В сравнение с предходните 3 години българската политическа 2015-та е по-лесна за прогнозиране. Българската вътрешна политика ще се разполага в сегашното статукво между Русия, на която истинските вътрешни трудности предстоят, и Европейския съюз, който напоследък основателно е по-добре разположен към България.

Умерено европейско окуражаване и слаба руска намеса в политическия ни живот означават, че нашата 2015-а може да е в по-голяма степен плод на собствената ни мисъл, умения и желания, което към днешния ден се разпознава като сръчност и интереси предимно на премиера Бойко Борисов. А неговата сръчност се е подобрила значително с опита от управление и опозиция. Разположил се е в новата си роля на престрадал мъдрец и помирител между малки враждуващи фрагменти. И не просто се е разположил, но и истински се е вживял в тази роля: намалил е енергичните жестове и броя на думите, футболните изяви и мускулестите упражнения и изглежда попрегърбен и посивял, въпреки очевидна липса на нещо за посивяване.

Та този помъдрял Борисов желае прости неща: да удържи крехката проправителствена коалиция до местните избори през октомври, да ги спечели в големите градове, да преоформи ГЕРБ в кметска партия, с която да атакува било за себе си, било за Плевнелиев президентският пост през 2016 г. В този прост сценарий сигурният елемент е датата на местните избори, а неизвестният – краят на правителството.

Като се вземе предвид, че продължителността на живота на българските правителства рядко достига края на мандата, но в общи линии надхвърля една година, то сметката на Борисов за сливане на предсрочни парламентарни и редовни местни избори може да излезе правилна. Но като човек, който не си оставя каруцата в блатото, премиерът знае, че не трябва да се осланя само на естествените процеси и умората на избирателите от перманентен изборен процес.

Още повече, че пред иначе чудесно оформения въображаем сценарий за лично политическо дълголетие стои една невиртуална пречка – фрагментираната и разнопосочна политическа подкрепа за правителството му. Която пречка най-вероятно няма да бъде решавана с пръчка, както би постъпил младият Борисов, а с постоянство за още по-дълбоко политическо фрагментиране.

В този план, политическата 2015-а ще бъде белязана с насърчаването на допълнителни раздори в Реформаторския блок, пълно превземане на парламентарната група на Бареков и стимулиране на несъгласия в Патриотичния фронт и БСП. На този фон на самослучващи се или стимулирани раздори Борисов все повече ще изглежда като единственото възможно политическо лепило. Един арбитър, борец против политическата нестабилност, радетел за национален напредък и мъченик на неслучилия се национален консенсус. Накратко, чудесен образ за един бъдещ кандидат за президент, който се предполага да играе обединител на нацията.

Стимулирането на раздори и арбитрирането би било високо рискова игра, ако останалите ключови политически играчи бяха готови за избори, но те не са. За БСП би било самоубийствено влизането в изборна кампания през пролетта, без да е преодоляла вътрешните си противоречия и изковала по-ясна и последователна лява идентичност. За АБВ бързането към нови парламентарни избори е просто излишно – на фона на разпада на БСП времето и партийната субсидия работят за тях. Хората на Миглена Кунева и бившите хора на Николай Бареков не бързат да излизат от парламента, че може и да няма обратно влизане. Лицата на ДСБ имат нужда от време, за да се видят някакви резултати от наченатите от тях реформи. От по-продължително пребиваване във властта се нуждаят и Патриотите, за да привлекат структури и избиратели на АТАКА. Дори свръхкритичната опозиция в лицето на ДПС и Сидеров трудно би издържала организирането и финансирането на две отделни изборни кампании в рамките на една календарна година.

Въпреки това, не е изключено напорът на вътрешните противоречия да прескочи прага на търпимостта и да сложи край на едно управление, чийто край не се иска почти от никого. Но дори и това да се случи, Борисов се е разположил така, че максималните щети от провала да отидат другаде. Или радетелят на съгласието ще добута количката на управлението до местните избори, или мъченикът на несъгласието ще се приготви отново да се жертва пред олтара на отечеството приемайки благосклонно желанието на народа да му наметне президентската мантия. Това вече сме го виждали у младият Борисов, който като главен секретар на МВР “ги хващаше, докато те ги пускаха”, което догодина би се транформирало в нещо като “аз ги събирам, а те се разбягват” с посланието, че е единственият, у когото е оцеляло желанието – преди да ги хваща, а сега да си събира.