Успешното отразяване на кризата в Крим се корени в повторение на сюжета от Втората световна война

“Baby, please don't let me be misunderstood“ (Скъпи, моля те, не ме разбирай погрешно) пее Нина Симоне. Вероятно същият рефрен приляга и за възможно най-кратък коментар на задачата пред Европейския съвет да изготви „план за действие за стратегическа комуникация“, която да отговори на „текущите кампании за дезинформация от страна на Русия“. Тази новина се появи за кратко в медийното пространство в края на март.

Европейският съвет възложи на върховния представител на съюза по външната политика и сигурността Федерика Могерини да подготви план за действие по стратегическата комуникация с Руската федерация до юнската среща на върха на ЕС. Целта е да се предприемат мерки „срещу провежданата в Русия кампания за публична дезинформация относно конфликта в Украйна“. В предложението на външните министри на Великобритания, Дания, Естония и Литва от януари се изтъква необходимостта от по-добро сътрудничество на регулаторните органи на държавите членки при появата на манипулирана информация или пропаганда на насилието и войната в Украйна. Предлага се насърчаване на медийни проекти на руски език, засилен обмен на европейски развлекателни програми и филми, и не на последно място - обучение на журналисти „как да заздравят информационната сигурност“ и „активно да де-конструират пропагандата“.

Задачата на Могерини и на Европейската служба за външна дейност е трудна. ЕС губи авторитет като играч на глобалната сцена, особено там, където се възприема като цивилизационен избор или пазител на определени демократични ценности. Международната медийна експанзия на Русия застрашава и без това крехкото единство на лидерите и обществата в държавите членки по санкциите срещу Москва, но може да се възприеме и като възможност за свободните европейски медии да анализират и критикуват гледната точка на Кремъл.

Телевизионната мрежа „Русия днес“ е основен канал за официалната гледна точка на руските власти. Тя разполага с програми, свободно разпространявани (включително във висока резолюция) на английски, испански, немски, френски и арабски език в над 100 страни. „Русия днес“ е собственост на „ТВ новости“, която през 2008 г. бе включена в списъка на ключовите организации със стратегическо значение за Русия. В края на 2014 г. се появи ново държавно радио с международно разпространение - „Спутник“. Дмитрий Кисельов, генерален директор на новия медиен аутлет, поясни, че той е предназначен за тези, които са уморени от агресивната пропаганда и търсят различна перспектива“. „Спутник“ направи заявка за откриване на бюра в 30 световни столици, включително Лондон, Берлин и Париж, в бившите съветски републики, както и за предавания на 34 езика.

Социологическо проучване от януари тази година показа историческо покачване на негативното отношение на руските граждани към Европа от 34% до 51% само за една година. Мария Липман от Европейският съвет за външна политика коментира, че успешното новинарско отразяване на кризата в Крим се корени в интерпретацията на сблъсък между „фашистите“ и „нашите“, тоест като повторение на сюжет от Втората световна война.

Вечерните емисии се удължават да почти час, с акцент почти изцяло върху Украйна, с агресивен и поучителен тон, който засилва ролята на злодей, приписвана на западните сили. Това е възможно, защото делът на чуждестранни инвестиции в руските медии е сведен до 20 процента. Политологът Иван Преображенский коментира пред „Дойче веле“, че „средствата за масова информация ще напуснат пазара по естествен път. А цензурата ще се занимава вече със социалните мрежи и блогосферата.“

Очакването е Европейският съюз да отговори на информационната атака със средства и подход, по-зрели и отговарящи на стандартите на демократичния свят. Защо тогава ЕС, който отстоява свободата на словото и на изразяването, обмисля да контролира медиите в тяхната интерпретация на руската политика? Появи се съмнението и за появата на поредната куха структура, чиято цел и задачи са повече от предизвикателни - как един медиен екип или онлайн платформа ще успее да убеди и обучи медиите в 28-те държави членки да комуникират единна позиция по тема, която е спорна дори на най-високо държавническо ниво.

Европейските институции разполагат с медийни канали, които да развиват комуникацията на институциите с жителите на държавите членки. Това са EuroparlTV, аудиовизуалната служба на Европейската комисия, Europe by Satellite. Те предлагат предавания на живо от работата на структурите в Брюксел, новини и специализирано съдържание по теми на езиците на съюза. И ако те не са достатъчно познати на широката аудитория, Еuronews говори на 13 езика и покрива територията на 155 държави. Разбира се, тези медии имат и своите ютюб канали, профили в социални мрежи и най-вече, безплатно и свободно разпространение. Тяхната ефективност се поставя под съмнение, щом позицията на 28-те държави членки спрямо Русия не достига достатъчно убедително до гражданите и националните медии.

Възможно е тази инициатива да се сведе до създаване на медия, която да удовлетвори желанието на прибалтийските държави за европейска рускоезична телевизия, която открито да противостои на руската пропаганда. Тази идея обаче противоречи на свободата на словото, която ЕС отстоява и спрямо нея не бива да се допускат компромиси.

„ЕС си дава сметка, че трябва цялостно да преформулира виждането си за диалога с Русия занапред, предвид случващото се в Украйна. Имаме дълга история на различен вид конфликти преди това, трябва цялостен преглед и преформатиране на отношение с Русия, трябва да се запазят каналите на комуникация предвид глобалните предизвикателства...“, коментира българският външен министър Даниел Митов през март. В неговото изказване липсва спорното определение „стратегическа“ за комуникацията с Русия. Защо това е важно?

Москва води силов тип комуникационна стратегия, която елиминира същността на посланието. Намирането на баланса в националното послание на европейската комуникация с Русия чрез свободни медии е ключът към успешното преодоляване на пропагандата.