Бистришките тигри закусват с грандове

Около драмите в българския футбол разбрахме, че се обсъждаха варианти, в които фалирали отбори (бивши грандове) могат да играят с лиценза на други не особено именити състави, или да се слеят с тях, за да не отпаднат от елита и да заиграят в окръжните групи. Така се опитаха да избегнат реализация на селски стадиони. Е, не се получи, но си струваше да опитат. Единственият смислен аргумент, който им хрумна в оправдание към техните привърженици, бе, че и други отбори са фалирали, но към тях се държали по-меко.

Нещо подобно се случва и в Реформаторския блок. Там се събраха отдавна фалирали политически партии, които се явиха с общ „лиценз“ и взеха да обясняват, че и други партии са се издънили пред обществото. Затова има нужда от „компромис и обединение“. С това оправдание под мишница продължиха да играят, но отчаяно не успяват да направят реформи. Здравният министър ту приватизира болници, ту се отказва, правосъдният направо даде заден, а военният не знае въобще къде е посоката напред.

На този фон започнаха обичайните препирни за места и кандидати на общинските избори. Сякаш в очакване на народната любов, която да изсипе благодатно доверие за „проведените реформи“. Удивителен плам в мачовете на селския политически стадион. Стигна се дори до заплаха от оставка на незаобиколимия фактор Найден Зеленогорски, който заяви, че, ако няма единна регистрация, ще се оттегли. Звучи скандално, но само на пръв поглед. Всъщност никой не иска да поеме отговорност за предстоящия кахърен резултат на Реформаторите, камо ли за очевидния факт, че нито една от партиите няма изгода да се яви под общия „лиценз“. Въпросът, който се решава, е кой да е виновен пред избирателите. Инак всеки си е направил отделно сметка и отделни коалиции по интереси за местния вот, които не винаги включват партньорите от блока. Най-често договорките са с ГЕРБ, и то за ролята на патерица в общинския съвет. Схема, по-известна в обществото като „трика на Лукарски“.

Има и опции за още по-безсрамни комбинации, какъвто бе случаят с подкрепата от партията на Кунева към кандидата на БСП във Варна на последните местни избори. Но днес тя е част от Европейската народна партия и иска единна регистрация, поне за пред хората. Върви масово надцакване с кандидатури за кметове, за да се докопат някакви места за общински съветници. Организациите на ГЕРБ гледат с нескрито презрение на партньорите си, защото виждат, че на тях не може да се разчита в бъдещ управленски мандат. Няма как да разчиташ на хора, които непрекъснато се опитват да се излъжат един друг.

Лесно е да се досетим какво ще стане след края на „първенството“. Едни ще поемат към съблекалните; други ще се върнат в чужбина, откъдето дойдоха; а трети ще приключат политическата си кариера, защото ще са изразходвали и последното, което им остана. Също както при футболните грандове, които заложиха запазените си знаци в НАП.