Нашата цел е да събудим паметта на основите, да съживим знанията
Преди един месец бе учреден Национален инициативен комитет за възстановяването на Голямата базилика в Плиска. Разговаряме с експерта и изследовател Христо Смоленов за тайните и загадките на древната българска цивилизация. Както и за космическите измерения на градежите в Плиска и Велики Преслав. Г-н Смоленов споделя и данни за мистериозното начало на първата европейска цивилизация, дала на света най-древното обработено злато, най-старите каменни зидове и крепости, и първата протописменост. В златните, медни или керамични артефакти от тази възхитителна култура е закодирано забравено в наши дни познание, казва нашият гост.
- Г-н Смоленов, точно преди месец вестник „Труд“ отрази с подобаващо внимание създаването на Националния инициативен комитет за възстановяване на Голямата базилика в Плиска. Какво се случва оттогава по ваша линия?
- Бързо измина този месец, може би защото е лято и е сезон за отдих. Лично аз не съм почивал, пътувах много и проведох срещи със забележителни хора. Имах шанс да заработим съвместно с професор Казимир Попконстантинов - археолог от световна величина, откривател на мощите на Йоан Кръстител. Той се включи в Националния инициативен комитет и с него задвижихме на пълни обороти изследователски процес по разкриване на загадките на Голямата базилика. Навремето той е работил в Плиска над Двореца и над Голямата базилика. За нас е чест, че такъв изследовател споделя свои виждания в подкрепа на нашите усилия.
- Спомням си, че по телевизионния канал „Нешънъл Джеографик“ имаше филм за откритието на професор Константинов на остров Свети Иван до Созопол - реликвариума с мощите на Йоан Предтеча. Също помня, че по тази телевизия видяхме и филми за вашите изследвания на най-древното обработено злато - шедьоврите от Варненския некропол. Ще дойде ли най-после време светът да обърне поглед към цивилизационните приноси на нашия народ? Защото досега някак си ги подминават - или на мен само така ми се струва?
- Високо интелигентните хора по света знаят и признават приносите на древната ни цивилизация. За съжаление такива хора не се срещат често - преобладава масовата посредственост, самодоволно преживяща стара банална информация, към която рядко се добавя нещо ново и нетривиално. Сякаш някаква имперска цензура пази стария световен ред в умовете на народонаселението. В доминиращите представи липсва свежест, липсват големите иновации - вместо тях ни се сервира атрактивно дребнотемие. За да настъпи прелом, са ни необходими дързост и ново самочувствие. Нужна е и системна подкрепа от страна на държавата, на чийто авторитет са посветени нашите усилия. И още нещо - време е за повече самоуважение! Когато започнем да се ценим самите ние - ще ни ценят подобаващо и другите. Чуждопоклонството, което вменяват на широката общественост, всъщност пречи на творческата реализация. Като че ли са отучили хората да се възхищават на собствените си велики дела в миналото - а оттам и за в бъдеще… Време е да си върнем способността да се възхищаваме на България!
- Аргументи за това ли ще търсите в мисията си на архео-детектив?
- Добре сте разбрали основния замисъл. Но бързам да заявя - аргументите вече са намерени! Част от тях са потвърдени - имат ясна и недвусмислена стойност като доказателства. От години проучвам паметта на основите на сакралните градежи в Плиска и Велики Преслав. Убедил съм се, че макар да изглеждат парадоксални и дори немислими на пръв поглед, изводите от тези проучвания са верни. Сензационното в тях надминава „границите на допустимост“, натрапени от баналните версии за древността на човечеството. Нашата българска цивилизация е играла много по-важна роля в тази необикновена, но истинска древност. И ние можем да се убедим в това, стига да мислим логично със собствените си глави. Достатъчно е да отхвърлим предубежденията, насаждани с цел да комплексират народа ни. В този смисъл, ние водим борба за цивилизационен суверенитет, както вече споделих в предишното си интервю пред „Труд“.
- В това интервю стана дума за космичната мяра, която откривате в градежите на Плиска и Велики Преслав. Трудно е дори да си представим, че преди повече от 1000 години такова нещо е могло да се случи. Нали това не е само фигуративно казано?
- Съвсем сериозно го твърдя и мога да го докажа! Нищо, че е трудно дори да си го представим… Един знаменит физик - професор Ландау - казваше, че човек може да разбере и такива неща, каквито даже не може да си представи. А в случая трудното възприемане на парадоксалните истини за градежите в Плиска се дължи главно на нихилистична инерция. Тя е удобно прикритие за комплекси, на които са се поддали проповедниците на националния нихилизъм. Но и те могат да бъдат излекувани със здрав разум и повече свободомислие. В градежите на старопрестолна Плиска откриваме система от забележителни пропорции. В планировката на първата българска столица отсам Дунава се откроява уникален стандарт равен на една милионна част от земния екваториален диаметър. Знае се, че диаметърът на Земята по Екватора е приблизително 12 756,27 километра, а съответната земна обиколка е 40 075 км. Изчислете сами на колко се равнява една милионна част от тези величини. Естествена реакция на здравомислещия читател е да се запита как е възможно тези размери да са били известни на нашите прадеди преди повече от хиляда години. Изглежда немислимо - направо невъобразимо - такава мяра да е вложена в градеж на храмове и дворци през ранното средновековие. И то от народ, за който враговете му твърдят, че бил възникнал в степите на Средна Азия, бил - видите ли - варварски и едва тук в Европа бил почнал да се цивилизова…
- Вие явно оспорвате тази представа за първобългарите. Отхвърляте ли я напълно?
- Оказва се, че хоризонтите на древно-българската цивилизация са далеч по-вълнуващи. Те ни връщат хиляди години назад във времето, към корените на една загадъчна суперкултура, родена край бреговете на Черно море. Именно то възкръсва в каменните шедьоври от Мадара и Плиска. Местоположението и размерите на Мадарския конник, Тронната палата, Голямата базилика свидетелстват, че първобългарите са носители на система от древни знания. Те са имали удивително разбиране за връзката между Земята и Космоса. В основите на старопрестолна Плиска е съхранена ключова информация за това. За огромно съжаление, великите постижения на далечните ни прадеди най-често са в руини. Развалините на храмовете и дворците в Плиска навяват многовековна тъга. Но днес имаме нови възможности да възкресим от разрухата тези светини. Възкръсването им има не само физически, но и информационен смисъл. Нашата цел е да събудим паметта на основите, да съживим знанията, които са били закодирани в каменните градежи. Някои от тези знания могат да ни изненадат и възхитят. Те буквално отместват хоризонта на мислене, предизвикват верига от нови идеи и творчески хрумвания. Ето част от мисията на един архео-детектив, използващ с евристична цел логиката и геометрията.
- Дайте ни един пример и ако може той да е най-лесният за разбиране.
- С уговорката, че понякога най-лесното може да се окаже загадъчно и велико. Не случайно се казва, че в простотата е истинското величие… Да вземем за пример мистериозната кръстовидна сграда, чиито основи се намират под олтара на Голямата базилика. (Дължим специална признателност на всички, които са проучвали и съхранили тези находки и безценната информация пазена в „паметта на основите“. Благодарение на тях можем да осъществим логико-геометричен анализ след точното заснемане на археологическия обект.) - вижте чертежа. Изненадваща е прецизността, с която е построен от камък този шедьовър на сакралната геометрия, превърната в архео-космо-метрия. Той се подразделя на осем части от редуващи се ъгли по 50 градуса и 40 градуса, които имат общ център. Ъглополовящите на срещуположни ъгли от 50 градуса определят оста АВ, по която кръстовидната сграда е ориентирана към изгрева при пролетното равноденствие. На чертежа е показан еталон = 10 метра, който може да служи и като мяра за разстоянието АВ. То е точно равно на 17 метра - размер, който има следния космичен еквивалент. АВ се равнява на една милионна част от земния екваториален диаметър, умножена по 4/3. Напомняме, че отношението между катетите във всеки Питагоров триъгълник е 4/3. Така 12.756 метра, умножено по 4/3 = 17.008 метра, което е дължината на АВ получена при заснемане на кръстовидната сграда. Това е шедьовър на древнобългарската космична геометрия, приложена в сакралното строителство на Плиска. Той има забележителен аналог, намиращ се много далеч - на 3500 километра на изток, в областта Согд в днешен Узбекистан. (Информацията за този загадъчен аналог на кръстовидната сграда от Плиска дължим на професор Попконстантинов. Заедно с него организираме експедиция в този регион.) Документирано е, че археологическият обект в Согд е със същата форма и точно същият размер = 17 метра. Това е още едно потвърждение за присъствието на древните българи в близост до Таримската котловина, с която свързваме много други цивилизационни загадки. Това е и част от предисторията на нашия народ, стигнал оттук до великата планина Имеон и дал на света най-точния древен календар.
- Дали тази кръстовидна сграда не е модел на българския календар?
- Има логика в такава интерпретация - каменен модел на идеята за времето, което мерим с дни, месеци и години. Има и други версии за функциите на кръстовидната сграда. Според Стефан Бояджиев тя е била мавзолей на кан Тервел. (Може би и на други български канове, в частност на Омуртаг). Според Павел Георгиев, там е била гробницата на Омуртаговият син Енравота - първият християнски мъченик на България. Лично на мен функциите на този необикновен градеж продължават да са загадка. Работя по въпроса за древния български календар и ще ви запозная скоро с новите резултати на архео-детектива. Заедно с професор Казимир Попконстантинов, с доцент д-р Явор Шопов и Христо Михайлов ще изследваме възможността кръстовидната сграда от Плиска и нейният аналог в Согд да са били астрономични обсерватории на древните българи. Само такива функции биха могли да обяснят невероятната прецизност в планировката и строежите на тези специални обекти. Изследвам тайното знание на Черноморската Атлантида пренeсeно към Шумер и древен Египет, после към свещената планина Имеон и загадъчната Таримска котловина. Навсякъде по този епохален път, както и при великото завръщане към свещената земя Мада-Ра сме носили послание, което свързвало Земята и Космоса. Земната реализация на това вдъхновение е система от пропорции, които откриваме във великите градежи на духа. За нас те и днес са ориентир и аргумент за самоуважение.
Нашият гост
Христо Смоленов е експерт по антитероризъм. Инициатор е за създаването на „Екогласност” и на Русенския комитет през 1988 година. Бил е парламентарен секретар на Министерството на отбраната през 1995-1997 г. и народен представител в 38-ото Народно събрание. Специалист е по логика и евристика. Доцент, доктор в Института по металознание, съоръжения и технологии към БАН. Завършил е Московския държавен университет „Ломоносов”. През 1991 г. е стипендиант на фондация „Александър фон Хумболт” в Германия, а преди това гост-професор в Университета на Монреал (Канада).