Проф. Диана Трендафилова, началник на Клиниката по кардиология към УМБАЛ „Света Екатерина“ пред „Труд“: При сърдечен проблем не чакайте извънредното положение, обадете се на лекар!

Такъв тип обездвижване, каквото е при социалната изолация, е по-малко опасно, отколкото, ако човек отиде в болница и прихване нещо, което да го обездвижи за значително по-дълго време

Рискът от животозастрашаващи усложнения от COVID-19 е най-голям при хората със сърдечно-съдови заболявания, твърдят медици от цял свят. България е една от водещите страни по смъртност от такива заболявания, което значи, че много хора у нас са застрашени в условията на пандемията от коронавирус. Стресът допълнително усложнява проблема, неизвестността докога ще стоим затворени вкъщи - също. Още един съществен проблем при превенцията от заразяване и последващи усложнения е, че българинът по традиция чака последния момент, за да отиде на лекар или да погледне сериозно на здравето си.

- Проф. Трендафилова, защо сърдечно болните са най-рисковата група при заразяване с коронавирус?

- Принципно заразата е такава, че поразява белия дроб и то основно алвеоралната функция, което води до остро нарушение на газообмена, дифузията и перфузията на алвеларно ниво с последващо влошаване на оксигенацията на кръвта (насищането с кислород, б. р.), която се доставя до всички органи. А сърдечно съдовата система е тясно свързана с белодробната функция. Реално като е блокирана едната страна, другата няма как да си върши работата. От друга страна при сърдечно-съдовите пациенти, особено при тези с понижена сърдечна функция, действат компенсаторни механизми и такава инфекция повишава изискванията към сърцето и това води до по-тежко протичане и по-лоши резултати. Това касае сърдечно-болните, но има и доста други рискови групи, които са податливи на инфекцията в посока на развитие с повече усложнения. Това са пациенти с хронични белодробни заболявания, онкоболни, диабетици и други. Където се намесва понижен имунитет, рискът им става значително по-висок при такава инфекция.

- Много ли са хората в България със сърдечни заболявания, какъв процент от хората са в тази рискова група?

- България е на едно от първите места по смъртност от сърдечно-съдови заболявания, процентът достига до шейсет и пет - шейсет и седем.

- Сега, в тази ситуация, какво трябва да правят тези пациенти?

- Самата инфекция води до риск от по-тежко протичане на заболяването при по-възрастни пациенти и при пациенти, които са с придружаващи заболявания. Идеята на мерките, които взема правителството е ограничаване на броя на заразените, като хората си стоят вкъщи. Но има ситуации, в които сърдечно-съдовата паталогия в хода на такова заболяване може да се усложни. Така че пациенти, които имат оплаквания, трябва да търсят лекарска помощ. Ако има ежедневни прогресиращи оплаквания от сърдечно-съдовата система, пациентът трябва, най-малкото, да проведе онлайн или по телефона консултация с кардиолог, който по-лесно може да отдиференцира оплакванията и да прецени колко е опасно и дали да се отлага посещението при лекар. Това важи особено за спешните състояния, като острия миокарден инфаркт и нестабилната стенокардия.

- А обездвижването вкъщи няма да влоши сърдечните проблеми?

- Такъв тип обездвижване е по-малко опасно, отколкото човек да отиде в болница и да прихване нещо, което може да го обездвижи за значително по-дълго време. Освен това всички в домашни условия могат да си правят лечебна физкултура. Но хората със сърдечно-съдова патология и не извършват физическа активност, която може да сравнявате с ежедневно трениращите. Един пациент със сърдечна дисфункция не може да го накарате да изкачи пет етажа наведнъж.

- Болница „Света Екатерина“ ще приема ли заразени с коронавирус, ако са сърдечно болни?

- Това е кардио-хирургична болница, в която принципно постъпват болни, за които се изисква интервенционално или оперативно лечение. Пациент, който е заразен с коронавирус, не може да бъде опериран, рискът да не излезе от операционната е много висок. Но готовността, която всяка болница трябва да заяви е, че има възможност, ако при тях попадне пациент, заразен с корона вирус, да го лекува, да отдели сектор и „зелен“ коридор, така че да могат да функционират останалите звена. Представете си, че при нас попадне пациент, който идва по спешност, ние няма как да изчакаме резултатите за COVID-19, ние ще си свършим работата. Но, ако подозираме, че е заразен, той ще мине по протокол на максимална протекция, както за персонала, така и за болните. Как ще се развият нещата в бъдеще никой не може да предвиди. Очакваме по-висок пик, но се надяваме, че с навреме взетите ограничителни мерки ще можем значително да ограничим разпространението на заразата и все по-малко пациенти ще се нуждаят от включване на дихателна апаратура. Това е целта на занятието.

- А каква е готовността на вашата болница да консултирате пациенти с коронавирус в други болници?

- Аз не смятам, че някой колега, какъвто и да е той по специалност, ще откаже да оказва консултативна помощ на други болнични звена. Ние винаги сме оказвали такава. Във всичките 450 болници в България има кардиологични отделения, така, че кардиолози има достатъчно.

- А с апаратурата как стоят нещата?

- За да се открие една болница и да работи по съответните клинични пътеки, тя трябва първо да отговаря на материално-техническата база, да има съответното оборудване и второ трябва да бъде обезпечена със специалисти. Така че няма как да не разполагат и с дихателни апарати, и респиратори, защото би трябвало да имат такива, за да им бъде разрешена дейността. Друг е въпросът кой колко легла има и с какви специалисти разполага. Както знаете най-изложен на заразата е медицинският персонал. По данни на китайските колеги хиляда и шестстотин са лекарите, които са били заразени там по време на лечението на такива болни. Така че се обръща особено внимание на предпазните средства на хората, които се занимават с това. Всяка болница би трябвало да има много стриктен алгоритъм на поведение и да се вземат адекватни мерки на протекция, за да може да решим медицинския проблем на пациента, както и да се профилактират лекарите, сестрите и санитарите. И това е много важно.

- Вие сте специализирали в Милано. Как си обяснявате това, което се случва в Италия с толкова заболели и починали?

- Според мен, една от причините е, че не започнаха навреме ограничителните мерки. При свободен режим на движение, при работещи заведения, при препълнен градски транспорт е ясно, че основната причина за масовото заразяване е близкият контакт. Вероятно голям процент от заразените са били асимптомни или олигосимптомни, но те заразяват останалите. Някои свързват разпространението на заразата с географския пояс и климата. Вече от нея са обхванати почти всички страни в тази географска ширина. Вероятно климатичните условия също помагат. Но наистина е много важно да изпълняваме препоръките. А не хора, които са били контактни, които трябва да спазват карантина, да ги намираме на разходка в планината. Това е безотговорно към себе си, но по-голямата безотговорност е към останалите хора. Всеки от нас има семейство, има по-възрастни родители или хора, които са по-болни от другите.

- Ние също сме в този климатичен пояс.

- При нас мерките бяха навременни. Вижте, че това, което колегите съобщават като новозаразени случаи, върви нагоре, но не с големи скокове. За една седмица американците почти изпревариха италианците, виждате какво е количеството на заразените там. Много се надявам и времето да се затопли, което също би помогнало за ограничаване на вирусите.

- Българите дисциплинирани ли сме, според вас?

- Специално за София, за която имам преки наблюдения, хората наистина спазват мерките. Всяко стадо има черни овце и си има хора, на които, каквото и да им набивате в главата, те си знаят своето. Но повечето, според мене, осъзнаха опасността и спазват предписанията.

- Вие сте специалист в инвазивната кардиология. Какво е нивото u у нас и скандалите около поставянето на ненужни стентове не подкопа ли доверието на хората в този вид лечение?

- Доколкото знам, не е доказано, че в България се поставят без нужда стентове. Цялата страна е покрита с инвазивни лаборатории, като нашата цел, на кардиолозите, беше да се обхванат всички пациенти с остър миокарден инфаркт в първия, или т. нар. „златен“ час, за да можем да съхраним миокарда. Не е проблем толкова да се отвори една запушена артерия, а да бъде отпушена навреме. Защото колкото по-рано се отваря запушеният съд, толкова по-голяма част от миокарда се съхранява. И тези пациенти се възстановяват значително по-добре и се връщат към един нормален начин на живот. Защото, ако се пропусне времето, пораженията върху миокарда са катастрофални. Пациентът може да оцелее, но всъщност той остава в графата пациент с прогресираща сърдечна недостатъчност. Тоест е той вече е болен за цял живот. Така, че във всички по-големи градове се отвориха такива ангиографски лаборатории и колегите лекуват, според мене, съвестно пациентите, които имат нужда от такъв начин на лечение.

- А ако пациентът все пак се колебае?

- С пациентите, които са в т. нар. хронично състояние или стабилна форма на исхимична болест, в нашата болница процедираме така - обясняваме двата варианта на лечение - със стентове или с операция. Човек в такъв случай няма нужда да бърза, той може да осмисли решението си лечението, да потърси второ или трето мнение и чак тогава да вземе окончателно решение. Обясняваме както плюсовете, така и минусите и при двата метода на лечение. Но когато става дума за спешно състояние и нямаме време да отлагане пациента трябва да вземе решение на масата. Спомням си един пациент в Пловдив отказа стент и загина.

- Как ще се отрази стресът от коронавируса и извънредната ситуация на сърдечно болните?

- Зависи от това кой колко е лабилен. Здравият разум трябва да води всеки пациент. Пренапрежението и психоемоционалният стрес са си рисков фактор за сърдечно-съдови инциденти. Самите ние трябва да осъзнаем, че притеснението и седенето вкъщи е за определен период от време и нещата ще се възстановят. Животът продължава.

Нашият гост

Проф. Диана Трендафилова е началник на Клиниката по кардиология към УМБАЛ “Света Екатерина”. Утвърден специалист в областта на инвазивната кардиология, със специализации в Италия, Белгия, Франция, Германия. Бивш председател е на Дружеството по интервенционална кардиология, член на УС на Българското кардиологично дружество, член на Експертният съвет по кардиология към МЗ.

Притежава богат опит в коронарно, каротидно и периферно стентиране, транскатетърното аортно клапно протезиране, имплантация на ендопротези на аортата, ротаблация, имплантиране на стволови клетки, септалната аблация.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Ирен Делчева

Този уебсайт използва "бисквитки"