Заблуда е, че остават много свободни места в университетите
Разговорът ни с проф. Анастас Герджиков започва от правенето на наука в България. Говорим за изкуствен интелект и биотехнологии, които скоро ще намерят нов дом в задния двор на Физическия факултет към Алма матер. Интересни са посоките, в които тръгва да гради своето бъдеще най-старият университет у нас, разбираме от ректора му. А междувременно в разгара на матурите за 12. клас и предстоящото кандидастване, питаме може ли да се промени фиксацията на студентите към дадени направления като Психология и приоритет да стане математика, например.
- Проф. Герджиков, преди дни направихте първа копка на нов институт, наречен GATE, който е част от университета, който оглавявате. Защо се налага разкриването му?
- Дълги години нямаше финансиране за наука, особено пък за скъпата научна инфраструктура и това, което постигна поредица от правителства в последните два програмни периода, е че такива средства най-после се осигуриха. Резултатът е, че Софийският университет разкри три центъра за върхови постижения, а участва и в няколко центрове за компетентност. Три от тези центрове са в кампуса в двора на нашия Факултет по математика и информатика. Един от тях е институтът GATE. Той е посветен на занимания с големи данни и изкуствен интелект. Това е много актуална тема. В Западна Европа има десетки институти, които правят изследвания в тази област, а в Източна нямаше нито един такъв институт. Затова е важно България да бъде начело на подобни научни развития и след като очевидно страната ни има достатъчно млади хора, таланти, които се интересуват от темата за изкуствения интелект, е добре да ги привлечем да работят в нашия институт, където научната работа ще бъде много свързана и с практически приложения. Първите два големи проекта на GATE са свързани с умните градове - със създаването на дигитален образ на столицата, и с дигитално здравеопазване. И двете са изключително актуални теми.
- Всичко звучи добре, но как ще стане видимо за хората - практическата страна за тях каква ще бъде?
- Първите резултати ще бъдат научните, вече са факт първите публикации на хората, които работят в GATE. От някои от тези публикации и от практическите договори, които имаме с индустрията и със Столична община, ще видим практическите ползи много бързо. Надявам се до година-две приложните резултати от работата на нашите колеги, да бъдат видими за обществото.
- Как ще се случи връзката с бизнеса?
- Това е трудна тема, заради структурата на бизнеса в България. У нас преобладават малките и средните предприятия, които не могат да си позволяват да инвестират в сериозни научни изследвания. Въпреки това ние полагаме огромни усилия за това да бъдем полезни за българския бизнес и ми се струва, че това, което направи държавата, осигурявайки средства за научна инфраструктура, е голяма стъпка напред. Сега от нас зависи да намерим полезните за бизнеса приложения и мисля, че този институт е първият, който ще го направи. Още преди стартирането му интересът на бизнеса беше голям и подписахме договори с десетки компании.
- По колко души кандидатстват за свободно работно място в новия институт?
- На два пъти обявявахме конкурси за бъдещите изследователи, което не е лесна работа, защото в тази сфера конкуренцията е между нас и най-големите центрове в чужбина. Въпреки това при първия имахме 15 кандидати за едно място, а при втория - 20 за едно място, и резултатът е, че броят на назначените изследователи надхвърля целта ни за този период.
- Успяхте ли да върнете българи от чужбина и назначени ли са вече чужденци, които да правят наука у нас?
- Българите, които се занимават с информатика, не са толкова насочени към чужбина, защото у нас могат да намерят сериозно заплащане, но те се занимават с практическото приложение на знанията си и с разработването на софтуер за фирмите, докато с научна дейност се занимават малко от тях. Целта на института е да задържи в България и тези, които се занимават с научна дейност, и освен това да привлече от чужбина млади хора. Вече имаме много такива кандидати, както и назначени хора, и обикновено това са традиционните страни, от които и Западна Европа набира кандидати. Това са Индия, Пакистан и Иран.
- Какъв е профилът им?
- Очевидно става дума за човек, който има нужната компетентност в областта на информатиката и който се интересува от новата тема, свързана с големите данни - видяхме през последните години от бизнеса до политиката колко често се споменава за тях, а това е свързано и с изкуствения интелект. Един такъв човек трябва да се вълнува от тази нова тема и да е гъвкав, да иска да създаде наука, която да даде резултати за обществото.
- Конкурентно ли е заплащането?
- Едно от големите ни постижения, е че осигурихме сериозно заплащане за изследователите, то не е сравнимо с най-развитите страни, но пък е много по-голямо от обичайното за изследователите в България, поради което успяхме да привлечем хора от чужбина. Сега подготвяме и втори подобен институт, който се надявам да тръгне с помощта на два от най-известните университети в Европа с традиции в тази област. И ако това стане, се надявам и там да осигурим достойно заплащане, без него няма да дойдат най-талантливите млади хора.
- Накъде ще развивате Алма матер?
- Това е голяма тема. В рамките на същия кампус, където ще се намира институтът GATE, има още два центъра. Единият за върхови постижения в областта на информатиката, а другият е център по компетентност в областта на чистите води и съвременните технологии, свързани с околната среда. Отделно от това имаме Център за върхови постижения в областта на културно-историческото наследство, и сега подготвяме още един център в областта на изкуствения интелект. Моята амбиция е да убедим не само това правителство, но и следващите, че трябва по начина, по който се инвестира в информатика и свързаните с нея области, да се инвестира много сериозно и в областта на биотехнологиите. Това е втората голяма област, в която България има перспектива, а още не сме развили добре научната инфраструктура.
- Софийският университет традиционно има най-висок рейтинг сред университетите у нас според различни световни класации. Защо е толкова важно свързването в мрежи, за което толкова се говори?
- Ние участваме в достатъчно университетски мрежи. Включени сме във всички по-важни асоциации. Имаме над 350 двустранни договора с други университети, имаме над 700 договора по „Еразъм+" и през последната година сме участници в един от класираните европейски алианси, за които толкова много се говореше. Така нашата амбиция е не да участваме в повече мрежи, а да задълбочим резултатите от дейността в мрежите. За нас големите две цели занапред са първо да увеличим научните резултати и тяхното качество и освен това да привлечем колкото можем повече чуждестранни преподаватели, а и студенти, защото без интернационализация няма как да повишим броя на публикациите и качеството на изследванията.
- Дотук говорим за правенето на наука, споменахте бъдещето в посока биотехнологии и изкуствен интелект, но какво във висшето образование трябва да се промени, за да стигнем до тези високи постижения?
- Според мен трябва да се съчетаят две политики. Трябва да има осигурени средства за фундаменталните науки, независимо в каква област са, включително хуманитарните и обществените науки, защото без фундаменталните изследвания няма как да има приложни изследвания и такива, които дават практически резултат. Идеята да се родят иновациите от въздуха, без преди това да има фундаментална наука, е абсурдна. Много пъти съм обсъждал това с представители на различни правителства. Затова от една страна трябва да има тези средства за фундаментална наука, а от друга, да има средства за приложни изследвания. Според мен те трябва да са съсредоточени в няколко приоритетни области. Не е моя работа да казвам кои точно да са те, но е очевидно, че информатиката е от тях и според мен на второ място са биотехнологиите, и разбира се, съвременните нови материали, нанотехнологии и т. н. Колкото до промените във висшето образование, през последните години се направи много - то се финансира според качеството, а не единствено според броя на студентите, броят на местата за прием се намали значително, стимулира се актуализирането на учебните планове. Тази реформа трябва да продължи.
- Предстои кандидатстудентска кампания - ще има ли промени, какво да очакваме?
- Няма да има промяна спрямо миналата година. Ще проведем кандидат-студентски изпити само по няколко дисциплини и само за някои специалности. В повечето случаи приемаме резултатите от държавните зрелостни изпити. Това не намалява качеството на кандидат-студентите, защото ние приемаме един и същ брой студенти от един и същ брой кандидати. Начинът, по който преценяваме техните знания и възможности, не е толкова важен - важно е къде ще поставим летвата. Ако на университетски изпит летвата е ниско, той очевидно няма да е толкова добър, колкото държавните зрелостни изпити, ако там летвата е висока. Тоест въпросът е какви изисквания ще имаме към студентите, а не с какъв изпит точно ще проверяваме техните знания.
- Какво имате предвид с това, че летвата на университетски изпит може да бъде по-ниско, няма ли кандидат-студентите да се зарадват предварително, че в Алма матер се влиза лесно?
- Летвата на кандидат-студентските изпити е висока и с намаляването на броя на местата за прием става още по-висока. Това, което исках да кажа, е, че ако летвата е висока, няма значение кои изпити използваме - университетските или държавните зрелостни изпити.
- Междувременно идва края на академичната година - преборихте се да има присъствено обучение в университетите. Ще се наложи ли удължаване на годината след толкова дълго време дистанционни лекции?
- Присъственото обучение не означава автоматично, че ще върнем студентите. Повечето специалности в повечето университети ще преценят, че за оставащите три седмици от семестъра не си струва да връщат студентите обратно в аудиториите. Това е така, защото студентите, които не са от същия град, ще трябва да търсят квартира за толкова кратък период. Това е нереалистично, затова предполагам, че повечето занимания, които нямат практически характер, ще се проведат в онлайн среда, както беше и досега, а само практическите ще се провеждат присъствено. В Софийския университет само Физическият факултет е поискал удължаване на годината с една седмица.
- Може ли да се промени фиксацията на студентите към определени направления като Психология в последните години?
- Всички университети имат интерес да привлекат студенти в направленията, които са най-търсени. Опитват се да разкриват нови специалности, магистърски програми. Ние също се опитваме постоянно да актуализираме учебните планове, да разкриваме нови магистърски програми, да привличаме студенти в тези нови области. Причината за това не към всички да има еднакъв интерес е естествена. Винаги е било така. Понякога не можем дори рационално да обясним защо към специалности като Психология има толкова висок интерес, вместо към нещо като математиката, например, която дава на възпитаниците си възможност да получат същия висок доход, както на тези, завършили Информатика. По-важното е друго - заблуда е, че остават много свободни места в университетите. Свободните места са разликата между поисканите от университета места и броя на приетите. Следователно колко места ще останат, зависи не само от интереса на кандидатите, но от това дали университетът не е прекалил с обявените места. Именно това разбра Министерството на образованието и науката през последните 5 години, поради което съвсем целенасочено МОН намаляваше броя на местата, докато те не се свиха с 40 процента. И сега той е много по-реалистичен и по-близък до желаещите кандидати. В този смисъл свободните места, които остават, са по-малко, но не трябва да мерим колко свободни места са останали, а колко души са приети. Ако броят на приетите нараства, това е успех независимо от местата.
- Колко са местата, които сте обявили за тази кандидат-студентска кампания?
- 4500 в образователно-квалификационните степени „бакалавър“ и „магистър“ след средно образование - т. е. 5- годишен курс на обучение за „магистър“ като в Медицина и Право, и малко над 700 за образователно-квалификационна степен „магистър“ след висше образование. Отделно от тези над 5200 места със средства от държавния бюджет за издръжка на обучението сме обявили 1670 места за обучение срещу заплащане.
- Как се отнася броят на университетите у нас към качеството на образованието, което се предлага?
- Моето мнение винаги е било, че броят на университетите сам по себе си не е такъв проблем, защото големият брой осигурява широк достъп. Не е нужно човек да пътува, за да учи висше образование. Това, което е проблем, е че във всички 50 университета разрешихме да има всякакви специалности. Преди 20 години направихме тази грешка и на практика принудихме университетите да разкриват нови специалности, да приемат в такива, за които нямат голям капацитет. Това се промени през последните 5-6 години. Министерството ограничава не само броя на местата, но и с различни финансови стимули и съответно наказания принуди университетите да намалят тези раздути по брой специалности, така че всеки да се върне към своя профил. Ако е пълен университет, да има целия набор от специалности. Ако е специализиран, да има специалности само в дадена област. Това е реалистично, всичко останало е претенция на университетите, че могат всичко, за да привлекат повече студенти, която според мен преодоляхме. Оттук нататък въпросът не е колко са университетите, а да поддържаме високо качеството във всички тях.
- Виждате ли лъч светлина за образованието и науката?
- Да. Както казах, за пръв път от много години имаше финансиране за научна инфраструктура, така че съм оптимист, че има надежда поне донякъде да наваксаме изоставането. От нас зависи доколко това ще бъде така. От политиците зависи как ще продължи финансирането, а от изследователите зависи дали ще използват осигурените възможности, за да бъдат на световно ниво.
Нашият гост
Анастас Герджиков е завършил Националната гимназия за древни езици и култури. През 1984-1985 г. следва специалност “Класическа филология” в Софийския университет. Специализирал е в Австрия и в Германия. От 2008 г. е професор по антична и средновековна литература в СУ. Води лекции по латински език и римска литература в Катедра “Класическа филология”. Бил зам.-министър на образованието (2001- 2003 г.), управител на Фонд “Научни изследвания” (2007-2008 г.) и член на специализирания съвет по литературознание при ВАК (2007-2010 г.). Избран е за ректор на Софийския университет на 17 ноември 2015 г. През 2019 г. бе преизбран начело на Алма матер. Владее английски, немски, френски и руски език.