Ние определяме дали технологиите ще ни променят, или ние ще ги използваме да променим света
В дигиталното общество, в което инстаграм е по-важно от всичко, е интересно как науката гледа на света. Какво е бъдещото, какво да очакваме и какво трябва да ни плаши. В края на седмицата Златогор Минчев ще представи своя научен труд „Устойчивост на бъдещото дигитално общество в информационната ера“ - Future Digital Society Resilience in the Informational Age. Но това е научен труд с много понятия, непознати дори и за просветени. Затова се опитваме да опростим нещата. Опитваме се.
- В заключението на вашата книга казвате, че „технологичния напредък ограничава човешкото въображение“. Много интересна парадигма. Като човек, който се занимава професионално с технологиите като политика, как бихте обяснили това?
- Ще започна от там, че през осемдесетте години на миналия век, един много голям френски философ, културен теоретик и социолог - Жан Бодрияр, който в своята теория за симулакрума, говори в следния контекст: „Не всички обекти в обективната реалност могат да влязат в нашето въображение, което е доста по-богато.“ Когато обаче говорим за технологичното ограничение, което беше в основата на вашия въпрос, проблемът е следният: Постоянното рамкиране на мисленето и използването на определен вид приложения, блокира въображението. На времето Платон пише за един такъв експеримент, в който хората, които живеят в една пещера, смятат, че това е целият свят. Днешната младеж, която е сред основните потребители на високите технологии, по същия начин смятат, че това, което вижда във виртуалното пространство, съставя целия свят. Не защото нямат възможност за друго възприятие, а защото са прекалено уморени от когнитивното претоварване, което съвременните устройства осигуряват. В днешно време социалните мрежи буквално „издърпват“ потребителите, къде с изкуствени ботове, къде с реални потребители и ограничават тяхното време да общуват реално. Затова и се ограничава въображението на бъдещите потребители, тъй като времето, което имат за реагиране е твърде малко.
- Съвременните технологии сякаш отвориха света за нас, но имам усещането, че ни превръщат в роби. Инстаграм, Фейсбук, всякакви нови социални мрежи, карат милиарди хора да бъдат дисциплинирани в поведението си – всеки ден да декларират чрез снимки къде са били, какво са правили. Те дори не могат да се насладят на гледката, само защото са длъжни да пуснат снимка в социалните мрежи. Ставаме ли роби?
- Тази система, този свят, който е създаден като паралелна реалност на нашия обективен свят, те издърпва по един своеобразен начин и те принуждава да бъдеш активен главно в новата дигитална реалност. Понеже поставихте въпроса, в момента сме в началото на постинформационната ера, в която чрез мобилното смарт устройство, което има камери и множество други сензори, постоянно трябва да документираме и споделяме и това което правим или наблюдаваме, като задължителен елемент от нашия лайфстайл, което вече е проблем. Хората или се сърдят, че не си активен, или си мислят, че нещо се е случило с теб. Разбира се има решение и на този проблем. Технологичен. Вероятно ще бъде написана програма, която да отговаря от наше име на някакви основни въпроси „Как си?“, или да изпраща поредица от снимки, локации и други активности, които са предварително заредени.
- Преди време в „Труд“ пуснахме статия на тема „Призраци от фейсгроба“ - как можем да общуваме в социалните мрежи, след края си. Абсурдна ситуация.
- Абсурдна е. И ще става все по-неразбираема за нас, защото проблемите, които се раждат покрай технологичните промени са непознати за нас. Ние организирахме една група от млади хора, които трябваше да изпитат технологии за виртуална реалност от обществото на бъдещето. Там участва и сина на един мой колега. Дадохме му да тества всички най-модерни джаджи, като в тях се включваше всичко до сложна система с добавена реалност. Изводът е, че това, което за нас е чудо на технологиите, за новото „Алфа“ поколение е скучно.
- „Алфа“ поколение? Дефинирайте го, моля!
- Алфа поколението са децата родени след 2010-а.
- Какво му е „Алфа“ на поколението?
- За него се казва, че там са лидерите на бъдещето, които ще решат проблемите, които ние „Игрек“ поколението и следващото след нас „Зет“ не можем да решим. Алфите са родени с тези технологии, които на нас ни създават разсейване. Ето какво наблюдавах на живо. Отегчават се бързо от нещо, което за нас не е трудно да възприемем. За нас новите технологии са любопитни, нови, революционни и само малцина имат волята да ги изучават и възприемат, а още по-малко, които да ги съпреживеят като част от себе си. За „Алфа“ поколението същите тези технологии са част от средата, а не достижение.
- Къде виждате проблема?
- Прекаленото акселериране на това ново поколение ще доведе и до преждевременното остаряване на нашето поколение. Просто започваш да се отегчаваш в тази нова хиперреалност, за която Бодрияр говори и съответно тези технологични ограничения ти пречат да създаваш принципно нови решения, които да са интересни. Навремето Жул Верн представя в своите романи неща, които ги е нямало във времето, в което е живял, а сега новите фантазии се ограничават до нови технологични решения. В епилога на книгата, която ще представя тази седмица, пиша за постинформационно общество в квантовия смисъл, където комуникациите ще са в едно друго ниво. Но имайте предвид, че няма да говорим за нов тип общество, в което няма да има технологии. Технологиите принципно ограничават кръгозора на фантазиите на човека. Тази година в Кан представиха един филм по сценария на „Седемтте самурая“, в който тезата беше, че през двайсет и втори век роботите ще възкресят човека, защото ще достигнат предела на своята креативност, именно защото дискретните системи не могат да еволюират така, както непрекъснатите, за каквито се възприемаме ние..., или пък по-коректно описани като квантови системи.
- Моля да обясним квантовото. Звучи непознато, а непознатото е плашещо.
- Квантовата система е начин за представяне на нашите абстракции. Какво има отвъд – това не знаем. Теорията на Айнщайн коментира нещата по много различен начин за нас, а именно, че според нашата гледна точка вълната и частицата могат да бъдат разгледани по много различен начин. Тук възниква един много голям въпрос, който аз в книгата съм базирал на темата на философията на Руми (Мевляна Джалал ад-Дин Мухаммад Руми. Най-важното произведение на Руми е „Маснави-е Манави“ („Духовни стихове“) – шесттомна поема, разглеждана от мнозина като втора по важност след Корана, б.р.), който казва, че ако не гледаш в миналото, можеш да виждаш в бъдещето. По негово време не е имало компютри, които да решават задачите и хората сами са избирали пътя си, само със способностите, които са дадени по рождение. Тук вече идва сложната комбинация, за която говорим, квантовата комуникация ще позволи да минем на друго ниво. Коренно различно ниво на абстракция. Ние ще можем да виждаме повече неща, отколкото днешните сетива на хората виждат и усещат. Ще можем да общуваме с предмети и материи, с които към днешна дата не можем да общуваме.
- Какви ще са последиците, прагматично питам?
- Това ще породи редица заплахи.
- Хайде да преведем тази сложна материя на човешки език. С пример, например. Квантова комуникация?
- Телепатията, например. Тя е един добър пример за квантова комуникация, само че управляема комуникация. Но за съжаление ще добавя, със съучастието на машините. Квантовите технологии ще ни позволят да общуваме с неживата материя. Нежива от наша гледна точка. Цялата ни обкръжаваща реалност може да комуникира с нас, но ние не го осъзнаваме поради простата причина, че ние като модерни същества сме изгубили тази способност.
- Извинявайте, но оттук нататък всеки мой последващ въпрос ще бъде „Дайте пример!“. Даже не е въпрос. Дайте пример, моля!
- Например можем да общуваме с растенията. Ние ги възприемаме като обект, елемент от нашия биотоп (Биотоп е неживата част от природата на дадено място и заедно с живата част (биоценоза) образува екосистема, б. р.), а те са доста интелигентни и на пределно високи честоти могат да комуникират. Квантовите комуникации са всъщност много високочестотни комуникации и нищо повече.
- Как се постига квантова комуникация?
- Ами тя и към днешна дата е дарба за нас, но ние не можем да го възприемем и затова създаваме изкуствени решения, например с оптични свързаност. Квантовата комуникация е телепатия, която обаче може би ще бъде възродена на ниво „машина-човек“ след 2050-а. Вярвайки, че можем да използваме технологията като инструмент, ще можем по-лесно да се качим на едно друго ниво на абстракция. В това отношение от Световния форум в Давос много добре го казват. Технологиите не само няма да ни попречат в нивото на еволюция на мисленето, а ще ни променят, и ще ни позволят да видим нови нива на хиперреалността, за която Бодрияр говори още през осемдесетте години на миналия век. Едва ли той е първият, който говори по тази тема, но неговите теории са в основата на един знаков за края на миналия век филм – „Матрицата“.
- В „Матрицата“ има пророчица, която вижда всичко – напред и назад. Веднага се ражда въпросът: Ванга квантов феномен ли е, или притежава божи дар. Притежавала.
- Разбирам контекста и той е основателен. Големият въпрос, на който учените не могат да отговорят в момента, е за божествената частица, която беше открита в Церн. Как се създава от неживата материя жива материя. На вашия въпрос за Ванга отговорът е очевиден – божи дар. Въпреки твърденията на Ювал Харари, че ние ще бъдем боговете на бъдещето, няма никаква, ама никаква идея как ще създаваме живот от нищото. Осъзнатата квантова комуникация е сложна задача, защото само просветени хора сред народите на Индия и Китай могат да я постигнат към днешна дата, чрез специалните си практики за медитация. Чрез технологиите в днешно време се опитваме да отключим обективни възможности на същността си, за които нямаме ключ, защото сме изгубили способността си.
- Според познатите ни теории за времето на Айнщайн и Минковски, може би и на други учени-философи, всичко може би се е случило и напред и назад. За мен това си е чиста философия, защото ако е вярна, всичко губи смисъл. Възможно ли е квантовата реалност да е точно този психологически ад? Възможно ли е времето да се изкривява, променя?
- Ние се занимаваме с такива анализи с научен привкус. Ако приемем, че теорията на Кондратиев за цикличността на социалните системи (Николай Кондратиев, руски учен, създадел на теорията за дълготрайните икономически цикли, известни като „цикли на Кондратиев“ или „дълги вълни на Кондратиев“, б. р.), разместването на времето би бил проблем в последователността. Ние сме разделили на четири фази бъдещето и се опитваме да минаваме от едната в другата фаза и това е проблем. Въпросът, който поставяте вие за относителността, за която говори Айнщайн, за това дали гледаме или не гледаме към обективната реалност определя къде се намираме е в основата на това какъв е нашия път. Най-важното, което казва Айнщайн е, че ние определяме накъде гледаме и това е пътят. Това съществува и в различните религии. В различните религиозни учения се нарича по различен начин, но значението е едно и също – съдба, участ. Ако се върнем към технологиите, то те ни дават възможност. Ако ги обвържем с философията и вярванията, то ние решаваме дали да се обърнем към един път или друг, за да бъде това съдбата ни. Ние определяме дали технологиите ще ни променят или ние ще ги използваме да променим света.
- Понеже наближава Коледа. Простете за антихристкия въпрос, но как науката обяснява възкресението на Христос?
- Не знам. Като човек, който работи в сферата на компютърните науки и математиката, смятам, че част от нашето обективно съществуване може да бъде запазено в някаква вид дигитална памет или квантова памет. Защо е важна квантовата комуникация? Защото днешното дигитално общество е базирано на двоична система за представяне. „Дигит“ по своята същност буквално означава „пръст“, тоест не може да достигне представяне с точност повече от двайсет. При квантовите машини броят е практически неограничен и математиката е друга. По темата за възкресението, най-логичните примери са холограмата и спомените. Нивото на нашата цивилизация на нивото на конгнитивни процеси в човешкия мозък не е достигнало до нивото на холограми, без помощта на технологиите. Възкресението е един вид начин на трансформиране на физическото към абстрактното. Все още божествената частица не е позната на нас хората, като нещо, което може да бъде управлявано.
Нашият гост
Доц. д-р Златогор Минчев е роден в Бургас. Има докторат по кибернетика и роботика от БАН, където е доцент по автоматика и управление. От 2005 г. работи в сферата на сигурността в редица проекти, финансирани от правителството, ЕС, НАТО, САЩ и неправителствения сектор. От 2007 г. ръководи академичен изследователски център в сферата на приложното използване на моделирането, симулациите и операционния анализ за целите на гражданско-военната сигурност. Водещ експерт в сферата на киберсигурността, признат в ЕС и НАТО.