Изпращането на бивш министър за посланик е знак за важността на приемащата страна

- Г-жо Нейнски, откъде дойде поканата за посланическия пост в Турция и защо приехте - критиките, че назначението е политическо, тръгнаха от първия ден? А и вие, и “Синьо единство” критикувахте реформаторите и начина, по който се структурира това правителство.

- Поканата дойде от външния министър Даниел Митов. Говорихме дълго за това как можем да дадем нов тласък на отношенията ни с Турция, как в новата ситуация можем да намерим решения на отдавна отлагани въпроси. За мен това е професионално предизвикателство. Човек може да покаже качества в ситуация с много неизвестни. Турция е интересна и ключова страна. А българо-турските отношения имат неизползван потенциал.

Колкото до правителството, “Синьо единство” винаги са защитавали позицията, че България се нуждае от силно дясноцентриско правителство и всеки компромис с коалиция отвъд този формат би поставил на риск заявената програма за реформи. Именно ясната идентичност би била гаранция за изпълнение на поетите ангажименти. Това се отнася и до РБ. Приех предложението за позицията в Анкара, защото смятам, че външната политика на правителството категорично продължава линията и защитава каузите, които аз съм защитавала политически, включително и по време на мандата си като външен министър. Това е каузата на утвърждаване на европейската и евроатлантическата ориентация на България. По повод на обвиненията за политическо назначение ще кажа само, че изпращането на бивш външен министър за посланик в определена страна винаги е политически знак за значението, което се отдава на тази страна. Отношенията между България и Турция не се нуждаят от посредници. Ние сме съюзници в НАТО, а отношенията на Турция с ЕС също съдържат важни перспективи.

- Поканата е в момент, в който двустранните отношения са подложени на изпитание - когато парламентът прие решение за осъждане на масовото изтребление на арменци в Османската империя, турското външно министерство съвсем загърби дипломатичния тон и обяви, че това гласуване ще повлияе негативно на отношенията с България. Посланикът ни в Анкара беше извикан за обяснение. Ако бяхте на негово място, какво бихте казали?

- През годините турската страна винаги е реагирала много остро по този въпрос. Същевременно нормално е с развитието на международните отношения, което даде възможност за препрочитане на много страници от световната история, да има развитие и по този въпрос. Редица европейски държави излязоха с позиция по темата, без значение дали нарекоха историческите факти геноцид или масово изтребление. Това е деяние, извършено по време на Османската империя и няма отношение към съвременната турска политика. В историята на много държави в Европа има болезнени периоди. Европа преживя и националсоциализма, и комунизма. Извършвани са неща, недопустими както от съвременна, така и от минала гледна точка. Българският парламент зае позиция по исторически факт от времето на Османската империя и той не би трябвало да има отражение върху отношенията между съвременна Турция и съвременна България. И ние сме готови да дадем знаци в това отношение.

- Какви биха били тези знаци?

- В Турция се събират няколко изключително важни за България теми. Ще спомена само някои от тях - проблема с бежанците и опазването на границата ни, битката с тероризма, необходимостта от гарантиране на честни избори за сънародниците ни, които живеят в Турция, въпроса с екзархийските имоти и може би най-ключовия - енергетиката. Търговските отношения между двете страни са изключително интензивни. България и Турция са партньори в НАТО, което дава възможност за редица форми на сътрудничество в рамките на сигурността, за противодействие на ИДИЛ и справяне с последиците от ситуацията в Близкия изток. Има и много други теми, по които ще търсим възможности за сближаване на позиции.

- И за бежанската вълна България реши да действа по начин, който не се хареса на съседите ни - с ограда на границата. Критики отнесохме и от ЕС, и от комисариата за бежанците към ООН. А Турция най-сетне подписа споразумение за реадмисия с ЕС.

- Оградите винаги са били символ за разделение, особено в Централна и Източна Европа. Но в случая има съвсем реален проблем - през границата ни с Турция постоянно преминават нелегални имигранти. Има разлика между бежанци и имигранти. Бежанец е човек, който бяга от непосредствен въоръжен конфликт. В Турция няма такъв. Често пъти се прави съпоставка с хората, атакуващи бреговете на Южна Италия. Разликата е, че онези хора бягат директно от конфликтите в Сирия и Либия. На оградата трябва да се гледа като на временно съоръжение. Колкото по-бързо България и Турция намерят начин заедно да контролират случващото се на границата, толкова по-скоро съоръжението ще бъде премахнато. Това трябва да е стимул и за двете страни. Нерешаването на проблема води до нагнетяване на етническо напрежение и развитие на силни националистически нагласи. Това не е регионален проблем, а казус в цяла Европа. А на Балканите национализмът е като буре с барут. Ето защо споразумението за реадмисия между ЕС и Турция е голям успех и прилагането му дава нови инструменти за решаване на проблема с нелегалната имиграция. Същото се отнася и до неотдавна подписаното споразумение между България, Гърция и Турция за изграждане на общ център за борба с миграцията, организираната престъпност и тероризма.

- След спирането на “Южен поток” се заговори за “Турски поток”. Има ли риск за България от сближаването между Турция и Русия в момент, в който отношенията Москва - ЕС са силно обтегнати заради конфликта в Украйна?

- “Южен поток” беше замислен като политически проект. И точно заради това не се случи. Проектът имаше за цел да накаже Украйна, като отклони трасето на газа за Европа през Черно море и по този начин да даде урок на всеки, който според Русия застрашава нейния интерес. Същевременно източникът на газ оставаше същият и зависимостта на България и Европа от доставките се увеличаваше. Замислен като форма за натиск върху Украйна, “Южен поток” се превърна във форма на рекет за Европа. Заявката на Путин при обявяването на т.нар. “Турски поток” изглежда същата. Заплахата, че той ще се строи в отговор на отказа на страни като България да подкрепят “Южен поток”, го прави също форма за политически натиск. Руската страна заяви, че възнамерява още през лятото да започне строежа на морската част от тръбопровода. Само че между Турция и Русия към момента няма подписано споразумение. Второ - руският газ, който ще потече по евентуалната тръба, ще се конкурира с проектите TAP и TANAP, захранвани с азербайджански газ. И двата проекта се ползват с изключителна подкрепа на ЕС. За разлика от т.нар. “Турски поток”. На практика Русия може да изгради тръба, която да снабдява с газ европейската част на Турция, но идеята този газ да може да се продава и в Европа е твърде спорна. Освен азерския газ, Русия може да се сдобие и с втори сериозен конкурент за доставките в Европа и това е Иран.

Нашият гост:
Надежда Нейнски е бивш министър на външните работи в правителството на ОДС (1997-2001). По нейно време падат визите за българи в Европа.
Бивш лидер на СДС, няколко мандата народен представител, бивш зам.-председател на Народното събрание и бивш евродепутат.
Беше зам.-председател на Европейската народна партия два поредни мандата и вицепрезидент на Съюза на малките и средните предприятия към ЕНП.