- Евгени, след като миналата година Крисия стана втора, тази година има ли шанс България най-сетне да стане победител в детската „Евровизия“?

- Логиката на този конкурс е, че всяка държава има шанс да стане победител. Определящо за това е кой ще бъде изпълнителят, който ще я представлява. Той трябва да е харизматичен и с добри гласови данни. Много важно е и да се направи добра песен - с хубави послания, които да грабнат хората още от първо чуване. Защото каквато и подготовка да се прави предварително за популяризиране на изпълнителя и неговата песен, голяма част от зрителите се сблъскват за първи път с изпълненията направо на финала. Иначе - защо да не спечелим. Не казвам, че шансовете ни са сериозни или напротив. Казвам, че подготвен ли си добре за състезание, винаги има шанс да си първи.

- В момента вие в „Шоуто на Слави“ търсите българския представител за „Евровизия“, а по Нова тв издирват новия „Х фактор“. Останаха ли неоткрити таланти след толкова много музикални риалити формати?

- И ние като нормални хора си задаваме същите въпроси. При всеки кастинг си казваме - откъде ще се извадят нови изпълнители? Но ето, че има! А най-важното е, че ни имат доверие. Защото голяма част от децата в националната селекция за „Евровизия“ идват при нас, за да си сверят часовника, да видят да продължават ли да пеят, как да продължат. Такъв мач до голяма степен играхме, когато намерихме Крисия, докато търсехме партньорка на г-н Андрееев. И сега е много интересно и оптимистично да гледаш децата как пеят с желание и много хъс. Зарежда и нас, а надявам се, и зрителите. Непрекъснато получавам съобщения и обаждания - „Откъде ги намирате тези деца?“. Ами има - слава богу! Зрителите имат право да черпят оптимизъм отнякъде. А това, което дават децата, е наистина силна надежда.

- Но може да бъдете обвинени и че целите само трупането на добър рейтинг.

- Има достатъчно много хора, които наистина се наслаждават на това, което правим. В момента обсъждаме с родителите и преподавателите на децата как да продължим с кастингите напред. Всички се вълнуват, и то неподправено. Кое дете ще мисли за рейтинги? Децата искат да се изявят и да получат адекватна оценка за това, което могат.

- Миналата година Крисия вдигна високо летвата. Как си представяте бъдещето й?

- Крисия вече е професионалист, но има още много да учи - не само да завърши образованието си, но и да продължи с уроците си по пеене, както и да трупа сценичен и житейски опит, да гради репертоар. Живот и здраве, смятаме да правим и нови песни за нея. Важното е да върви в правилната посока, да изнася концерти, да участва в престижни конкурси… Ако тази посока се управлява добре, след години Крисия ще бере плодовете от своя труд. Не искаме тя да е изпълнител, ударил десетката, който да изчезне след 15 минути слава. Искаме да има дълъг професионален живот. Това означава умно да подбираме всяка стъпка в нейното развитие. Нещо, което е отговорност и на нейния вокален преподавател, и на нас като продуценти, и на нейните родители. Тя наистина е много харизматична и талантлива, но знае, че за да се развива, трябва да има хора зад себе си, които да я подкрепят.

- Мислили ли сте да направите музикална школа „Ку-ку бенд“, която да обучава талантливи деца?

- В “белите държави” такива неща са абсолютно нормални. При нас е трудно да се мисли за това. Знаем колко е нищожен музикалният пазар. За подобна школа трябва да има предпоставки, а за момента не намирам такива. Но в същото време мои колеги като Цветан Недялков и Иван Стоянов са преподаватели в Консерваторията, а Цветан има и по-малки ученици. Смятам, че най-логичното е да има специализирани учебни заведения, където да преподават имена, които са заслужили, които могат да предадат своя опит на младите хора, за да няма нужда те да откриват топлата вода, както сме го правили ние навремето. Защото ние наистина сме откривали топлата вода, и то все по трудния начин. Учили сме се в движение с всичките рискове и грешки на този процес. Факт е, че сме оцелели толкова години… Но да разпродадеш билетите за концерт на националния стадион за 5 часа, едва ли някой някога си е представял.

- Установихте ли дали не сте поставили рекорд в този случай?

- За България е рекорд! Хората от „Ивентим“ могат да кажат повече, а нас много повече ни вълнува как ще изглежда самият концерт, а не за колко време сме продали билетите.

- С какво ще изненадате хората на стадиона през септември?

- С всичко. Защото всичко, което знаем и можем, ще го включим в този концерт. Искаме тези, които дойдат на стадиона, да изживеят върховни моменти, да бъде наистина една незабравима вечер. Гарантирам, че всичко, като се започне от сцената, ще бъде на световно ниво.

- А вие кой концерт от всички на „Ку-ку бенд“ помните много ясно?

- Помня много концерти. Да не забравяме, че сме правили години наред турнета по стадионите, виждали сме 50-60 000 души пред нас на концерт…

- А защо вече не обикаляте страната?

- Музикалният пазар у нас е бездънна яма, в която непрекъснато трябва да се налива и налива, а много трудно има възвръщаемост. А и „Ку-ку бенд“ е огромна група - за да се издържа и да върви напред, трябва не само сериозна работа, но и сериозна инвестиция. И покрай кризата става все по-трудно. Затова решихме да се отдръпнем от пътуванията. На турне пътуваме поне по 220 души. Можете да си представите как изглежда това в чисто организационен план. Много малко са и стадионите в страната, които са подходящи за такъв тип концерти. Надявам се обаче, че след този концерт на националния стадион ще продължим и с други. Ние сме музиканти и нямаме друга работа (усмихва се).

- Как събирате сили за толкова много работа?

- Не гледаме на това като на работа. Това е смисълът на живота ни. През ноември ще станат 15 г., откакто „Ку-ку бенд“ е заедно в ефир всеки ден. Това са 3200 предавания само на „Шоуто на Слави“, без да включвам предишните предавания и допълнителните ни проекти. Няма гост, с когото трябва да свирим и това да ни притесни. Който и да дойде - добре дошъл. Ще свирим и ще се забавляваме.

- Смятали ли сте от 365 дни в годината колко отиват в работа и колко вкъщи и за почивка?

- Не, иначе ще трябва да се гръмна (смее се).

- Защо Слави толкова се майтапи с вашето голямо семейство?

- Между нас се шегуваме, че вече сме станали като турски сериал. „Живеем“ по телевизията и е нормално всичко, което ни вълнува и ни се случва, да се отразява и на нашите отношения и на екрана. Ако някой си мисли, че сценаристите сядат и пишат репликите на Годжи или на Гъмзата, или на Иван - бърка. Това са импровизации, но на хора, които разбират смисъла на шоуто и знаят кога какво могат да кажат, за да се получи шоу.

- Какво да чакат зрителите след 7 септември, когато “Шоуто на Слави“ се връща в ефир?

- Няма да издавам, но обещавам, че ще има много нови неща, които ще осмислят нашето присъствие на екрана.

Нашият гост

Евгени Димитров е роден на 20 януари 1969 г.

Започва да свири на пиано на 5 години и половина.

Завършва музикалното училище “Панайот Пипков”в Плевен, после и Консерваторията в София.

През 1993 г. Слави Трифонов го кани да свири на промоцията на първия албум на “Ку-ку бенд” “Ръгай чушки в боба”. Оттогава работят заедно в „Ку-ку бенд“.