Посланикът на Руската федерация в България Анатолий Макаров пред „Труд“: Разчитаме на София за нормализиране на отношенията Русия - ЕС

Истанбулската конвенция не ни е нужна, имаме добри закони срещу насилието

2018 г. се очертава като динамична в отношенията между България и Русия. Предстои честване на 140 г. от Освобождението на страната ни, за което на 3-ти март в София пристига руският патриарх Кирил. Отправена е покана за посещение към президента на Русия. А като председател на Европейския съвет България може да съдейства за затопляне на връзките между Москва и Брюксел, включително и за задвижване на енергийни проекти. По тези, а и други въпроси, потърсихме мнението на посланика на Русия у нас Анатолий Макаров.

- Г-н Макаров, днес Русия отбелязва Деня на дипломата. Вас лично какво Ви подтикна да се отдадете на тази професия?

- Не мога да кажа, че от малък съм искал да стана дипломат, но винаги съм имал интерес към историята и международните дела. Това любопитство се поощряваше в училище - по онова време да си в течение на международните въпроси беше модерно. Веднъж седмично всеки подготвяше разказ за събитията в страната и в света и това наистина ме увличаше. Да бъдеш дипломат по онова време, както впрочем и днес, беше престижно и уважавано. Така след казармата се озовах в Московския държавен университет за международни отношения, за което ни най-малко не съжалявам.

- Дипломацията не е ли донякъде пренебрегвана в съвременния свят, в който често държавите вземат външнополитически решения под натиск от силните на деня или пък по силата на членство в различни съюзи и организации?

- Воденето на външна политика предполага защита на националните интереси. Но всяка държава сама избира своята политика - дали това ще е борба за благополучие и процъфтяване на гражданите й при спазване на нормите на международното право, или сляпо следване на блокова дисциплина, без да се зачитат интересите на държавата и народа й. Можете да намерите много примери и за първото, и за второто. При това изобщо не искам да кажа, че международните съюзи и организации вредят. Напротив, пред дипломацията днес стоят мащабни и сложни задачи, които можем да решим само съвместно. Такива са международните кризи, конфликти, терористичната заплаха, изграждане на справедлив и устойчив световен ред. Като човек с над 40 години дипломатическа служба мога убедено да кажа, че нашата работа, макар и не винаги да се забелязва, не се води напразно, а нейните положителни резултати подобряват живота на милиони хора.

- Една от най-горещите теми в България в момента е Истанбулската конвенция, която европейските ни партньори очевидно очакват да приемем, но тя предизвика сериозно разделение, както в обществото ни, така и сред политическите сили. Русия, която също е член на Съвета на Европа, не е подписала конвенцията. Защо?

- В Русия смятаме, че нашето законодателство гарантира достатъчно защита от насилие в семейството, затова няма нужда от приемането на допълнителни правни норми. Още повече, че някои положения в конвенцията противоречат на принципния подход на Русия към защитата на традиционните ценности. Говоря и за морала, и за семейството. Затова не сме я приели.

- В отчета за първата година от мандата си президентът Румен Радев призова „да изведем българо-руските отношения от ледената епоха“. Доколко замръзнали са връзките между страните ни и очаквате ли и какво раздвижване, особено при тази заявка от държавния ни глава?

- Последните години не бяха най-лесните в отношенията между нашите страни. На практика замря политическият диалог, деградира търговско-икономическото сътрудничество. И за всички бе очевидно, че подобно положение не отговаря на интересите на страните ни и не може да продължи вечно. Започна да го осъзнава и управляващият елит в България, който видя безперспективността на конфронтацията и се старае да установи конструктивно сътрудничество. През последната година тук пристигаха депутати от Държавната дума и сенатори от Съвета на федерацията, в София бе и генералният прокурор на Русия Юрий Чайка - получи се много продуктивна визита. Заседава работната група по военно-техническо сътрудничество, срещаха се министрите на енергетиката на страните ни. Имаше контакти по църковна линия. Така че не може да се каже, че руско-българските връзки са напълно замразени, но безспорно има към какво да се стремим.

- В доклада за състоянието на националната сигурност на България Русия е посочена сред заплахите за страната ни. Възможно ли е и това да е сред причините за „ледената епоха“ в отношенията ни?

- Въпросната част от доклада нямаше как да не предизвика учудването ни. Откакто съм в България успях да посетя много градове. Провел съм и много срещи с представители на ръководството на страната ви, а също и с обикновени граждани, и никога не съм усещал никакъв страх от Русия. Не вярвам, че тези, които са гласували този доклад, наистина смятат Русия за заплаха за националната сигурност на България. По-скоро ми се струва, че тук е проработила „блоковата дисциплина“. Надявам се тази неконструктивна политика в бъдеще до отстъпи място на открития и изпълнен с доверие диалог. Ние сме готови за това, въпреки подобни неприятелски жестове.

- Премиерът Бойко Борисов се обяви за „нормализиране на отношенията“ на ЕС с Русия. Като настоящ председател на Съвета на ЕС с какво България би могла да допринесе за тази нормализация?

- Няма да крия - ние наистина разчитаме, че българското председателство на Европейския съвет ще допринесе за нормализацията на отношенията между Русия и ЕС. В същото време оставаме реалисти и не очакваме, че този процес ще е бърз, особено предвид факта, че по-голяма част от решенията не зависи само от България и се взима на ниво ЕС. Така че нямаме завишени очаквания. Важното е, че виждаме позитивната настройка на българското правителство. От своя страна ще подкрепим конкретни стъпки, ако такива бъдат предприети от България по време на „евродежурството“ й или след това.

- Очаквате ли България да използва позицията си на европредседател, за да даде тласък на съвместни с Русия проекти, основно енергийни, за които президентът Владимир Путин поиска „железобетонни гаранции“ от ЕС - например разклонение на „Турски поток“, който да премине и през нашата страна?

- Реализацията на такива големи проекти като „Турски поток“ не е директно свързана с председателството на която и да е страна от ЕС. И сега, като председател, и след това България може да постави пред Еврокомисията въпроса за продължаването на този газопровод през нейна територия, включително и с цел създаване на газов хъб във Варна. Вашата страна има пълно право на това. Но на нас са ни нужни твърди гаранции от страна на Еврокомисията, които не отстъпват по стабилност на железобетонна конструкция. И в този аспект българското правителство трябва да положи определени усилия в структурите на ЕС. Европредседателството дава уникален шанс на България да съдейства за възстановяването на пълномащабния енергодиалог Русия-ЕС, без който комплексното проучване на отделни съвместни проекти ще бъде затруднено. Строителството на „Турски поток“ върви с пълна сила и дори изпреварва графика. Русия разполага с достатъчно ресурси, за да запълни с газ не само първото разклонение на газопровода, което стига до Турция, но и второто, което е предвидено за потребителите в Югоизточна Европа. Това би бил действителен принос за диверсификация на енергийните доставки в страните от ЕС, за която толкова се говори в европейските столици. Да не говоря за икономическите изгоди за България, в случай че тръбата мине по нейна територия. Но дали Брюксел е готов този път да съдейства на България - това е въпрос към Еврокомисията.

- Вече стана ясно, че президентът Владимир Путин няма да може да посети България на 3-ти март за честванията на 140 г. от Освобождението на България. Но можем ли да очакваме по-късно през годината визити на най-високо политическо ниво – както на президент или премиер на Русия у нас, така и на български президент или премиер в Русия?

- Неведнъж съм казвал, а и моите български партньори са съгласни, че паузата в диалога на най-високо ниво между страните продължава вече твърде дълго. Да припомня, че президент на Русия за последен път бе в България през януари на далечната 2008 г. В тази връзка смятам за изключително важно да съдействам за активизация на контактите между държавните и правителствените ръководители на нашите страни. И, повярвайте ми, полагам много усилия. Смятам, че такива срещи ще се състоят още тази година. Но предвид предстоящите избори за президент на Русия на 18 март да се говори за конкретни срокове към момента не е възможно.

- Напоследък Русия често е обвинявана в намеса в избори в чужди страни. Очаквате ли намеса в предстоящия вот във Вашата страна или пък хакерски атаки?

- До момента не е представено нито едно доказателство за това Русия да се е намесвала в изборен процес където и да било. Затова не искам да се спирам на тази тема, това е чиста демагогия. Искам само да изкажа съжаление, че нашите американски партньори вече изглежда се чудят в какво да ни обвинят, използвайки абсолютно непродуктивната риторика от Студената война и бесния макартизъм. Президентските избори без преувеличение са най-важното политическо събития в Русия през тази година. И не е учудващо, че някои неприятелски към нас сили могат да бъдат изкушени да повлияят на техните резултати. Ние пък се стараем да не допуснем подобни опити и да проведем открито и честно гласуване.

- Наложените на Русия санкции на САЩ и ЕС продължават вече четвърта година. Междувременно списъците със санкционирани биват разширявани, появяват се и нови списъци. Мислите ли, че в обозримо бъдеще има вероятност санкциите да бъдат отменени? Колко време може да издържи Русия в подобна изолация?

- Провежданата от Вашингтон и Брюксел политика на подриване на икономическите и политически връзки с Русия си е техен избор. Но е време САЩ и ЕС да се замислят над това колко безсмислена е рестриктивната кампания, която не дава и няма да даде резултати. Единственият резултат са нови финансови загуби за бизнеса. Ясно е, че санкциите удариха всички - и Русия, и самите им инициатори. Но не може да става и дума за изолация на Русия. Достатъчно е да се види спектърът от международни контакти на ръководството на Русия - на ниво президент, правителство, парламент. Светът не се изчерпва със САЩ и ЕС и повечето държави са достатъчно мъдри, за да не се присъединяват към този безумен санкционен режим, който не води доникъде. А иначе ние напълно се приспособихме към санкциите. В някои отрасли те дадоха тласък за развитие на производството. Това е особено видимо в агропромишления комплекс, в който постигаме отлични показатели. По всички показатели руската икономика се е адаптирала напълно към новата ситуация. Не бива да се забравя, че американците и европейците губят повече от своите санкции, особено в перспектива.

- Откакто оглавихте посолството на Русия в София преди почти година и половина постоянно пътувате из страната ни. Какво Ви направи най-силно впечатление при тези обиколки?

- Във вашата страна се чувствам толкова уютно, колкото в никоя друга, като у дома - без преувеличение. Почти веднага, след като пристигнах в София, започнах да пътувам из България. И това беше уникален опит - да се потопиш в истинския живот на страната, да разбереш с какво се занимават и за какво мислят обикновените българи, разбира се и да почувстваш цялата красота на България. Приятно ме изненада това, че нито веднъж не съм се сблъсквал с негативно отношение към моята страна. Точно обратното - навсякъде ме приемат топло. Така че най-силно впечатление в България ми направиха хората - неравнодушни, отзивчиви, знаещи и уважаващи историята си и Русия.

 

Нашият гост

Анатолий Макаров е роден през 1951 г. На дипломатическа служба е от 1977 г. Работил е в посолството на Русия в Холандия и в постоянното представителство на Русия към ЕС, бил е и посланик в Южна Африка. Преди назначението си в България беше директор на Департамента за работа със съотечественици зад граница към руското МВнР. Поста на посланик в София пое през октомври 2016 г.

Публикувано от Ивета Стратиева

Този уебсайт използва "бисквитки"