Кой да слуша познавачите, щом клептократуните са настървени за плячкосване
Каква е диагнозата на съвременния свят? Ще ни бъде ли като човечество и изгубихме ли връзка с основните човешки добродетели. И също – къде е тук мястото на България и предотвратима ли е новата студена война? За всичко това разговаряме с топексперта Христо Смоленов.
- Г-н Смоленов, напоследък като че ли светът се е побъркал. Накъде върви човечеството?
- Светът се задъхва от корпоративна алчност и преразход на стратегически ресурси. Това води до конфликти и пренапрежение на системите за сигурност на регионално и глобално ниво. Възникват нови предизвикателства и нови заплахи. Някои от тях са абсурдни – дотолкова, че късно осъзнаваме колко опасни са те в контекста на повсеместното „изперкване“ на човечеството. Поне на онази негова част, която се родее с корпоративното маймунство, намерило в либералния глобализъм терен за самодоволна изява. На този терен се вихри всемирно лицемерие, сравнимо по мащабите си със всемирния Потоп. Наричат го за благозвучие „политическа коректност“, но това си е чисто и просто ограничаване на свободата на словото. И не само на словото, а и на свободомислието – лимитиране на истината, която е духовният гръбнак на хуманизма.
- Но, въпреки всичко, все пак има християнски ценности. Много често ни ги дават за пример…
- Развихрянето на пазарния тоталитаризъм ерозира устоите на християнската цивилизация. Може би затова един велик хуманист – папа Йоан-Павел Втори – твърдеше, че агресивният либерализъм ще се окаже по-опасен за човечеството дори от комунизма. Възможно ли е именно заради тази критична позиция на папата да са му спретнали и опита за покушение? Не изключвам тази възможност – нашумелият през 80-те години на миналия век атентат да е извършен от сили на глобалната клептокрация… Това е властта на големите крадци, които в края на студената война планираха да плячкосат света, объркан от тъпо идеологическо противопоставяне. И го направиха с обединените усилия на мафиите от двете страни на желязната завеса. Така за пореден път доказаха, че най-организирана част в едно псевдодемократично (клептократично) общество е международно организираната престъпност.
- Смятате ли, че вече сме в епохата на новата студена война?
- Има ли още наивници, които да оспорват тази тъжна истина с телешки възторг от сбъркания преход? Мисля, че телешкият възторг беше охладен във фризерите на големите финансови кланници. Как е възможно само три десетилетия след края на първата студена война светът пак да се самозаблуждава за движещите сили на една нова световна конфронтация? Явно в психологическия „хабитат“ на корпоративното маймунство цари първичен култ към лъжата. Призракът на Гьобелс пак потрива ръце: рецептите му как да се манипулира обществото са в масова употреба. Една лъжа, повторена хиляда пъти, се възприема като истина – какво да кажем за милионни повторения на лъжи, от които произтича смъртта на стотици хиляди, даже милиони хора… И още един принцип за контрол над масовото съзнание (и подсъзнание) принадлежи на Гьобелс. Той гласи, че който ви забавлява, той ви управлява!
- Каква е тук ролята на медиите?
- Какво да кажем за медии, които са приели да бъдат психо-икономически средства за масово поразяване, в интерес на властта на големите крадци. За тях лъжата има много по-висок коефициент на „полезно“ действие. Затова, наред с другите формати на затъпяващо забавление, лъжата играе водеща роля в текущото маймунизиране на човечеството. Дарвин би се обърнал в гроба, ако можеше да разбере каква злоупотреба с еволюционната му теория върши съвременната политическа класа. Колкото и фарсово да изглежда, маймунизацията на човешкия свят има конкретни, далеч отиващи цели. Те са свързани с утопията за контрол над света от един единствен команден център. Тя е основа на идеологията, която се афишира като либерален глобализъм. Обаче тази амбиция за повсеместен контрол се сблъсква с кибернетичния закон за необходимото разнообразие.
- Какво представлява този закон?
- Според този закон е невъзможно една сложна среда да бъде командвана от единствен център. Освен ако той не е по-сложно изграден от самата контролирана среда. Представете си какво значи това с оглед дори само на икономическите процеси – да не говорим за по-висши прояви на човешката цивилизация. Ето защо изкушение да се „опростачи“ средата има своето властово обяснение и запалени фенове сред висшите клептократуни. Маймунизирането на човечеството е начин да се извърши тази обратна еволюция. Да се сведе до минимум ефекта на цивилизацията в общата сложност на съвременния свят. Той да се опрости така, че само технологиите да създават предсказуеми усложнения, които на свой ред да се отстраняват пак по технологичен път. Докато хората да се „друсат“ както лемурите в Мадагаскар – по-кротко или бурно, в зависимост от характера на дрогата. А наркодалаверата да се вихри от Афганистан през Близкия изток до двата бряга на Атлантическия океан. „Идилия“ за клептократите и техните високопоДставени лица в коридорите на властта.
- Дайте примери с конкретни имена?
- Лидерите съгрешават пред истината без да им мигне окото. После се извиняват – както в случая с лъжата на Тони Блеър относно оръжията за масово поразяване в Ирак. Само че премиерът Блеър е имал имунитет, по силата на който не подлежи на съдебно преследване – нищо, че лъжата му има ефекта на престъпление срещу човечеството. И не на последно място – престъпление срещу неговите сънародници и останалите европейци: те станаха мишени на засилен и религиозно мотивиран терор. Войната в Залива масовизира и насочи ислямския тероризъм към Европа, отваряйки портите на ада, както се беше изразил един известен познавач на Близкия изток. Ама кой да слуша познавачите, щом клептократуните са настървени за плячкосване. Собствените им народи стават заложници, а други страни и народи стават жертва на стари колонизаторски рефлекси. Но днес не е политически коректно да се говори за колониализъм – затова по-широко разпространение доби заместващият термин либерален глобализъм. Това ще рече: свят с общ пазар, но без национални граници. В този дух, според „Уикилийкс“ се беше впуснала да говори в частна платена реч Хилари Клинтън. Но това изявление е само върхът на айсберга, който включва и дейността на „Отворено общество“, и така наречената „Арабска пролет“. Тя отприщи към Европа миграционно цунами. Дали това не беше преднамерена диверсия срещу стария континент с неговата християнската цивилизация?
- Защо либералният глобализъм се стреми да обезсили и ерозира националните държави?
- Защото е по-лесно да се присвоят активите им в насипно състояние. Дестабилизирането на Европа може да има икономически подтекст и конкурентен замисъл, но целта също така е и духовно обезличаване на народите от Европейския съюз. Християнската цивилизация по принцип пречи на този психо-икономически заговор. Затова пазарният фундаментализъм се стреми да ерозира нейната духовна традиция. Опитва се да ограничи не само суверенитета на националните държави, а и влиянието на ценности, които противоречат на лозунга „Алчността е добродетел!“ Отива се и по-нататък в посегателствата срещу естественото състояние на неща, които са насъщни за нормалното развитие на човешките общности. В ожесточена битка за ресурси естественият стремеж на всеки народ да запази страната си от външни посегателства се сблъсква с интереса на клептокрацията и контролираните от нея международни мафии. Организираната престъпност играе роля за дестабилизацията на големи региони, които рано или късно стават театър на военни действия. Така стана и на Балканите, и в Кавказ, и в Близкия изток.
- Къде е днес България в тази ситуация?
- България е стратегически център на равновесие сред тези огнища на напрежение. За страната ни е приоритет и призвание да работи за системна деескалация на конфликтите. Това е смисъл на усилията ни по оста Европейски съюз – Западни Балкани, както и по линия на необходимото сътрудничество между ЕС и Република Турция. Сигнали за деескалация на напреженията трябва да изпращаме във всички посоки. Държавата ни може с успех да бъде фактор на мира дори в условията на Втората студена война, която за съжаление набира скорост чрез агонията на либералния глобализъм. Всяко друго поведение на България на международната сцена би било недалновидно и дори вредно за страната. Ние сме древен и мъдър народ – не ни приляга да се натягаме, да тичаме пред вятъра, за да се харесаме на поредните силни на деня. Баща ми – вечна му памет – беше трето поколение офицер на тази страна. Той обичаше да казва, че винаги има по-силен и от най-силния. Така че нека не градим отношенията си върху моментни съотношения на силите – има човешки ценности и народно достойнство, което всеки фактор в политиката би следвало да уважава. Системата на тези ценности има силата да опазва духа и душевността на българите. Тя е живото единство на здравомислие и свободомислие, еднакво необходими за оцеляването и на нацията, и на цивилизацията.
- Да, но това не се случва толкова често!
- Ще ви дам пример, че се случва. Пролича в реакцията на българската общественост срещу т.нар. Истанбулска конвенция. Там пак ставаше дума за дефицит на истина при изработването на документа, спуснат за ратифициране сякаш от окупационни сили... И българският народ показа, че е способен на съпротива срещу самозабравилия се либерален глобализъм. Огромното мнозинство от гражданите на България зае ясна позиция в защита на природните устои и на семейните ценности при отглеждането на децата. Доказа отговорното си отношение и към младите поколения, и към здравите национално-консервативнини традиции. На висота бе и реакцията на Българската православна църква – тя се намеси решително, както при спасяването на българските евреи през Втората световна война. И другите традиционни вероизповедания заеха принципна позиция по въпроса. Така бе удържана първата победа в една всеобхватна битка, залог в която е самата цивилизация.
- На какво тогава се дължи своеобразният фанатизъм на определени среди, не само в случая с Истанбулската конвенция?
- Трябва да си обясним фанатизма, с който се пропагандира този либерално-глобалистичен модел. Дали той се дължи само на щедрото и дори неприлично богато финансиране? Защо активистите му проявяват радикален хъс като талибани, за които традиционната национална култура е отживелица – нещо повече, враждебна среда? Те сякаш са от друг биологичен (или по-скоро идеологичен) вид. Уж обичат човечеството, а пък мразят собствения си народ. Държат се като жреци на култ, основан върху „чистата“ динамика на парите. Разсъжденията им за свобода стигат главно до пазарната либерализация. А човешкото измерение на свободата се резюмира с фразата, че искат всичко и го искат сега. Лично на мен това ми изглежда гротескно. Не ги съдя, но ми се струва, че са жертви на манипулация. Но в тяхната интелигентност е надеждата, че няма винаги да останат на това ниво. Че усещат фалша и лицемерието, дори и да не реагират на мига. Очаквам промени…
- Докъде може да стигне криворазбраната глобализация, г-н Смоленов?
- В една статия за вестник „Труд“ задавах въпроси: докъде стига криворазбраната глобализация. Къде минава границата на национално обезличаване, след която започва цивилизационно самоубийство на народите? Има ли в самата Европа сили, които я принасят в жертва на радикалния псевдолиберализъм? И каква роля в това жертвоприношение изпълнява транснационалното задкулисие на парите и властта? Има опасност либералната стратегията „мулти-култи“ да се изроди в култова война. Такава война вече се води в Близкия изток – регионална, но с чудовищен потенциал за глобализация. Има тенденции към обща криза на либералния глобализъм, който не може да продължи без голяма военна авантюра. Агонията му завихря и новата студена война, с методи от арсенала на култовите войни. Ето как „мулти-култи“ стратегиите имат всъщност обратен ефект – мобилизират страните за конфликти и конфронтация, вместо да допринасят за сближаването на хора.
Нашият гост
Христо Смоленов е експерт по антитероризъм. Инициатор е за създаването на “Екогласност” и на Русенския комитет през 1988 година. Бил е парламентарен секретар на Министерството на отбраната през 1995-1997 г. и народен представител в 38-ото Народно събрание. Специалист е по логика и евристика. Доцент, доктор в Института по металознание, съоръжения и технологии към БАН. Завършил е Московски държавен университет “Ломоносов”. През 1991 г. е стипендиант на фондация “Александър фон Хумболт” в Германия, а преди това гост-професор в Университета на Монреал (Канада) и в Католическия университет на Америка във Вашингтон. Бил е треньор по карате на първите групи за борба с тероризма.