Малките птици изчезват от пожари, отрови и ламтеж за печалби
Пернатите гинат или напускат равнините заради унищожителните посегателства на хората
Пъдпъдъците – едни от най-малките и красиви птички, които огласят с песните си полятаот ранна пролет до есен, са на път да изчезнат от равнините в Северозападна България. Ако не бъдат взети спешни мерки за защита на крилатите дребосъци, в близките години можем да ги виждаме само на снимки! Този тревожен призив отправят напоследък не щатни еколози или неукротими природозащитници, а редови ловци. Проблемът обаче не е, че хората с пушки няма по какво да стрелят, а че богатството на птичият свят в страната ни е застрашено, но никой не обръща внимание на това, възмущават се в ловните дружинки.
Безпокойството за съдбата на дребните и гласовити птички пламна след откриването на ловния сезон на 12 август, когато за поредна година ловците установиха, че повечето от районите им са превърнати в пустини, в които няма не само птици и животни, но дори и мравки.
- Чаканото с нетърпение откриване на сезона вече се превръща от празник в тъжен ден. Разхождаме се из ожънатите ниви само, за да установим, че никъде не се чува глас на пъдпъдък и не се мярка нищо. Стърнищата са изорани, опожарени или напръскани с химикали, няма и стръкче трева. Мнозина от дружинките дори отказват да излизат, за да не се ядосват от грозните пейзажи, казва шефът на дружинката в монтанското село Мокреш Огнян Ефремов – ловец с над 40-годишен стаж. А картината в същите райони преди години е била съвсем различна, припомнят си ветерани. Големият писател и запален ловец Йордан Радичков описва с възхита времето на пъдпъдъчо изобилие в равнината. „В ония години имало много пъдпъдъци, особено когато започне прелетът. Тогава птиците се изсипвали с хиляди… За кратко време нивите, ливадите и синорите буквално се натъпквали с пъдпъдъци. Имало е случаи, когато ловците изстрелват всичките си патрони, та се е налагало някой от тях да отиде с файтон до града, за да донесе още патрони.Какви благословени времена!“, пише Радичков. Според ловната статистика в края на миналия век ловците в районите на Монтана и Лом отстрелвали на сезон по около 10-15 000 пъдпъдъка. И пак нивите били пълни с малките певци. Сега обаче слуката рядко стига и до 1000 бройки за цяло сдружение, а нормата от 15 пъдпъдъка на ловец за излет е непостижим блян. Болката на ловците обаче не е единствено заради провалените им излети и невъзможността за хвалби с точен мерник. Пъдпъдъците са не само ловен обект, а и един от най-интересните пернати видове в родната природа. И кулинарно изкушение, на което се радват от редови ловци до короновани особи. Малцина знаят, че кафеникавите и на пръв поглед крехки птички са сред най-големите пернати пътешественици в света. Също като щъркелите и лястовиците пъдпъдъците са прелетни птици и вестоносци на пролетта- у нас те долитат в края на април и началото на май. Въпреки че из нивите дребосъците подскачат и прелитат само по 50-100 метра, когато са съберат в ята за прелет, те изминават десетки хилядикилометри. При това летят само нощем. Първи пристигат мъжките пъдпъдъци, които заемат територии в масивите със зърнени и фуражни култури и почват да примамват с песни женските, за да създадат потомство. Според стари ловци едни от най-прекрасните преживявания са призори, застанал сред окъпаните в роса ливади, човек да гледа как слънцето се подава зад хоризонта, лъчите му озаряват треви и дървета, а над разбудената земя в многогласен хор звънят гласовете на невидимите ята пъдпъдъци. Отсъпроводената с песни пъдпъдъча любов в тревите остават по10-15 яйца, от които се излюпват малките птичета. Щом навършат 2 седмици, пернатите бебета започват да подхвърчат, а на 2 месеца вече летят и са готови и те да създават потомството. Високата размножителна способност на пъдпъдъците – почти като в циганска махала, допреди години гарантираше опазването и почти безпроблемното разрастване на вида им. Дори усиленият лов на малките птички не намаляваше сериозно ятата им. И през септември огромни пасажи, събрали сила от тревите и росата в полята, поемаха от България към Африка.
Днес обаче ситуацията у нас е много по-различна. Подгонени от големите жеги и тежките суши през последните лета, част от пъдпъдъците се местят към по-хладните и тревисти предпланинските райони. Но доста от малките птички гинат или напускат равнините заради унищожителните посегателства на хората към домовете им. В стремежа си за все повече евросубсидии и печалби, големите земеделски фирми орат и сеят не само ниви, но и ливади, синори, защитни пояси и черни пътища. Така от полетата изчезват естествените местообитания на дивите животни и птици. Въведената от много земеделци вандалска практика веднага след жътвата да се изорават или пръскат със силни химикали стърнищата, също унищожава храната, гнездата, а не рядко и самите пъдпъдъци и малките им. Отдавна фермерите у нас са изоставили и задължителната преди години практика при жътва комбайните да се оборудват с подплашващи устройства, които гонят намерили укрития в посевите птици и животни. И те загиват под остриетата на машините. Тежък удар на птичия и животински свят нанасят и вилнеещите всяко лято огромни пожари из ниви, гори и ливади. Всичко това за последните 10-15 години е довело до сериозно намаляване на пъдпъдъчите ята и въобще на дивеча в полските райони, твърдят ловците. Затова те настояват Националното ловно-рибарско сдружение, Министерствата на околната среда и на земеделието да обсъдят и да вземат спешни и строги мерки за опазване на пъдпъдъка и биоразнообразието в застрашените райони.
- Жалко е, че природозащитните организации – държавни и неправителствени, се правят, че не забелязват огромния проблем със съсипването на флората и фауната у нас най-вече от големите земеделски фирми. Държим да напомним, че Ловният съюз в България е създаден като първата природозащитна организация и настояваме да се предприемат стъпки за опазване на застрашените видове. Не става въпрос да се пречи на дейността на земеделците, но те също имат задължения към опазването на природата, заявява Александър Георгиев – организатор на лова и риболова в Ловно-рибарското дружество „Огоста“- Монтана. Според ловците трябва да се забрани използването на агропрепарати, които водят до масово унищожение на пчели, диви птици и животни, а на определена площ обработваеми земи да се оставят местообитания за дивеча. Необходимо е да се върне задължението за монтиране на подплашващи устройства на комбайните преди жътва, с които ще бъдат спасени хиляди птици, зайци и сърни. А наказанията на подпалвачите на ниви и гори да се увеличат и налагат безкомпромисно. Само през юли и август тази година в област Монтана са изпепелени от пожари 12 167 дка сухи треви и 210 дка гори, но са заловени само 5-ма подпалвачи, които са наказани с глоби от 50 лева. „Заради критично намаляване на пъдпъдъчите ята преди години в Германия, Холандия, Дания, Белгия и Австрия ловът им бе забранен, но това не реши проблема. Ако не вземам бързи и адекватни мерки, може да се наложи да впишем пъдпъдъка в Червената книга!“, казва шефът на ловно сдружение „Огоста“ инж. Тодор Върбанов.