НАТО провежда военни учения в Черно море, в които участва и Украйна. Ученията се казват “Морски бриз 2015”. Като се има предвид, че те не се казват например “Морска буря”, може да се предположи, че целта на маневрите е само да се подчертае близостта на Украйна и Запада. С други думи, това е опит да се каже, че НАТО не застрашава Русия.

Но Русия не седи със скръстени ръце и в отговор на учението, чието значение може да се обобщи с девиза “Украйна е с нас”, веднага минава в контраатака. Под мотото “Славянско братство” тя започва мащабни учения заедно с Беларус и Сърбия. Русия сякаш казва: “Ако Украйна е с вас, Сърбия е с нас”.

И така, чрез тези военни учения НАТО и Русия влязоха в грандиозна схватка. Тази схватка обаче съвсем не означава, че е налице пряка военна заплаха в отношение на едната или другата страна. Защото дори не става дума за това, че САЩ и Русия правят учения, за да засилят конфронтацията помежду си. Това е борба, насочена за определяне на границите на сферите на влияние в Източна Европа. Ако на север САЩ искат да притеглят на своя страна Украйна, на юг Русия прави същото със Сърбия. Сърбия против Косово, Беларус против Украйна. По този начин Русия и САЩ показват един на друг кой къде трябва да “спре”.

Конфликтът

в Близкия изток

Като се гледат тези две учения, не е трудно да се разбере политиката на двете държави в Източна Европа. Но когато стане дума за Близкия изток, е почти невъзможно да се каже кой каква политика води.

В този регион, преди всичко в Ирак и в Сирия, не става дума за ясно определени флангове. Освен това тук няма държави, които пряко да влизат в конфликт една с друга. Конфликтите протичат между отделни групи. Не е ясно кой на чия страна е и кой коя група поддържа. И също така не може да се каже, че в Близкия изток Русия и САЩ водят задочна война. Всичко допълнително се обърква от факта, че действащите лица в близкоизточните конфликти съвсем не се изчерпват с Русия и САЩ.

В събитията на Балканите, в Грузия и в Украйна Русия и САЩ успяваха да заобиколят европейските страни, които все се опитваха да се намърдат между тях. И днес те могат да решават проблемите си директно. И е възможно да дойде ден, когато ще се появи договореност за това, че Сърбия ще води проруска, а Украйна - проамериканска политика. Т.е. двете страни тайно ще постигнат консенсус по въпроса кой на коя страна да остане.

Опит да се разреши проблемът

Нещо подобно днес е актуално и за Близкия изток. Русия казва, че може да вземе участие в борбата с ИДИЛ, демонстрира свой подход към тази организация. Всичко това подсказва, че започва нов етап. Нещо повече, на някой би могло да се стори, че това е било заявление на Обама - дотолкова е близък подходът на Русия.

Освен това заявлението от руска страна съвпадна по време с провеждането на някои предварителни преговори. Специалният представител на САЩ за Сирия посети Москва и се срещна с руския си колега. Темата бе прекратяването на войната в Сирия. В този формат САЩ обявиха, че водят преговори също така със Саудитска Арабия, чиято роля в сирийската криза не е неизвестна.

Това означава, че официалните лица на САЩ и Русия са решили да се заловят за работа, при това едните се ангажират със Саудитска Арабия, а другите - с Иран. Не е трудно да се предскаже какво ще последва. Европейските сили вероятно ще продължат да остават извън играта. После, така както и в Източна Европа, САЩ и Русия ще проверят своите граници на влияние, а след като достигнат оптималните договорености, ще понижат градуса на конфликтите.

* Материалът е публикуван в турското издание “Стар”