Каква всъщност е целта на НАТО? Защо изобщо тази организация още съществува?

Няма очевидна причина да се прилага двуполюсната система в постсъветска Европа. Дори и да искаше да възвърне загубената си империя (убеждение, неподкрепено от сериозни доказателства), Русия е твърде слаба и бедна, за да успее да го постигне. Така че защо да не бъде поканена да се присъедини към големите съюзи на Запада? Уви, това е очевидно за всички, но никога не се казва на глас - тя не може да се присъедини нито към НАТО, нито към ЕС, защото ще ги дебалансира заради своите размери. Има много възможни начини да се подходи към този проблем. Един от тях е зрялото приемане на лимита на човешката сила, съчетано със съобразяване с отражението, което оставят върху Русия претърпените от нея инвазии, и това, че границите й са практически незащитими.

Но ние не го правим. Вместо това свикваме шумен псевдоморален кръстоносен поход, който няма да издържи и пет минути, ако му се обърне наистина сериозно внимание. Управлението на господин Путин е без съмнение зловеща тирания. Но същото може да се каже и за Турция на Ердоган, която хвърля в затвора далече повече журналисти, отколкото Русия. Турция е уважаван член на НАТО 40 години след като присъедини към териториите си Северен Кипър, който все още е окупиран - почти същото, което прави Русия с Крим. Ако Путин наистина ни отвращава толкова много, тогава защо и ние, и САЩ сме щастливи да въртим бизнес с Ердоган?

В този спор става въпрос за власт и територия, а не за човешки ценности. В интерес на истината експанзията на НАТО на изток в голяма степен се дължи на първоначалното нежелание на ЕС да приеме изостанали, банкрутирали и корумпирани държави от стария Варшавски договор. Политиката може да се обобщи така: „Ние няма да купуваме вашите домати, но ако това ще ви направи по-щастливи, може да се приютите под нашия ядрен чадър“. Куха застраховка срещу несъществуваща заплаха. Но едно случайно стечение на обстоятелствата се ожесточи до истински сблъсък. Колкото по-бездейна оставаше Русия, толкова по-уверено Западът интерпретираше поведението й като агресия. Борис Елцин позволи западните интереси да изнасилят държавата му, бомбардира собствения си парламент, поведе жестока война в Чечения, вдигна корупцията до олимпийски нива и безсрамно нагласи своето преизбиране, той остана уважаван гост на най-високо равнище в западните столици. Сходни грехове на Путин обаче са повод да го остракират и да го сравняват - исторически неточно - с Хитлер.

Това е така, защото той възстанови руския суверенитет и независимата външна политика на страната си. Видният експерт в областта на разузнаването и сигурността Джордж Фридман смята, че Русия силно подценява силата на американската ярост, която ще отприщи. И наскоро каза пред московския в. „Комерсант”: „Точно затова САЩ обърнаха поглед към Русия, замислиха се кое е това, което тя най-малко иска да се случи, и се сетиха - нестабилност в Украйна”.

...................

От. „Спектейтър”

Авторът е английски журналист и писател, бивш кореспондент в Москва и Вашингтон.