Боли, когато ни наричат „бирници“, „изедници“ и „кръвопийци
„Ти какъв си, господине, по каква работа към наше село? - запита Андрешко, оглеждайки своя кираджия. – Аз съм съдия-изпълнител. - И по изпълнение, а? Кому ще изгорите душицата?– Има един, Станойчо го казват... – Знам го. Нему ще секвестирате житото, а? Сиромах е той, господин съдия, не закачайте го. – Ааа, сиромах човек, жив дявол!“...
Спомняме си този разказ на Елин Пелин с председателя на Камарата на частните съдебни Георги Дичев, докато разговаряме за мъката на длъжниците и на кредиторите днес, в здравната криза.
– Г-н Дичев, омбудсманът бил затрупан от жалби на хора, останали без работа или пратени в неплатен отпуск заради коронавируса. Частните съдебни изпълнители, пишат те, удържат от последните пари, с които храним семействата си...Не може ли да ги пожалите? Да ги почакате да почнат работа?
– В тази изключително тежка за целия свят ситуация най-важното е да се опазят живота и здравето на хората. Именно затова веднага след обявяване на извънредното положение Камарата на частните съдебни изпълнители отправи публичен призив да се преустановят публичните продани, въводите във владение, налагането на запори на банкови сметки и описите на имущество на физически лица, както и налагането на запори върху трудови възнаграждения и пенсии. На първо място поставихме мерките, които пресичат разпространението на вируса в нашата сфера, включително и да не караме хората да излизат и да се разхождат между банки, институции и кантори. След това и тези, които осигуряват финансовата им стабилност по време на кризата. Министърът на правосъдието реагира светкавично на нашия призив и предложенията ни залегнаха в Закона за извънредното положение. В тази си част той влезе в сила на 24 март и именно от тогава действат въпросните забрани. Огромен процент от колегите започнаха да ги спазват и преди да станат задължителни, за което им благодаря. Само че някои хора, включително и юристи, погрешно решиха, че се спира действието и на запори, които са наложени много преди приемането на закона – и това доведе до множество оплаквания както в камарата, така и при омбудсмана. В момента мисля, че нещата се изясниха. Ние нови запори на граждани не налагаме, стига да не става въпрос за уредените в закона изключения – задължения за издръжка, трудови възнаграждения и непозволено увреждане, като и такива по обезпечителни производства. Така че подобни упреци към нас са абсолютно неоснователни. Хората трябва да знаят нещо много важно. Ние сме органът по изпълнението, ние не сме съдии, не решаваме кой е крив и кой прав. Ние трябва да изпълним всяко съдебно решение независимо дали ни харесва или не. Ние сме по средата между две страни, нашите действия са стриктно разписани в закона и в много случаи желанието ни да помогнем на длъжника не може да се осъществи, ако взискателят не е съгласен.
– Чух ви да казвате, че кредиторите са всякакви хора, че между тях също има такива, които остават без препитание и разчитат на парите, които някой има да им дава. Нима трябва, освен на длъжниците, да съчувстваме и на тях?
– Всяка година частните съдебни изпълнители ( ЧСИ) възстановяват на граждани около 150 млн. лв. Това са най-различни вземания - невърнати пари на заем, неплатени наеми, неизпълнени задължения по договори, вреди от непозволено увреждане, включително такива от катастрофи и тежки криминални престъпления, някои от които с фатален край, присъдени суми срещу застрахователи, неизплатени заплати, издръжки за деца, и т.н. Не са никак малко и делата, по които бивши длъжници са осъдили монополисти, като са установили, че не дължат и съответно събираме в тяхна полза, вече като кредитори, разноските по съдебните производства. Затова ние винаги сме били за баланс между страните - няма само длъжници или само кредитори. Почти ежедневно се сблъскваме с хора, които ни се молят максимално бързо да им съберем сумите, защото нямат пари дори за храна и лекарства. След като си свършим работата обаче, тези изстрадали хора няма да ги видите и чуете в публичното пространство, там шум вдигат други. А ако длъжник на такъв човек се окаже някой, който живее в охолство и въпреки това, въпреки че е осъден, пак не плаща? Животът е многообразен и всеки случай трябва да се гледа индивидуално, а не да се обобщава и да се слагат хората под общ знаменател, включително и самите ЧСИ.
– А не може ли вие, съдебните изпълнители, да загладите някак си острите социални несправедливости, които раждат трагедии в здравната криза?
– Няма у нас частен съдебен изпълнител, който да не се е отказвал през годините от такси в полза на хора в тежко положение. Да не казвам, че някои са стигали и по-далеч в помощта си - това са неща, които се правят не за да се изтъкват и ще спра до тук. Усилията ни да убедим взискателите да приемат предложенията на длъжниците или нашите остават незабелязани. В интерес на истината повечето кредитори проявяват разбиране, когато става въпрос за тежък случай, но не винаги, особено ако става въпрос за лични отношения между страните. Процесуалните действия, които предприемаме или отменяме, за да облекчим положението на длъжниците, когато законът ни позволява това без съгласието на взискателя, също не се забелязват. Разбира се, ние като всички останали сме хора всякакви. Човешкият фактор оказва влияние както във всяка една сфера - едно е болката ви да стигне до частен съдебен изпълнител, друго до служител, който днес е имал много лош ден и сетивата му са притъпени. В тази тежка ситуация, в която се намират всички граждани, включително и ние, няма нищо по-естествено да се очаква всеки от нас да бъде максимално отговорен и отворен за намиране на решение на проблема на всеки един човек. Сега всички трябва да сме първо хора и после професионалисти. Използвам трибуната на вестник „Труд“, за да се обърна към хората: ако имате тежък проблем, свържете с водещия делото ЧСИ. И към колегите: обърнете нужното внимание и направете максималното по всеки един случай. Пак подчертавам, за Камарата на ЧСИ в момента най-важното е опазването живота и здравето на всички български граждани, включително на служителите в канторите и на самите ЧСИ.
– Как по-точно работят канторите ви в извънредното положение?
– Канторите спазват всички нормативни изисквания за безопасност и превенция. Тъй като работното им време е обвързано с това на съответния районен съд, всъщност те не работят физически с граждани. Документите се получават само по пощата или по имейл. Кризата покрай пандемията се отрази изключително негативно на нашата дейност. От една страна, нови дела няма как да се образуват заради това, че съдилищата са затворени. От друга, с мерките, които самите ние предложихме на практика по висящите дела, могат да се предприемат определени действия само срещу юридически лица. В същото време са спрени всички процесуални срокове. Тоест, постъпилите суми - ако не е изтекъл срокът за доброволно изпълнение например, или пък подлежат на разпределение поради наличието на присъединени взискатели, най-често държавата - не могат да се преведат на кредитора. Всъщност в момента работим най-вече, за да превеждаме постъпващите суми към кредиторите, които намаляват с всеки изминал ден, както и за да помагаме на хората, които спешно се нуждаят от вдигане на запори. Приходите в канторите са символични и не покриват дори частично заплатите на служителите, повечето от които са в отпуск. Затова съм изключително благодарен на колегите, които в толкова тежък за тях момент отделиха средства и камарата дари на Александровска болница 53 хил. лв. за закупуване на животоспасяваща апаратура.
– Кои са кредиторите, които ви дават най-голям зор и сега, когато много хора се замислят за смъртта и за преходността на битието и богатството?
– В момента почти няма такива кредитори, с изключение на тези, които имат лични отношения с длъжника и хора, които са в изключително тежко положение и се нуждаят спешно от средства, за да преживяват.
– Чух по радиото за известен измамник, придобил редица имоти, които са запорирани. Той дал банкет по случай карантината– вдигал наздравица, че тя го е отървала от вас! Дълго ли ще трае радостта му?0
– Искрено се надявам всеки измамник максимално бързо да си получи заслуженото. За съжаление в нашата работа постоянно се сблъскваме с такива хора - жалкото е, че има такива, които дори се явяват при нас облечени в правните дрехи на кредитори. Както подчертах, ние сме длъжни да работим по всеки съдебен акт и е много важно хората бързо да реагират, да потърсят адвокат и по съдебен ред да се защитят преди да са станали тяхна жертва.
– А какви са отношенията ви с колекторските фирми? И от тях има жалби при омбудсмана в тия трудни дни!
– Колекторските компании изкупиха и продължават да изкупуват огромни по размер вземания, най-вече от банките и ги заместват по изпълнителните дела – тоест, делата продължават да се водят вече от тяхно име и в тяхна полза. Това е една от причините новообразуваните дела в полза на банки вече няколко години да са само 10% от общия брой. Длъжници по делата в полза на колекторски компании са най-вече физически лица, така че мерките, които предложихме, ги засегнаха в голяма степен.
– Как ви се струва на вас решението на Българската банка за развитие да предостави заем от 75 млн. лв. на дружество, свързано с голяма колекторска компания? Премиерът реагира с възмущение на това.
– Не съм чел договора за кредит, запознат съм със случая само от медиите, така че като юрист не бих си позволил да коментирам каквото и да било.
– “Преходът създаде тарикати, които живеят на гърба на другите.“ Това са ваши думи, помните ли ги? Откъде си правите този извод?
– Аз съм съдия-изпълнител от 1999 г., работил съм както в съда, така и като ЧСИ по десетки хиляди дела. Нашата работа е свързана със събиране на информация за длъжниците, но ясно виждаме и кои и какви са кредиторите. Ние сме в постоянен контакт и с двете страни и лесно можем да си направим определени изводи. Но освен опитът и наблюденията ми по моите дела, като председател на Съюза на съдия изпълнителите, след това и на Камарата на ЧСИ имам много добра представа за ситуацията в цялата страна, включително и на база статистическите данни през тези вече 21 години.
– Какви тенденции очертават вашите анализи за неизпълнените задължения? В извънредното положение? След него?
– Преди пандемията тенденцията беше на силен спад на новите дела, драстично намаляване на материалния интерес по тях – и съответно канторите изпитваха сериозни затруднения. Малко известен факт е, че по близо 30% от делата ЧСИ финансират изпълнението, тъй като делата за издръжки, заплати и тези за публични държавни и общински вземания са освободени от авансови такси. В момента може да се каже, че канторите са в колапс. А какво ще бъде утре не се наемам да прогнозирам. Най-важното е обаче всички да сме живи и здрави. Българинът е изключително силен и е доказал, че може да оцелява, въпреки всички бедствия и несгоди, които са го спохождали през вековете.
– Малките дългове са голяма беля в България, каза ми един ваш колега неотдавна. А в другите държави как е?
– Навсякъде съществува този проблем, тъй като при съдебното събиране на малки задължения размерът им се увеличава многократно със съдебните такси, адвокатски или юрисконсултски възнаграждения, лихви, такси и разноски по самото изпълнение. Тъй като ние сме на края по веригата хората неоснователно стоварват гнева си върху нас, частните съдебни изпълнители, като казват: „дължах 50 лева, а сега плащам 500 на този кръвопиец!“. От много години работим по проблема, изследвахме най-добрите европейски практики и на база на тях миналата година предложихме едно доказало се в Европа решение. Съдебните изпълнители - държавни и частни, да провеждат ясно разписана в закона процедура, при която няма никаква принуда, камо ли психически тормоз. Само писма, евентуално телефонно обаждане, но в определени от закона часове, с пълни гаранции за длъжника, който може по всяко време да прекрати процедурата, като отправи голословно писмено изявление, че оспорва задължението. При това производството е напълно безплатно за длъжника. Той може да оспори и прекрати процедурата, но може и да плати, и по този начин да си спести 450 лв. в горния пример. А ако признава дълга, но въпреки това не плати, сам ще си е виновен, че впоследствие са му се натрупали такива разходи. Това предложение среща изключително сериозна подкрепа не само сред съдиите, тъй като ще ги разтовари от излишни, но пък многобройни дела, но и сред бизнесорганизациите, банките, потребителските организации, големите доставчици на стоки и услуги. Едно такова законово решение ще дисциплинира и колекторските компании, което е в интерес на хората. Това ни кара да сме оптимисти, че след като приключи пандемията, този тежък проблем най-после ще бъде решен.
– Андрешко е българин. Но само в България ли живее?
– Андрешко си е наш национален герой, но такива като него има навсякъде по света, разбира се, в различно съотношение. Виждате и в момента каква дисциплина показват германците, видяхме какво се случи при италианците.
– Обиждате ли се, когато ви наричат „бирници“, „изедници“,„кръвопийци“?
– Обиждаме се, болката от неразбирането е още повече. Хората не познават добре работата ни, не знаят, че по делото има и друга страна, която често пъти дори е в по-тежко положение от тях самите. Не виждат усилията ни да помагаме и да бъдем справедливи, доколкото ни позволява законът. Разбира се, някои наши колеги през годините също спомогнаха за негативния образ, но повечето от тях вече не са сред нас - от доста време водим политика за изчистване от тези, които погазват закона. Но не бива да забравяме, че умишлено срещу нас се говори публично от много години, насаждат се настроения и определен образ, само за да се извличат някакви пиар дивиденти. Виждате, че дори в момент на невиждана световна здравна криза се намират политици, които вместо да се обединят в борбата си за живота и здравето на хората, се опитват да експлоатират темата с частните съдебни изпълнители.
– Случва ли се да съжалите някой длъжник от душа? Някой такъв, като оня Станойчо, когото Андрешко спасява?
– Може някои да кажат, че не е професионално, но те дълбоко грешат. Ако спра да чувствам и съчувствам, значи просто вече не съм човек. Нашата работа наред с правната страна е изключително психологическа. Най-добрите съдебни изпълнители според мен са не най-знаещите и трудолюбивите, а тези които, наред с тези качества, подхождат правилно към всеки човек и към всеки отделен случай. Да, изключително е трудно и натоварващо, хората ни заливат с проблемите си, повечето от които нямат нищо общо с делото. Невъзможно е да изслушаш всички, не само физически, но и няма да издържиш психически. Освен всичко друго ние сме и професионално изкривени на тема доверие, тъй като постоянно ни лъжат и е трудно да отсееш кой действително има нужда от помощ и кой е чел „Андрешко“ преди да дойде при теб. С едно изречение - почти всеки ден съжаляваме някой от душа и правим каквото можем да му помогнем, независимо дали е длъжник или кредитор.
– Казват че пандемията ще промени света. Ще се отрази ли някак си на вашата професия евентуалната промяна?
– Със сигурност много неща ще се променят, зависимостите на толкова много държави от една, особено в здравната сфера, със сигурност ще изчезнат, здравните системи ще се усъвършенстват, за да могат да отговорят на резонните очаквания и за други подобни атаки към човечеството за в бъдеще, електронизацията в работата и услугите ще стане много по-голяма. Ние от камарата от много години настояваме и се борим връзката между институциите, както и множество действия на ЧСИ да могат да се извършват изцяло по електронен път. За съжаление администрацията постоянно ни блокира и се движим със скоростта на охлюв напред. Знаете, че електронните запори и електронните търгове са изцяло наши идеи и разработки, но ги има само в закона. Толкова години не можем нещо елементарно да постигнем – ние и нотариусите да имаме отдалечен достъп до нотариалните актове в Агенция по вписванията. Вместо това дори и сега в разгара на пандемията нашите служители висят по опашки, за да входират искането, след дни - втори път, за да получат нотариалните актове. Електронните справки и действия спестяват разходи и време на държавата и на страните по делата, осигуряват бързина и ефективност на процеса, затова са абсолютно задължителни дори и да няма пандемия.
Нашият гост
Георги Дичев е роден на 26 юли 1973 г. в София. През 1995 г. се дипломира по право в СУ “Св. Климент Охридски”. От 1997 г. до 1999 г. е юрист в приемната на президентството, а след това - съдебен изпълнител при Софийския районен съд. Той е един от учредителите на Българския съюз на съдия изпълнителите и негов шеф до края на 2005 г. Оттогава досега, с кратко прекъсване, е за 4-ти мандат председател на Камарата на частните съдебни изпълнители.