяне със заразата и мерки за социално- икономическа подкрепа.

- Можем ли да очакваме нова актуализация на бюджета и в каква посока?

- Може. Например, ако се наложат разходи, които не са описани в настоящия бюджет.

- Ще се увеличат ли данъците, както прогнозират финансисти?

- Не.

Нашият гост

Томислав Дончев е заместник-министър председател в настоящия кабинет, но е част от управлението и в трите правителства, сформирани от премиера Бойко Борисов. По време на първия мандат е министър без портфейл, отговарящ за управлението на средствата от ЕС, а в следващите два отбора на властта е вицепремиер. Магистър е по няколко специалности - философия, журналистика, стопанско управление. Завършил е специализации по политически науки в Полша, подпомагане на високотехнологични малки и средни предприятия и научно-развойни стартиращи фирми в Израел, както и курс по бизнес менторинг в Оксфорд, Великобритания. Политическата му кариера започва през 2007 г., когато е избран за кмет на Габрово.

Публикувано от Наталия Малчева

Този уебсайт използва "бисквитки"