- Акад. Марков, между Корнелия Нинова и Бойко Борисов хвърчат остри нападки и обвинения в ястреби и врабчета заради разполагането на натовски сили в Черно море. Президентът Радев уточни, че става дума за планирани военни учения и предупреди да не се заиграва с темата за сигурността. Ще го послушат ли политиците?
- Това се случва, защото сме в ожесточена предизборна кампания, с изравнени сили между двете главни политически партии. Според мен те са в патова ситуация и всеки иска да набере скорост за сметка на своя опонент. Президентът е прав, че не трябва да играем с националната си сигурност...
- Известно е, че получавате покани от партии да участвате в кандидатдепутатски листи. Тази година кой ви предложи?
- Няма да посоча име, защото ще се засегнат, но през тези 27 години съм получавал покани от различни политически партии. Аз обаче отказвам с оправданието, че ако стана един от тях, ще си загубя историческия окомер. Убеждават ме, че ще съм в гражданска квота, само че във всяка парламентарна група има партийна дисциплина и трябва да се гласува, както ти кажат, а не по съвест. Затова отказвам на всички.
- В парламента няма ли потребност от компетентни хора като вас?
- Аз съм много натоварен и съм обременен с минало. Освен това се опасявам, че мога да бъда употребен. Най-гадното нещо в живота е да те употребят дори за кауза, за която си заслужава. Смятам, че съм по-полезен, като изразявам свободно мнението си като учен. Автоцензурата е най-страшната. Забелязвам много интелигентни хора как като влязат в политиката, си налагат автоцензура. Приказката - никога не е късно да станеш за резил, е вярна.
- Включването в листите на нови имена - журналисти, артисти, политолози, ще бъде ли от полза за законодателния орган?
- Надявам се поне да се подобри политическата култура на общуване и да няма обвинения в ястреби, гълъби и врабчета. На някои хора им липсват първите седем години. Не само че нямат политическа култура, ами нямат никаква култура, невъзпитани са. Познавам много интелектуалци, които минаха по върховете на властта, интересно ми е да ги наблюдавам отстрани. И ги предупреждавам - аз не съм от вас. Така се чувствам по-свободен.
- Какво става на тези избори? Синият „кинжал“ Евгени Михайлов отива в ДОСТ, атакисти в - ДПС...?
- Това е политическо хамелеонство. Цар Фердинанд обичал да драска по писмата си и често пишел: „Престанете с тази байганьовщина!“ Това е безогледна гонка на властта. Ако не те сложат на избираемо място, сменяш партията. По този начин политиците олекват. Трябва да има политически и морални принципи. А не на всяка цена да бъдеш в Народното събрание. Да си депутат не е професия и не означава да се пенсионираш там. За съжаление те се пристрастяват. Както аз съм пристрастен към съседната на парламента сграда, тази на БАН. Не искам да се местя и на шега казвам, че заобикалям служебния вход на парламента да не би хората да ме вземат за депутат.
- Според вас ще може ли да се направи правителство след изборите при сегашния паритет между БСП и ГЕРБ?
- Чудя се на заклинанията на ГЕРБ и на БСП, че не може да има голяма коалиция като в Германия. Специализирал съм там като млад историк и знам как християндемократи и социалдемократи не можеха да се понасят и никога не са предполагали, че ще направят голяма коалиция. Така че и тук е възможно. Защо Корнелия Нинова или Бойко Борисов да е министър-председател? Защо да не бъде трети човек? Защо да не могат да преглътнат голямото си его? Те не са по-големи от България. Нали само за Левски говорим. Да преглътнат егото си и да направят голяма коалиция, а не избори до дупка, както казва мой съименник, с когото често ме бъркат по телефона.
- Предстоящият 3 март и неизбежната тема за националната държава ще приземят ли кандидатите за власт, или и тази дата ще бъде употребена политически?
- С връщането на Трети март като национален празник след 1989 г. не спират споровете. Злоупотребява се, като се опитват да насаждат изкуствено деление на русофили срещу русофоби, и обратното. Трети март е бележита историческа дата в нашата история, защото се възстановява българската държава, и то след пет века отсъствие на европейската политическа карта. Друг е въпросът какви са били стремежите на руския империализъм към Цариград и към протоците на т.нар. топли морета. До известна степен те са съвпадали с интересите на нашето освободително движение. Левски едва ли си е въобразявал, че сами ще преборим с черешови топчета и пушки кремаклийки тази империя, която се разпростира от Европа до Близкия изток и Северна Африка. Според Левски трябва да започнем наша борба, да вдигнем въстание, да се стигне до източна криза, за да се постави на дневен ред българският въпрос, както стана с руско-турската, девета поредна война, която за нас е освободителна. България не е осъществила своя Санстефански идеал, но никой народ на Балканите не се е освободил целокупно наведнъж - нито сърби, нито гърци и румънци.
- Защо толкова години продължава спорът - Русия наша освободителка ли е, или е преследвала само имперските си интереси?
- След освобождението всички българи естествено са русофили. До 1885 г., когато се оказва, че руският император е против Съединението, защото това било нарушаване на Берлинския договор, който беше наложен на Русия. Оттогава се появява разделение в българското общество. По-голямата част от българите продължават да бъдат признателни. Други, начело със Стефан Стамболов, казват - ние имаме собствени национални интереси и няма как те да бъдат подчинени на руската великодържавна политика. Всяка велика държава има великодържавна политика независимо от идеологията. Царска Русия, Третият райх, Съветският съюз, САЩ днес си имат великодържавна политика, която, ако се наложи, ще е в ущърб на политиката на по-малките държави.
- Сред историците има ли единомислие по отношение на 3 март?
- 45 години русофилството беше превърнато в досадно съветофилство и всекидневно това беше политика на БКП. Тодор Живков през 1970 г. в Кремъл при отбелязване на 100-годишнината от рождението на Ленин, казва: „Който не обича Съветския съюз, той не обича България.“ Да, де, но много българи не обичаха СССР. След 1989 г. някои решиха, че като се появи новият голям брат в нашия политически живот, трябва махалото да се люшне в другата посока. И дори започнаха да държат речи на 3 март за некадърните руски генерали, за лошо обучената руска армия, за завоевателните стремежи на руския империализъм. Разбира се, руският империализъм не е дошъл тук да ни освобождава за черните ни очи. В манифеста е казано, че трябва да бъдат освободени страдащите православни и съплеменни братя. Иначе от решенията на императора е ясно, че Русия трябва да излезе на топлите морета. Стремежът е през Балканите и през Кавказ. Те искат голяма славянска държава, която да бъде зависима от една великодържавна политика. Точно поради това западните сили са против голяма славянска държава.
- Неотдавна казахте, че чужди фондации дават пари, за да се разрушават митовете в историята, да се посяга върху наши национални герои. Какво имате предвид?
- Още през 90-те години се появиха редица чужди фондации, най-голяма е частната „Отворено общество“, сега е държавната „Америка за България“, която отчете официално, че тук е наляла 400 млн. щатски долара. Сорос е налял поне 600 млн. лв. Тези фондации имат експерти във всички министерства - икономика, политика, култура, наука... И понеже става дума за история, те искат да заместят събитийната с т.нар. всекидневна история, под предлог че трябва да се помиряваме със съседните народи. Миналата година заради „съжителството“ в османската империя изгоря министър на образованието. Казват ни - не са важни въстания, революции, кланета, Ботев, Левски и т.н. Има всекидневно общуване. Българите правят козунак и отиват в турската махала да черпят. На Байрама турците с баклава отиват при българите. Възможно е да е имало такова съжителство, но имало е и баташко клане. А те казват - забравете го... За националните герои пък призоваха - да ги очовечим.
- По какъв начин?
- Примерно питат защо издигате Левски като национална икона? Той е обикновен човек като нас. Пишете за жените на Левски... Само че Левски не е обикновен човек. Ботев за Австро-Унгария е терорист, защото превзема пътнически кораб с оръжие, но за нас е национален герой. Някои млади колеги работят в тази посока, защото със заплата от 500 лв. не се живее. Тъжно е... Тези фондации искат да изградят европейска идентичност за сметка на национална. А ние първо сме българи, после сме европейци.
- Накъде след краха на неолибералната демокрация?
- Привърженик съм на умерения консерватизъм. Това означава да има приемственост в управлението и да се разбере, че не е възможно да бъдат заличени националните държави. Нациите имат дълбоки исторически корени, които не могат да бъдат изтръгнати в интерес на корпоративния капитал.
Нашият гост:
Георги Марков е роден в Пловдив през 1946 г. Завършва история в Софийския университет. Специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ. Професор, доктор на историческите науки, академик от 2008 г.
От 1993 до началото на 2012 г. е директор на Института по история при БАН.
Автор на близо 20 книги и учебници, специалист по нова история, международните отношения и войните в края на ХІХ и началото на ХХ век.
Автор е на десетки студии и на монографиите “България в Балканските войни 1912-1913 г.”, “България - ключът към Голямата война 1914-1916 г.”, “Камбаните бият сами”, “Парола Сабя” и др.