Нигяр Джафер, зам.-председател на Народното събрание, пред „Труд“: Коронавирусът е тест за здравните системи

Истерията, че ще се източи НОИ с болнични, ми се струва отвличане на вниманието на обществото

Адекватни ли са мерките на властта срещу корона вируса, може ли „карантинните болнични“ да изпразнят НОИ и как да спрем истерията заради вируса. По тези и други въпроси, свързани с особеностите на българското здравеопазване, разговаряме с д-р Нигяр Джафер.

- Г-жо Джафер, адекватни ли са мерките, които властта взема срещу влизане в страната ни на коронавируса?

- Ние не пестим критики на управляващите, още повече на здравните власти. В случая обаче, нашата оценка е, че държавата реагира адекватно. Трябва да се въздържаме от всякакви действия, които създават паника, защото истерията няма да помогне на работата на превантивните мерки и тяхната ефективност. Новият вирус, като всички нови вируси, е предизвикателство в медицински и научен аспект. Нормално е и в очакванията да има отражение в социално-икономически аспекти. Въпреки всичко това е просто един вирус - въпрос на време е кога, освен точната диагностика, каквато съществува в момента, ще се появят ваксина и терапия. Изисква се технологично време, има вече научни публикации, че екипи работят по откриване на ваксината. Впрочем, не мислите ли, че това е прекрасен случай отново да наблегнем на значението на профилактиката. Спомняте си антиваксърските движения, които придобиха сериозни мащаби в последното десетилетие, но ето че при сериозни изпитания отново очакването на света е да се открие ваксина.

- Може ли да бъде ефективна една ваксина, тогава когато вирусът мутира?

- Ваксините са ефективни. Те преминават през дълги етапи на клинични изпитвания, защото винаги трябва да се търси максимален баланс между ефективността и безопасността на пациента. Ваксина не може да бъде приложена, ако няма достатъчно гаранции, че е безопасна и не предизвиква други проблеми. Убедена съм, че научните екипи, които работят усилено в тази посока, ще намерят ваксина. Смятам, че с течение на времето всички ние ще изградим имунитет, преболедувайки, както става при всички вирусни инфекции, или просто обществото ще създаде т. нар. колективен имунитет. Няма място за паника. Истерията трябва да бъде овладяна, смъртността е много по-малка от колкото при грипните вируси, които шестват из обществото. Много по-голямо предизвикателство за България в момента са трите щама на грипен вирус - H1N1, H3N1 и щам B. Периодично сме изправени пред подобни предизвикателства - нека припомним ситуацията с птичия грип, със свинския грип, който коства главата на един здравен министър, при положение, че имаше открита ваксина - само защото той поръча ваксините тогава, беше хвърлен в ръцете на правосъдието и бе оправдан. Много хора обаче, забравиха, че е оправдан. Моята информация е, че той напусна България, омерзен от това, което му се случи.

- Ако всички „безотговорни българи“, които са пътували до Китай или до Италия, бъдат доброволно сложени под карантина, НОИ ще остане ли без пари за болнични?

- Това е другата истерична нотка, която се създаде. Няма такова понятие като „доброволна карантина“. Карантина означава изолация, наблюдение - това е термин известен много отдавна на хората, които работят в сферата на общественото здравеопазване. Този вирус е тест за здравните системи, тест конкретно за общественото здравеопазване. Общественото здравеопазване и организацията там през последните години бяха занемарени. В такъв момент е важно как комуникират помежду си институциите, функционирането на щабовете и адекватността на специалистите. В България има достатъчно добри епидемиолози и инфекционисти, които дават правилните решения. Друг е въпросът колко останаха на брой те, защото това са две специалности, които не са много желани по много причини. Държавата трябва да направи тези анализи в дългосрочен план.

- Личните лекари вече реагираха и казаха, че не е редно на тях да се прехвърля „горещия картоф“, т. е. те да решават кой да бъде карантиниран и кой не. Кой трябва да решава за карантините?

- Чисто медицински и професионално трябва да е ясно, че трябва да се направи не ешелониране, а определяне на кохорти, които трябва да бъдат насочени по различен начин. Хората, които пристигат - попълват анкетни карти, според които се скринират групите. Логично е, че хората, които имат симптоматика, трябва да бъдат хоспитализирани, т. е. отиват в една кохорта - към болниците, където са под наблюдение. Други, които са били в регионите, където вирусът е проблем от гледна точка на общественото здравеопазване - могат да бъдат под карантина. Но истерията, че това ще източи фондовете, че ще създаде огромен проблем - ми се струва отвличане на вниманието на обществото от други по-важни проблеми.

- Които най-вероятно не са в областта на здравеопазването?

- Със сигурност не са в областта на здравеопазването. Що се отнася до здравните мерки, наблюденията ми сочат, че те са адекватни.

- В момента в парламента се гледат промените в няколко ключови закона. Да започнем с това, което гласувахте преди дни, какво е вашето становище, защото на практика чрез промени в един закон, се променят 5 или 6?

- Задавате много сериозен въпрос, който поставя темата за логиката на законодателния процес, а той трябва да протича по следния начин: Има предложение, зад което стои Министерският съвет или определени народни представители. Това предложение трябва да подлежи на обществен дебат, на обсъждане на комисии, на обсъждане, на дебат, на спорове в пленарна зала на първо гласуване. След което текстовете се връщат на второ гласуване и се прецизират текст по текст, алинея по алинея, точка по точка. От много отдавна сме свидетели на законодателна вакханалия, на абсолютно игнориране на логиката на законодателството. Преди дни обсъждахме на първо четене промени в Закона за лечебните заведения, когато трябваше да се обсъжда философията на промените. Запитахме от парламентарната трибуна каква всъщност е философията, която трябва да обсъждаме, защото този тюрлюгювеч, казано на моя майчин език, не предполага такова обсъждане. Промени през преходните и заключителни разпоредби на цялото законодателство в областта на здравната сфера, води до обръщане на хастара наопаки на логиката на промените, които се предлагат. Много по-разумно е през всеки от тези законопроекти да се върви по предложение по нормалния ред, а не всичко наведнъж да бъде коментирано. Ние изчетохме десетки становища, които асоциации, организации, професионални групи представиха. Една част от тези становища подкрепяха част от предложенията, а другата бяха категорично против със силни аргументи, а трета част от предлаганите промени с ретроактивно действие предлагат промени, които са за законодателство от 2018 година.

- Какво променят?

- Най-парадоксално при заключителните разпоредби отново ще се промени, например бюджетът за НЗОК за 2019 година, който е приет в края на 2018 година. Конституционният съд беше на ръба да отхвърли такива промени - 17 на брой през преходните разпоредби...

- Кое налага сега да променяме бюджета за НЗОК за 2019 г.?

- Желанието да се узаконят неща, които явно и Министерството на здравеопазването е разбрало, че не са работещи. В конкретния случай - удължаване на срок за въвеждане на медицински стандарти. 5 години чакаме медицински стандарти по отделните специалности - трябва да сме наясно, че правилата за добра медицинска практика, дългоочакваните фармако-терапевтични ръководства за приложението на медикаменти, особено на скъпи медикаменти, са основните маркери, които трябва да положат основните на качественото здравеопазване. Не можем да продължаваме да говорим, че има проблем в здравната ни система, заради липса на правила и спазването им и да не въвеждаме тези правила. За мен, както и за по-голяма част от колегите ми, е нелогично отново да удължаваме срока, при положение, че от 5 години чакаме едни екипи да изработят правила за медицинска практика.

- Какъв е проблемът, защо не се въвеждат?

- Много са оправданията, включително процедури, свързани със Закона за обществените поръчки.

- Зад тях какво стои?

- Най-вероятно интереси, но трябва да сме наясно, че единна информационна система означава повече контрол и прозрачност, както и по-ефективно харчене парите на здравноосигурените български граждани. Другото е подозрение за източване на системата, както и коректно или некоректно обвинение към хората, които работят.

- Питали ли сте управляващите защо стана практика важни ключови закони да се променят чрез преходни и заключителни разпоредби на закони, които нямат нищо общо с тях или в случая на сходни закони?

- Има много такива примери. Сред най-комичните е опит отпреди 2 години през Закона за посадъчния материал да се промени текст, който касае управлението на българското Черноморие. Сега през Закона за лечебните заведения променяме Закона за приватизация и следприватизационен контрол, закона за кръвопреливането, променяме текстове за бюджета на НЗОК за 2019 година, т. е. това е нонсенс, неспазване на правилата за спазване на нормативна уредба. Отново изразявам нашето възражение за начина, по който се прави, защото, когато има хаос в главите на някои, хаосът се отразява в законодателството. То, както и другите важни сфери, в които хората чакат реформи, изисква ясна визия, ясно очертани приоритети, които да се следват, независимо кой управлява и кой е в опозиция.

- Наистина не разбирам защо се променят закони, когато няма ясна цел?

- Непрекъснатата промяна в законодателната уредба води до непредвидимост на системата и това е една от основните забележки на хората, които са принудени да прилагат тези почти ежемесечни промени. Това е сред основните забележки и на юридически сдружения, които наблюдават законодателния процес. Проблемът по-скоро е в некомпетентност, отколкото в лобизъм, макар че сигурно могат да бъдат посочени и примери за лобизъм.

- Още веднъж ще ви върна към промените в Закона за лечебните заведения. Доколко са основателни опасенията, че чрез тези промени нерегламентираните доплащания в болниците стават регламентирани?

- Темата за това какво покрива основният пакет на НЗОК и какво всъщност българският пациент трябва да доплаща, е много сериозна тема, която периодично излиза на дневен ред и то от институции, които са извън България. Например Евростат непрекъснато дава статистика, че българския пациент е най-доплащащият от джоба си, дори да е здравноосигурен - над 50% са преки доплащания, а основните доплащания са за лекарствени медицински изделия. Асоциацията на фондовете, които финансират част от дейността, излизат периодично с подобни констатации. Да, има опити в тези промени, както и в другите предлагани през Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, отново т. нар. нерегламентирани плащания да се превърнат в регламентирани. Отдавна сме казали каква е рецептата за това - конкуренция между финансиращите органи, демонополизация на НЗОК и тогава контролът ще се получава по естествен начин. Преди време имаше идеи за въвеждане „copayment“ (доплащане от пациента), при което, ако е ясно разписано, че при влизане в болница се доплащат 10%, пациентът ще контролира също колко ще струва лечението, заради платената сума.

- Какъв е основния порок на здравеопазването ни?

- Стигнали сме до извода, че България има прекрасни лекари и лошо здравеопазване. Лекарите правят възможното да се развиват, да следват най-новите технологични промени, иновативни терапии, да се квалифицират на световно ниво. Твърдя, че имаме хора, които могат да бъдат наредени в групите на водещи специалисти в много направления. И в същото време имаме ужасна здравна система. Здравеопазването всъщност е система между взаимосвързани звена, които трябва да функционират по нормален начин. За съжаление ние имаме липсващи звена- на превенция, на профилактика, на скрининг и на ранна диагностика. Не може да продължаваме да плащаме изключително скъпи терапии само защото системата не функционира правилно и пациентът е открит в късен стадии. Другото липсващо звено е онова за продължителното лечение на палиативни грижи, защото по света се смята, че не просто медицинската грижа, а и психологично-социалната подкрепа в трудни моменти са важни неща в процеса на лечението. България няма регистри за важни социално-значими болести. България от много години държи първенството по отношение на заболеваемост и смъртност. Нямаме работещ раков регистър от 2013 година, няма регистри за сърдечно-съдовите заболявания, България има смъртност от инсулт многократно по-висока от всички страни в ЕС. Няма и работещ регистър на редките болести.

Нашият гост

Нигяр Джафер е родена на 20 май 1966 г. в Цар Калоян. Била е кмет на общината. По професия е лекар - специалист по вътрешни болести и здравен мениджмънт. Депутат от ДПС в 40-то, 41-то, 42-то Народно събрание. В 44-то НС е зам.-председател на парламента. Член е на Централното оперативно бюро на ДПС.

Публикувано от Павлина Живкова

Този уебсайт използва "бисквитки"